Гладът – приятел и лекарство

ЧАСТ ТРЕТА ГЛАДЪТ - РИСК, ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО

Изтегляне 0.96 Mb. страница 47/106 Дата 29.12.2023 Размер 0.96 Mb. #119756 Тип Книга

Навигация на страницата:

• ЗАКОНЪТ „РАБОТА - ПОЧИВКА", строго дозиращ времето, определено за работа, както и това за почивка. Работи ли се без почивка, законът вече е нарушен
• Почива ли се повече от определеното - законът също е нарушен
• Предоставените ни от природата физически и душевни ресурси трябва да бъдат оползотворени и изразходвани, за да бъдат заменени с нови.
• Без здрав стомах, чисти и добре действащи черва, както и редовно функциониращо дебело черво с редовно изхвърляне на отпадъците, не може да съществува добро здраве.
• Даде ли се необходимата почивка, силите се възстановяват, естествената здрава форма се връща.

ЧАСТ ТРЕТА ГЛАДЪТ - РИСК, ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО При преминаването към някакви нови начини на хранене, дори и най-здравословните- - вегетариански или суровоядство - най-важното, за което трябва да се помисли, преди те да бъдат включени, е дали органите на храносмилането са в своята естествена здрава фюрма. Констатира ли се, че вече са налице някакви нарушения или отклонения от нормалните функции в тези органи, още преди да предприемем каквито и да било корекции в хранителния си режим, първата ни грижа е да бъде възстановено тяхното истинско здраво състояние. А единственият лек, ефективен и напълно безвреден начин за тяхното възстановяване и възвръщането на здравата им форма се оказва гладолечението. Няма машина или какъвто и да било механизъм, още повече жива система, която да може да работи без прекъсване и да не се нуждае от време за отдъхване и почивка, за възстановяване на силите, както и за възстановяване на допуснати увреждания. Нашата Майка-Природа ни е завещала още един от основните си закони, който се отнася не само за човека, но и за всички живи същества. Това е ЗАКОНЪТ „РАБОТА - ПОЧИВКА", строго дозиращ времето, определено за работа, както и това за почивка. Работи ли се без почивка, законът вече е нарушен и наказанието е преумора, похабяване, износване и болести. Почива ли се повече от определеното - законът също е нарушен - последствията са „ръждясване", болести и израждания на тъканите. За всеки жив организъм дните на почивка са дни на възстановяване. След почивка работата продължава с увеличени възможности, но естествено тук има още едно изискване,, при неспазването на което природният закон отново е нарушен - до почивката да се стига след добре оползотворен ден в работа и труд. Няма ли съответното физическо натоварване, от което се нуждае организмът, с изразходване на физически и психически сили, почивката не се приема добре от него. Предоставените ни от природата физически и душевни ресурси трябва да бъдат оползотворени и изразходвани, за да бъдат заменени с нови. Денят за работа приключва с идването на нощта. Отделно от това човекът си е определил и ритъм на работа от 6 дни, като седмият е определен за полагащата му се почивка. Този ритъм е съобразен с възможностите и изискванията на неговата природа. Но какво се получава в нашия цивилизован свят? Почивката е налице! Човекът е разтоварен от ежедневното си напрежение - натоварване на мускули, нерви, дробове, сърце и т. н., но единственият орган, който не само не се щади, а обратното - продължава да се натоварва, дори извънредно — това е стомахът! Точно в този ден се мисли за специалните кулинарни рецепти, за хубавото хапване, за наслаждението и удоволствието от богатата трапеза. А не се взема предвид, че седмичната умора обхваща целия организъм - включително и стомаха. Нека си спомним за ежедневието на изтеклата седмица - никой не е пропуснал нито една закуска, обяд или вечеря. Стомахът вечно действа. Преяждането, лакомията, мисълта за кафето, бирата, за различните лакомства на цивилизацията са станали наше обикновено ежедневие. За спазването на някаква хигиена на храносмилането с даване на почивка на стомаха и храносмилателната система не се предприемат никакви мерки. Дори е изгубен критерият за истинската им здрава форма. Последствията са ясни - гастрит, язви, колити, запек и т. н., носени с години. Подобен подход говори не само за безотговорно отношение към себе си, а и за невежество. За почивка на стомаха въобще не се мисли, а единствената форма за това е спирането на храненето — гладуването. Не може да се говори за здраве, ако храносмилателният апарат не е пълноценен и в здрава форма. От неговата работа зависи изхранването и зареждането на тялото със сили, както и поддържането на очистителните процеси. Има ли пълноценно преработване и абсорбиране на храната, тъканите са нахранени и добре поддържани. А те от своя страна осъществяват нормални функции и на всички останали органи. Има ли добре работещи очистителни органи, поддържа се и необходимата за здравото тяло чистота на тъканите и течност. Без здрав стомах, чисти и добре действащи черва, както и редовно функциониращо дебело черво с редовно изхвърляне на отпадъците, не може да съществува добро здраве. Лошите влияния, които оставят своите вредни и агресивни следи в организма на човека, са наши постоянни спътници. Напрежението, стресовите ситуации, нарушеното екологично равновесие, отровните химикали, приемани с храната и вдишвани чрез въздуха, неправилното хранене, остатъците от лекарства и т. н. дълбоко нарушават нормалната химия на организма и за чисти и добре функциониращи органи не може да се мисли. Живата клетка, поставена да съществува в тази изместена от естествените изисквания среда, е вече недохранена, с намален силов потенциал и неустойчива на агресори и болести. Отслабне ли клетката, отслабват и съответните тъкани и органи, както и техните функции. За да се възстанови здравата форма, е необходимо възстановяване на вътрешната чистота на организма, както и сериозно противопоставяне на всички рискови фактори. Единственият начин за това се оказва гладолечението... Констатира ли се някоя от споменатите болести на храносмилането и каквото и да било отклонение от нормалните им функции, трябва без бавене да бъде възстановена естествената им форма. Здравото храносмилане е база за общото здраве на организма. Няма по-лек, безвреден и достъпен за всекиго начин за нормализиране на каквито и да са нарушения от лечебното гладуване. А то е единственият начин за даване на необходимата почивка, която се полага на претоварените и уморени храносмилателни органи. Даде ли се необходимата почивка, силите се възстановяват, естествената здрава форма се връща. При оформянето на профилактичната програма, за която вече стана въпрос, не може да се мисли за нейната пълнота, ако не бъде включено гладуването, т. е. дни за разтоварване, включени и оформени съобразно състоянието на организма и бита. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели: