Гладът – приятел и лекарство


ГЛАДУВАНЕТО - ВЕКОВЕН ОПИТ



страница48/106
Дата29.12.2023
Размер0.96 Mb.
#119756
ТипКнига
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   ...   106
Ковачева, Лидия - Гладът - приятел и лекарство
ГЛАДУВАНЕТО - ВЕКОВЕН ОПИТ
За благотворното и лечебно действие на гладуването се е знаело още от най-древни времена. То е препоръчвано и практикувано от лекари, оставили имената си в историята на медицината: Хипократ, Авицена, Гален и още много други. В трудовете на древните учени от Индия, Тибет, Египет, Вавилон, Скандинавия и Гърция са включени съвети за прилагане на глада не само като очистващо организма средство, но и като средство за постигане на интелектуална и духовна извисеност.
Древният физик, математик и философ Питагор (IV век до н.е.), основател на знаменитата философска школа, преди вземане на важни решения в живота си е провеждал 40-дневно гладуване с приемане само на вода. С убеждението, че то е радикално средство за поддържане на умствената дейност и творческата мисъл, той периодично го е практикувал, като го е съчетавал с вегетарианска форма на хранене. Същото е изисквал и от своите ученици. В древна Елада философът Сократ (ок. 469-399 г. до н. е.) е практикувал системно 10-дневен глад и вегетарианска форма на хранене по същите причини.
В древния Египет гладуването се е практикувало като средство за поддържане на добро здраве. По този повод древногръцкият историк Херодот (V век преди н. е.) след една обиколка на страни от Средиземноморието и посещение на Египет пише: „Египтяните, най-здравите между смъртните, всеки месец гладуват по З дни, като през това време вземат очистителни..." Останало е стенописно изображение как робиня поднася на красавицата фараонка Нефертити съд с очистително.
Препоръките на лекарите от древността и на източните култури постепенно минават и в Европа, ограничено използвани от някои лекари. Но главното прилагане на глада е било в духовно-религиозните среди и манастири. Гладът е практикуван в най-крайната му и строга форма, и то в продължителни срокове, за нравствено съвършенство и духовно извисяване, споменавано в житията под название „пост". Мъждукащо през вековете, истинското възраждане на гладолечението започва в началото на миналия век.
Това, което кара лекарите да се насочат към гладолечението, е тяхното старание и чувството им за отговорност по отношение на техните болни и професионалните им задължения. Те са търсели пътища и начини за излекуване на тези болести, при които медицината до този етап на развитие е била безпомощна. Насърчени от добрите резултати, лекарите не само създават свои лични системи на лечение, публикувайки ги в трудовете си, но откриват и първите лечебни заведения и клиники, в които единственото лечение е гладът. Там не само се създават по-добри условия за самите болни, но и за систематизирана и задълбочена изследователска работа. Характерното за тези първи учени е това, че те работят съвсем самостоятелно, без да се влияят един от друг - поради което често трудовете им и техните концепции носят национален характер. Към тези лекари-пионери могат да бъдат споменати имената на Бернард Макфадън, Едуард Дюи, М. Платен, Линда Хазард, фон Зееланд и още много други, които трудно могат да бъдат изброени.
Работещи с увлечение и ентусиазъм, тяхна практика са дългите строги форми на гладуване само на вода до появяване на първите признаци на здравето. В монографиите им са описани случаи на гладуване по 30-40, дори до 70-90 дни.
Един от най-ентусиазираните пионери - д-р Хенрих Танер (САЩ), за да докаже на своите колеги-лекари лечебното и безвредно действие на глада, предприема един рисков експеримент. В самата медицинска академия той провежда 40-дневно гладуване само на малко вода. Колегите му с учудване констатирали, че с приключване на глада болестите на храносмилателната система, от които той страдал, били излекувани.
Особено ярък представител, смятан за един от основоположниците на гладолечебния метод, е американският лекар Едуард Дюи, автор на много трудове и публикации. За преориентирането си от традиционната към природосъобразната медицина той пише: „Съмнението ми в ефикасността на медикаментозното лечение се породи още при следването ми в медицинския факултет. Когато започнах практиката си като лекар, взех по-често да изключвам медикаментите и да включвам глада. Омотан в медицинските Суеверия, имах нужда от време, за да разбера, че само природата лекува. Моят метод е своеобразен и революционен, но неговата лечебна ценност е неоспорима." Привърженик на продължителните курсове на лечение (до 30-40 дни, дори до 70 и повече дни) в най-строгата им форма, той винаги се е съобразявал с резервните сили на организма на болния. Разновидност в неговата система е така нареченото „сутрешно гладуване", при което той е изключвал закуската сутрин за определен брой дни.
Линда Хазард е ентусиазирана последователка и пропагандаторка на системата на д-р Дюи. Нейна заслуга е включването на водните процедури, гимнастиката, клизмите и вегетарианската форма на хранене през възстановителния период.
Руският учен - лекарят д-р фон Н. Л. Зееланд дава също своя принос, като посочва въздействието на глада върху психиката на човека. С възстановяване на храносмилането, нервната система, самочувствието, психичното състояние на човека заема своята естествена и уравновесена форма. Ето неговите думи: „В резултат на моята експериментална работа аз дойдох до извода, че гладът заслужава внимание не само като ефективно лечебно средство, но и като метод на възпитание."
Гладолечението, възкръснало като ново прогресивно лечение в медицината, буди интерес и печели последователи и привърженици не само между положили клетвата на Хипократ, но и между хората без медицинско образование. Американският писател Ъптоп Синклер след излекуване с гладуване на мъчилото го с години хронично заболяване не само продължава да проучва проблема, а написва и книга „Лечение с глад". Това увлекателно и компетентно четиво впоследствие е преведено на повечето от европейските езици.
Друг изключително ентусиазиран последовател е Алексей Суворин, руски емигрант в Белград, журналист по професия. Още от най-ранната си младост той се е интересувал от безлекарствени средства за лечение, от народна и окултна медицина. Работещ с изключителен ентусиазъм, Суворин разгръща не само голяма практическа дейност, а сам става автор на много трудове: „Лекуване чрез глад", „Оздравяване чрез храна и гладуване", „Новият човек". Практикуваната от него форма, на глад е вече леко омекотена с добавяне на лимонов сок към водата. Привърженик е на продължителни гладувания, които той смята за безвредни и необходими. При него болният гладува до оздравяване.
В търсене на по-леки и естествени форми на лечение се появяват нови системи със строго дозиране и ограничаване дните на гладуване. Френският лекар д-р Гелпа създава система от къси курсове - 3 до 5 дни с всекидневно приемане на очистителни, ползване на слаб чай или кафе и лимонада (подсладен лимонов сок с вода). Курсът от три дни се повтаря 6 пъти след интервал от 7 дни, през който се ползва лека вегетарианска храна. Ако обаче все още има остатъци от болестта, курсовете се повтарят до излекуване с 12-дневен интервал.
Подобна форма на лечение създава и швейцарският лекар д-р Бертоле - гладуване по три дни и интервал на хранене 7 дни. Тридневните курсове се повтарят 6 пъти, като седмият приключва с 5 или 7 дни.
Канадската лекарка д-р Алиса Чеиз, възторжена защитничка на гладолечението, и д-р Ив Вивини (Франция) са първите лекари, открили частни санаториуми. Въпреки явните успехи при лечението на болните, те са били принудени да търпят редица неприятности от страна точно на своите колеги, дори са давани на съд. И ако те не са попаднали в затвора, то е поради факта, че съдът е отчитал в името на човещината техните заслуги към болните им пациенти.
По-късно, може да се каже в наши дни, в бившия Съветски съюз също се работи върху лечебното гладуване. Пръв започва неговото експериментиране проф. Н. Бакулев. Първите постижения, постигнати с гладолечение, които той публикува, бяха лекуването на: язва на стомаха и дванадесетопръстника, нарушена обмяна на веществата, начална форма на атеросклероза и високо кръвно налягане. След неговата смърт работата беше подета и продължена от д-р Н. Нарбеков, който увеличи значително списъка на лекуваните болести. По същото време започна работа върху проблема и професор Юрий С. Николаев, който имаше смелостта да приложи лечението при нервни и психични заболявания, а по-късно и при соматичните, въпреки реакцията на ортодоксалните лекарски среди. Прилаганата от него форма на гладолечение е строга, с приемане само на течности - единствено вода, шипков чай и минерална вода (боржоми).
За заслугите, постиженията и приноса на професор Юрий С. Николаев в областта на природолечебната наука има много да се каже. Автор на-много статии, публикации и трудове на базата на собствената си изследователска работа, името му отдавна е надхвърлило границите на неговата родина книгата му „Гладуване за здраве" се разграбваше само за дни, въпреки големите тиражи. Преведена е на гръцки, японски и български. Истинска гордост на руската наука. Въпреки световната известност на голям учен, той продължава своята консултантска дейност, независимо от напредналата си възраст (90 години).
Наш съвременник е и американският лекар д-р Хербърт Шелтън. Автор е на редица ценни книги върху лечебното гладуване, правилното хранене и природосъобразння начин на живот. С тези задълбочени трудове той стана известен във всички културни страни. Особено популярни са книгите му „Гладът може да спаси живота ви", „Правилното комбиниране на храните", „Здраве за милионите" - преведени на много езици и преиздавани в големи тиражи. В неговата клиника в Калифорния покрай пряката си задача - лекуване на болните - той си поставя и допълнителна задача - те да бъдат научени на начин на живот, съобразен с изискванията и законите на природата, за да няма впоследствие връщане на болестите им. Именно поради това клиниката му се нарича „Школа за здраве".
Друг представител на американската школа - вдъхновен мисионер на гладуването, оформил също своя система, която се ползва с изключителна популярност във всички културни среди, е Пол Брег, за когото вече стана дума. Привърженик е на строгата форма на гладолечението с приемане само на дестилирана вода, понякога омекотена само с малко лимонов сок и мед в изключителни случаи. За сметка на това неговите лечебни курсове са задължително кратки. Времетраенето им е 3-4 до 7-10 дни. Като профилактика за поддържане на здравето той включва гладуване един ден в седмицата със системно повтаряне и на 3-4 месеца по 7-10 дни. Проявява особена взискателност при храненето в междинните периоди с растителна храна. От диетата изключва месото и млечните продукти. В режима на лекуващите задължително се включва индивидуално физическо натоварване - ходене, гимнастика и прочее. Максималната продължителност на гладуването под негов контрол е от 15-20 до 30 дни.
Практикувал цял живот тази система, д-р Пол Брег я доказва и върху себе си. При направената аутопсия след смъртта му (на 95-годишна възраст) лекарите установяват, че вътрешните му органи, включително сърцето и кръвоносните съдове, са с напълно запазени функции като на юноша, без следа от каквито и да било склеротични наслойки.
С напредване на експерименталната работа са създадени и други форми на гладуване с тенденция за омекотяване на строгата му форма с включване на плодови и зеленчукови сокове, бульони, по-специални чайове и т. н.
Едни от тези лекари са професор Поуп и неговият последовател Нормън Уокър (достигнал до възраст 109 г.) Те оформят лечение с ползване на сурови зеленчукови сокове, съчетани в най-различни комбинации, съобразени с въздействието им върху съответното заболяване.
Датчанката Алма Нилсън създаде лечение на артритните заболявания с бульон от картофи, като излекува най-напред самата себе си. След като години е била прикована в инвалидна количка, тя ползва 40 дни този бульон и напълно оздравява. Но се оказа, че бульонът има чисто индивидуално въздействие и не дава винаги лечебен резултат.
В западните страни голяма известност доби шведският лекар д-р Аре Веерланд със своята самобитна и съобразена с индивидуалността на собствената му страна гладолечебна система, която включва зеленчукови бульони в определена комбинация с прясно приготвени зеленчукови сокове от най-разпространените и употребявани за храна зеленчуци: моркови, целина, червено цвекло и пр. В нея строго са програмирани и дозирани гладните дни, както и приеманите бульони. Плодовете напълно се изключват. Давайки висока оценка на лечебното гладуване, той пише: „Гладуването - това е пътят на оздравяване - великото средство на природата.
Това е единственият път, който човек може да поеме при безнадеждни състояния, за да спаси живота си..."
Д-р Пааво Дирела - финландец, ученик на Аре Веерланд, работещ в момента в САЩ, създаде още по-омекотена система на лечение. По време на гладните дни по часове се приемат прясно приготвени плодови и зеленчукови сокове, зеленчукови бульони и билкови чайове в комбинация при определена дневна програма, включваща движение и почивка. Предимството на тази система е в това, че тя може да бъде практикувана и у дома, докато по-строгите форми изискват санаториална обстановка с медицинско обслужване. Омекотяване на строгата форма на гладуване беше направена и в клиниката на д-р Ото Бухингер (Германия) с ползване на плодови сокове, което даде не само по-добри резултати, но бе предпочитано и от самите пациенти.


Сподели с приятели:
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   ...   106




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница