Гладът – приятел и лекарство
МАЛКАТА ПИКАНТНА ЗАКУСКА -ОРДЬОВЪРЪТ
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- НА ТРАПЕЗАТА ТРЯБВА ДА СЕ СЯДА САМО ПРИ ЧУВСТВО НА ГЛАД
| МАЛКАТА ПИКАНТНА ЗАКУСКА -ОРДЬОВЪРЪТ
Колкото и да ни е чудно, дори човекът с голям апетит, преситен от ядене, доживява един момент, в които стомахът му вече не се подчинява на изкушението и загубва охота към поднесената храна. Но цивилизованият свят е помислил и за това - хрумнало му да въведе ордьовъра, т. е. предястието - порцийката добре подредени пикантни храни, както и някакъв вид фин алкохолен концентрат. И тук принципът е не стомахът да командва човека, а човекът да командва стомаха. Въпреки умората му, само защото е дошъл часът за обяд или вечеря или по повод на някакво специално тържество, поднесената храна да се приема с охота независимо от претовареността на стомаха. Природосъобразната форма на хранене не се нуждае от ордьоври! От казаното дотук бихме могли да си направим извода, че НА ТРАПЕЗАТА ТРЯБВА ДА СЕ СЯДА САМО ПРИ ЧУВСТВО НА ГЛАД, без да се мисли дали е дошъл часът за хранене, или не. И ако ние се научим да се самонаблюдаваме, дневната ни програма скоро ще претърпи корекция. По повод определянето на часовете за закуска, обяд и вечеря Пол Брег казва следното: „Вие често претоварвате стомаха, обременявайки го с нова работа, преди той да се е справил със старата. Казват ви, че трябва да се храните в определено време, независимо дали сте гладни или не, в тъй нареченото време за обяд и вечеря. По този начин вие се тъпчете - това е един ужасен начин на живот, неправилен и научно остарял, изостанал от всички нови открития на естественото натурално хранене. Претоварвайки се с храна, по този начин вие поощрявате ферментацията и гниенето, разстройвате общата хармония на организма и способствате за размножаването на микробите в дебелото черво..." Първата корекция, която трябва да се направи, е сутрешната закуска - този изкуствено създаден навик. Никому няма да дойде наум още със събуждането да седне на масата да се храни. Естествената охота за хранене идва едва 3-4 часа след раздвижването на организма. Смилането на храната изисква време и то е различно за всекиго, според силите, с които разполага неговият стомах, както и според приетото количество. Зареденият с много сили човек и със здрав и стегнат стомах ще се справи лесно и когато дойде определеният за хранене час, той вече е готов за приемане на нова порция храна. Но много по-често, отколкото се .мисли, храносмилателната система на нашите съвременници не е в тази идеална форма, а с намалени възможности и сили, дори с болезнени отклонения. И тук възниква въпросът дали този стомах ще е готов за поредното хранене, определено общо за всички? И какъв би трябвало да бъде подходът при такова положение? Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|