На тема”Алтернативни енергийни източници и интелигентна енергия

Енергийната стратегия е основополагащ документ на всяка националната енергийна политика. Европейската енергийна политика днес е съсредоточена в няколко приоритетни направления:

1. 
   Овладяване на негативните промени в климата;
   
2. 
   Намаляване енергоемкостта на икономиката и увеличаване на енергийната ефективност в това число и на сградния фонд, включително преминаване към енергийно независими сгради;
   
3. 
   Ограничаване на външната зависимост на Европейския съюз (ЕС) от вносни енергийни ресурси.
   
4. 
   Насърчаване на мобилността и икономическия растеж.
   

Устойчивото енергийно развитие на страните е изведено като център на енергийната политика и постигането му е обвързано с достигането на дългосрочни количествени цели до 2020 г.:

• 
  20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;
  
• 
  20-процентов дял на ВЕИ в общия енергиен микс и 10-процентов дял на енергия от възобновяеми източници в транспорта;
  
• 
  Подобряване на енергийната ефективност с 20%.
  

1. 
   Висока енергийна интензивност на БВП:
   

2. 
   Висока зависимост на икономиката от внос на енергийни ресурси:
   

3. 
   Необходимост от екологосъобразно развитие на икономиката:
   

- гарантиране сигурността на доставките на енергия;

-достигане на целите за възобновяема енергия;

- повишаване на енергийната ефективност;

-развитие на конкурентен енергиен пазар и

- политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди, и защита на интересите на потребителите.

Тези приоритети определят и визията за развитие на енергетиката през следващите години, а именно:

• 
  Поддържане на сигурна, стабилна и надеждна енергийна система;
  
• 
  Запазване водещата роля наенергетиката като отрасъл на българската икономика с ясно изразена външнотърговска насоченост;
  
• 
  Акцент върху чиста и нискоемисионна енергия - ядрена и от възобновяеми източници;
  
• 
  Баланс на количество и цени на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, ядрена енергия, въглища и природен газ;
  
• 
  Прозрачно, ефективно и високопрофесионално управление на енергийните компании.
  

Енергийната сигурност е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Подобряването на енергийната сигурност е дългосрочен процес, изискващ значителни инвестиции и устойчива политика, насочена към:

• 
  Намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, особено на тези с нестабилни и неуправляеми цени;
  
• 
  Диверсификация на доставчиците и на източниците;
  
• 
  
  

В стратегията ясно е посочено,че с оглед гарантиране на енергийната си независимост , държавата при строго спазване на екологичните изисквания активно ще подкрепя развитието на нови находища на природен газ, в т.ч., но не само, шистов газ и дълбоки сондажи в Черно море.

Ефективно използване на местните енергоресурси:са акцент на националната енергийна стратегия от гледна точка на сигурност и устойчивост в това число запазването и развитието на въглищната индустрия при строго спазване на нормите за опазване на околната среда. В тази връзка съществуващият въглищен потенциал на България ще бъде използван в максимална степен. Държавата ще подкрепи въглищните централи, като ще оказва подкрепа за пълното изпълнение на екологичните изисквания, включително на ограниченията за пределно допустими норми на вредни емисии (серни, азотни оксиди и прах), ще извършва мониторинг и ще търси международна подкрепа за проекти за изграждане на нови и/или заместващи мощности, работещи на базата на местни въглища, при задължително използване на съвременни високоефективни и нискоемисионни технологии с улавяне и съхранение на въглероден диоксид. С оглед на екологосъобразното развитие на националната енергетика и в съответствие с българското и европейското законодателство ще бъде изготвен времеви график за модернизация или затваряне на силно замърсяващи производствени мощности, като техните собственици ще бъдат задължени да спазват приетите екологични норми.

В търсене на разумния баланс между наличния енергиен ресурс в страната и европейските цели за чиста енергия със стратегията българската държава ще продължи да подкрепя и насърчава развитието на ядрената енергетика.Днес преобладаващото количество топлинна енергия се произвежда на базата на природен газ и рисковете за крайните потребители са много по-високи. Занапред топлофикациите се задължават да поддържат резерви от алтернативни горива, които да създават буфер между доставките на природен газ и топлоснабдяването на потребителите.

Източник: НСИ

Зависимост от внос на горива 2008 г., %

Зависимостта от внос при електропроизводството е значително по-ниска - 54%, главно в резултат на традиционно интензивното използване на местни лигнитни въглища и хидроенергия. Това дава възможност за стабилизиране цените на националния електропроизводствен микс и относителната им независимост от промените в цените на течните горива и природния газ.както и за изграждане на нова енергийна инфраструктура

1. 
   Страната ни има интерес и ще участва в реализацията на стратегическите инициативи на ЕС за изграждане на нова инфраструктура необходима за разнообразяване на енергийните доставки за ЕС, като - Южен газов коридор, достъп до втечнен природен газ и междусистемни връзки по оста Север-Юг и др. Предвид високата газова зависимост и незадоволителната енергийна инфраструктура в страната тези инициативи са от особена важност както за нас, така и за целия регион на Югоизточна Европа
   
2. 
   Приоритетните инфраструктурни проекти не могат да бъдат реализирани без създаването за целта на адекватни финансови инструменти. Освен използването на съществуващите инструменти на ЕС (като TEN-E programme, сътрудничество с ЕИБ и ЕБВР, публично-частни партньорства) предстои въвеждането на нов, по-ефикасен финансов инструмент - Инструмент за енергийна сигурност и инфраструктура (Energy Security and Infrastructure Instrument). Използването на тези средства приоритетно ще бъде насочено към тези страни и региони, които понастоящем са силно зависими от единствен доставчик на природен газ и поради незадоволителна инфраструктура не могат да се възползват от механизмите за солидарност и реагиране при кризи, функционирани на европейско ниво. Тъй като България и регионът на Югоизточна Европа са типичен пример в това отношение, на национално и на регионално нивота държавата ни декларира че ще полага усилия координирано с държавите от региона достатъчно средства от тези инструменти да бъдат насочени именно към такъв тип национални и регионални проекти.
   
3. 
   Определените като краткосрочни инвестиционни мерки, които трябва да бъдат изпълнени в най-.кратки срокове с оглед гарантиране на газовата сигурност, са тестване на реверсивните връзки и изграждане на междусистемни връзки със съседните страни, разширяване на капацитета за съхранение на природен газ и, преговори за нови договори с Руската федерация.
   
4. 
   Приоритетно инвестиране в геоложки проучвания за нови находища на нефт и газ, включително за шистов газ, и дълбоки сондажи в Черно море
   
5. 
   Ядрената енергетика ще бъде подкрепяна институционално не само като перспективен ресурс за производство на беземисионна електрическа енергия, но и поради натрупания успешен опит и професионален капацитет за опериране на ядрени мощности. Подкрепата ще бъде съпроводена с високи изисквания по отношение на сигурност, безопасност, управление на ядрените отпадъци и извеждане от експлоатация. Страната ни заявява че ще участва активно в разработването на новите мерки за ядрена безопасност в международен мащаб.
   
6. 
   Значението на местните въглища за енергийната сигурност е неоспоримо. Българската енергийна политика ще следи технологичното развитие по отношение на ефективност на производството и чисти въглищни технологии и ще прилага технологичните постижения в съответствие с европейските изисквания и икономическите възможности на страната. За да може и в бъдеще местните въглища да имат стабилизираща роля в националното производство на електрическа енергия, при изграждането на нови и обновяването на съществуващите електроцентрали ще се прилагат съвременни технологични, високоефективни и нискоемисионни решения.
   
7. 
   Нарастващият дял на възобновяемите енергийни източници е възможност за диверсификация на собствените източници и в съчетание с мерките за енергийна ефективност допринасят съществено за гарантиране на енергийната сигурност ма страната. С оглед успешно изпълнение на целите за ВЕИ държавата ще оказва институционална подкрепа на инвеститори в допълнителни нови мощности
   
8. 
   Като задача остава и запазване и развитие на централизираното топлоснабдяване, като дружествата трябва да бъдат технически модернизирани и финансово стабилизирани. Активно ще се подкрепят методите за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия с акцент върху технологиите, използващи ВЕИ, включително отпадъчна биомаса, растителни и животински отпадъци.
   
9. 
   Изграждането на газоразпределителна мрежа на територията на страната е все още в начален етап. Към 2010г едва 1,5% от българските домакинства имат достъп до природен газ, докато за Европа този процент е 55%. Същевременно близо 40% от използваната енергия в българските домакинства (включително за отопление и домакински нужди) е електрическата, докато за Европа този процент е 11%. Прекалената "електрификация" на бита в страната води до три пъти повече разходи на първична енергия в сравнение с екологичната и по-евтина алтернатива.Реализацията на тези политики е с двупосочен ефект върху енергийната сигурност. От една страна, увеличеното потребление на природен газ ще доведе до нарастване на зависимостта от внос на енергийни ресурси. От друга страна, обаче, газификацията ще подобри енергийната сигурност, тъй като ще намали нуждата от първични ресурси.
   
10. 
    Техническата обезпеченост на енергийната система, отнасяща се до надеждността на енергийните мощности, на преносната и разпределителните мрежи, е елемент на националната енергийна сигурност. Важно условие за гарантиране на непрекъсваемостта и качеството на енергоснабдяването са инвестициите в разширяването и рехабилитацията на мрежите
    
11. 
    Като страна - членка на ЕС, България ще участва в бъдещите инициативи на Европейската комисия за свързване на трасетата за доставка между Балтийско, Адриатическо и Черно море по Газовата ос Север-Юг, основани на силните страни на регионалното сътрудничество, с цел подпомагане изпълнението на енергийни инфраструктурни проекти и подобряване на пазарното развитие в региона.
    
• 
  ОГРАНИЧАВАНЕ ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ
  

Общата европейска цел за намаляване емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г. спрямо базовата 1990 г. ще се реализира чрез:

• 
  Намаляване с 10% спрямо 2005 г. на емисиите от инсталации, които са извън Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове (сгради, лека промишленост, транспорт, земеделие и отпадъци);
  
• 
  Намаляване с 21% спрямо 2005 г. на емисиите от инсталации, участващи в Схемата за търговия с емисии (всички големи индустриални и енергийни източници на емисии, както и авиационният сектор).
  

Схемата работи на принципа "замърсителят плаща". Плащането се състои в закупуване на квоти за отделяне на определени количества парникови газове при производството на електроенергия и топлинна енергия и в резултат на други производствени дейности. Целта на схемата е да насърчи по пазарен начин развитието и разпространението на нискоемисионни и високоефективни технологии. През периода 2008 - 2012 г. схемата функционира чрез система на национални тавани за емисии и национални планове за разпределянето на квоти за търговия с емисии на парникови газове между инсталациите. На практика обаче българските инсталации започнаха ефективното си участие в схемата едва в началото на 2010 г. след одобрението от ЕК на Националния план за разпределние на квоти за търговия с емисии на парникови газове за периода 2008 - 2012 г

. Емисии на парникови газове по сектори на българската икономика, млн. тона СО2 еквивалент (1990 - 2008 г.)

Източник: Международна агенция по околна среда

Въглеродната интензивност на електроенергията, определена като съотношение на общите емисии на централите спрямо общото производство на електроенергия през 2008 г., е 555 кг/МВтч. (Енергийни баланси на Република България, НСИ и верифицирани доклади на операторите съгласно ЗООС.)

От началото на 2013 г . стартира третият о семгодишен период на Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Отпадат фиксираните национални тавани за емисии, като се въвежда общ таван за целия ЕС, който намалява линейно през всяка година от периода до 2020 г., в съответствие с поставената цел от 21% намаление на емисиите спрямо нивата от 2005 г. Разпределението на безплатни квоти се извършва от държавите членки въз основа на преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО, валидни за целия ЕС. Основният принцип при разпределението е, че безплатните квоти ще се определят въз основа на предварително одобрени продуктови показатели за целия ЕС, а не въз основа на общите исторически емисии от всяка инсталация, както беше през периода 2008 - 2012 г. Показателите представляват прагова стойност на количеството безплатни квоти, които дадена инсталация може да получи за единица произведена продукция. Увеличава се значително делът на квотите, които държавите членки ще разпределят чрез търг. Принципът "замърсителят плаща" се запазва. Запазва се задължението за инсталациите да връщат ежегодно количество квоти, равно на техните верифицирани емисии на парникови газове през предходната година. Не се предвижда безплатно разпределяне на квоти за производителите нa електрическа енергия, като те ще са задължени да закупуват всички необходими им квоти от 2013 г. За страните с електроенергийни сектори, характеризиращи се с висока зависимост от един вид изкопаеми горива или незадоволително ниво на свързаност с европейската електроенергийна система, е предвидена възможност за дерогация от това правило. Десет страни членки, включително България, могат да кандидатстват за посочената дерогация.

Квотите, които държавите членки не разпределят безплатно, ще бъдат предлагани на търгове, организирани в съответствие с Регламент (ЕС) №№ 1031/2010 от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87ЛЮ на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и купувани по постигнатите тръжни цени. България ще участва съвместно с останалите държави членки в обща тръжна платформа, която предстои да бъде създадена.

Всяка държава членка ще получава ежегодно определени количества квоти, предназначени за предлагане на търговете. Количествата квоти не са разпределени пропорционално, а чрез преразпределителен механизъм, насочващ допълнителни количества към държавите членки с по-нисък БВП от средния за ЕС, включително за България. Приходите от търгове ще се събират в националните бюджети на държавите членки, което ще осигури ежегодно относително по-високи приходи за по-бедните държави. Не по-малко от 50% от тези приходи трябва да бъдат използвани за борба с климатичните промени, включително за насърчаване на ВЕИ, въвеждане на чисти въглищни технологии (за улавяне и съхранение на СО2) и смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи. С оглед смекчаване на отрицателните икономически последствия от прилагането на пакета "Енергетика/Климат" и в съответствие с принципите на солидарност държавите членки с по-нисък от средния брутен вътрешен продукт на човек от населението, каквато е България, получиха редуцирани национални цели и известни компенсации за сметка на останалите страни от ЕС. Въпреки това преходът към нисковъглеродна енергетика неминуемо ще доведе до нарастване на енергийните разходи. Адекватността и своевременността на политическите решения и мерки ще определят цената, която българският бизнес и гражданите ще трябва да заплатят за прехода към нисковъглеродна енергетика.

ЗА НАРАСТВАНЕ ДЕЛА НА ВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ

. Използването на ВЕИ се разглежда от стратегията като един от основните фактори за преминаване към нисковъглеродни икономики, за развитие на нови високотехнологични производства и осигуряване на т. нар. "зелен" растеж и "зелени" работни места.

Директива 2009/28 за поощряване на енергията от възобновяеми източници постави общата рамка за развитие на сектора в ЕС, включваща общоевропейска цел за увеличаване дела на ВЕИ до 20% в общото крайно потребление на енергия до 2020 г.

Делът на възобновяемата енергия в общото крайно потребление на енергия на ЕС е 8,5% през базовата 2005 г., което означава, че за Общността е нужно средно увеличение от 11,5% за постигане на целта от 20% през 2020 г. За реализирането на тази цел са приети индивидуални, правно обвързващи цели за всяка държава членка

Директива 2009/28 предвижда и съществен стимул з а по-широко р азпространение на електрическите превозни средства, захранвани с енергия от възобновяеми източници, като при отчитане на националния баланс в дела на ВЕИ използваната от тях енергия се отчита в увеличение от 2,5 пъти.

По данни за базовата 2005 г. (съгласно Евростат) енергията от възобновяеми източници в страната възлиза на 1 млн. тне или 9,4% от общото крайно потребление на енергия, от които: биомаса - 70%, хидроенергия - 24%, и други ВЕИ - 6%.

Към настоящия момент в България най-пълноценно се използва потенциалът на твърдата биомаса предимно като гориво за отопление в бита и в обществени сгради, както и на хидроенергията посредством ВЕЦ.

С бързи темпове се развива производството на електрическа енергия от вятърни и слънчеви централи, както и използването на слънчева енергия за покриване на нуждите от топла вода в бита.

Според Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници сумарният технически потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници в България е приблизително 4500 ktoe годишно. Разпределението му между различните видове източници е неравномерно, като най-голям дял притежават хидроенергията (~29%) и биомасата (~34%). Географското положение на България предопределя сравнително минималния дял на вятърната енергия (~7,5%) и енергията на приливи, отливи и морски вълни. В същото време страната притежава значителни горски ресурси и развито селскостопанско производство - източници както на твърда биомаса, така и на суровина за производство на биогаз и течни горива.

Таблица. Прогнозен потенциал на възобновяемите енергийни източници в България по актуализирана оценка от 2009 г.

* Стойността, посочена в скобите, отразява потенциала, достъпен при използване на реинжекционни технологии.

Фиг. 4. Дялове на възобновяемите източници от т ехническия им потенциал в България, %

Дялове на възобновяемите източници от техническия им потенциал в България, %

Източник: Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници съгласно Директива 2009/28

С оглед използване в максимална степен на водния потенциал на България усилията ни ще бъдат насочени към оползотворяване хидроенергийните възможности на р. Дунав, както и на реките Арда и Места.

Усилията на страната ни ще бъдат насочени към изграждане на хидроенергийни комплекси по р. Дунав чрез използване на гъвкавите механизми, предвидени в Директива 2009/28. Тези проекти ще допринесат за изпълнението на националната цел за ВЕИ и за подобряване на екологичните показатели на електроенергийния микс. След въвеждането в експлоатация на Хидровъзел "Цанков камък" и пренасочване на водите на р. Места към каскада "Доспат - Въча" ще се увеличи използваемостта на изградените хид Националната задължителна цел, която България трябва да постигне, е 16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. да бъде от възобновяеми източници, като страната получава най-ниското допълнително увеличение (6,6%) спрямо останалите държави членки.

Националната цел трябва да бъде постигната чрез увеличаване на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, на крайното потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане и на потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта. От секторните цели единствено тази за потребление на възобновяеми източници в транспортния сектор е задължителна - 10-процентов дял на енергия от възобновяеми източници в транспортното потребление до 2020 г.

Постигането на националната цел през 2020 г. зависи основно от постиженията в областта на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия,роенергийни мощности.

Енергията от възобновяеми източници има един основен недостатък - тя все още е значително по-скъпа в сравнение с енергията, произвеждана от конвенционални източници и по традиционни технологии - въглища, природен газ, ядрено гориво. Това представлява бариера пред разпространението на възобновяема енергия по пазарен път и налага използването на различни схеми и механизми за подкрепата им, за да привлекат интереса на инвеститорите.

България провежда целенасочена политика за изграждане на национална схема от механизми за подпомагане развитието на ВЕИ. С най-голяма подкрепа се ползват производителите на електрическа енергия от ВЕИ, за които са осигурени:

• 
  Приоритетно присъединяване към мрежата;
  
• 
  Гарантирано изкупуване на произведената електроенергия;
  
• 
  Гарантирана възвръщаемост чрез преференциални цени на произведената електроенергия;
  
• 
  Облекчено кредитиране;
  
• 
  Облекчени административни процедури.
  

• 
  Заключение
  
• 
  Изнесеното е илюстрация към Енергийната стратегия на ЕС и тази на Р България, като дава основните приоритети и необходимите действия за изпълнението на Стратегията по отношение подготовката на Р България за участие в регионалните енергийни пазари и в общия енергиен пазар на ЕС. Дефинирани са националните интереси на българската страна в енергийната сфера, които следва да се отчитат в общия енергиен пазар на ЕС. На регионални ниво българската страна демострира готовност да участва в политика, изискваща координацията на различните инициативи и изпълнението на проекти в енергетиката от общ интерес за страните в ЮИЕ.
  

Енергийна стратегия на Република България (2002 г.)(2011)

• 
  Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци (2004 г.)
  
• 
  Актуализирана стратегия за извеждане от експлоатация на блокове 1 - 4 на АЕЦ "Козлодуй" - ЕАД (2006 г.)
  
• 
  Закон за енергетиката (2006 г.)
  
• 
  Закон за енергийната ефективност (2008 г.)
  
• 
  Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (2008 г.)
  
• 
  Закон за безопасно използване на ядрената енергия (2008 г.)
  
• 
  Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност до 2015 г.
  
• 
  Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005 - 2015 г.
  
• 
  Национална дългосрочна програма за използване на биомасата за периода 2008 - 2020 г.
  
• 
  Национална дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008 - 2020 г.
  
• 
  Първи тригодишен план за действие по енергийна ефективност (2008 - 2010 г.)
  
• 
  Изготвяне на прогнозен горивно-енергиен баланс на България за периода 2005 - 2025 г., "Институт по енергетика" - АД, юни 2006 г.
  
• 
  Програма за прилагане на Директива 2001/80/ЕС относно ограничаване на определени замърсители на въздуха от големи горивни инсталации, март 2003 г.
  
• 
  Прогнозен документ, съобразен с изискванията на Директива 2009/28/1Ю, МИЕТ 2009.