Сяда ли се на масата за хранене, когато има ясно изразен естествен апетит, вече може да се говори за постигната дисциплина. Следи ли се количеството на приеманата храна, за да не се стига до претоварване, подуване на корема или каквото и да е било друго чувство на дискомфорт, то ограничаването ще стане навик. При такова положение вече лесно ще се стигне до определяне на точно необходимото количество на ползваната храна. С подобен подход и ритъмът на приеманата храна ще бъде утвърден и спазен.
Премахнат ли се междинните хранения, даде ли се възможност в часовете между храненията стомахът спокойно да се справя с работата си, без да бъде обезпокоен с нови допълнителни задачи, налучка ли се количеството храна, поднесена му според възможностите, той не само ще запази жизнените си сили, за да ви служи години наред, но постепенно ще възстанови и загубения
ПРЕДПАЗВАЩ ИНСТИНКТ, който природата ни е дала като водач и съветник.
Цивилизованият човек, отклонил се от начина си на живот, който пряко му диктува природата и който е водил през целия път на осъществяване на своята еволюция, дотолкова е загубил този свой инстинкт, че вече не знае коя е определената му от природата храна като биологичен вид.
Всяко живо същество, което обитава естествената си природна среда, познава собствената си храна и с верния си и запазен вътрешен инстинкт я търси и намира. То не само знае коя е храната му, но има и запазен усет колко трябва да поема от нея.
А човекът не знае нито едното, нито другото. Вкусът му е покварен и той яде всичко.
В първите години на детството този инстинкт е съхранен и детето се стреми към естествената си храна, като я ползва само в необходимото количество. Загубването на този инстинкт започва с погрешния подход към детето, за който вече стана дума, и колкото възпитателят е „по-старателен", по-амбициозен и по-брутален, толкова по-рано се стига до неговото погубваме. Вкусът винаги е покварен. Предразсъдъците, предупрежденията и невежеството завинаги са си казали думата с всички тежки и фатални последствия.
Но се оказва, че този загубен инстинкт дори и в напреднали години може наново да бъде събуден и възстановен, ако не изцяло, то поне доколкото е възможно. Особено при по-млади хора това се постига с изненадваща лекота. Вкусът бързо се променя и изискванията към храната взимат друга насока. Докато преди стремежът и предпочитанията са били към топлинно обработената храна, към храните от животински произход и сладкишите, сега вече предимството е на суровата растителна храна - естествената храна на човека.
С възстановяването на естествения инстинкт човекът вече има усет какво и колко да яде. Възстанови ли се нормалната форма на хранене у този човек, основно се променя не само целият му бит, но и психиката взема друга форма със събуждане точно на човешкото у човека. Последствие от загубения природен инстинкт в нашето цивилизовано общество е още един лош навик, върху който също малко се замисляме, и това е, че
