природосъобразна болестите изчезвали и плъхчетата оздравявали. РЕШАВАТ ЛИ КАЛОРИИТЕ ЗДРАВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕКА? От всичко казано дотук става ясно, че урокът, който ни дават хунзийците, е следният: ползваната от тях храна е с много по-ниска калорична стойност (хранят се ограничено и семпло), а физическото им натоварване е многократно по-голямо поради примитивното им земеделие. Ние се храним обилно и калорично, а работният ни ден протича по канцеларии, бюра, офиси и фабрични помещения, където машините са отменили и улеснили труда на човека. Балансът между получената и изразходваната енергия е нарушен. Освен това при народа на Хунза употребата на месото и продуктите от животински произход като мляко и млечни произведения е сведена до мини- мум, докато в цивилизования свят ползването им е изобилно, въпреки че вече се отчита, че не това е храната на човека, определена му от природата. В Хунза нервни и психични заболявания не са регистрирани, докато при нас процентът е висок и продължава да расте. С природосъобразната си форма на хранене и начин на живот хунзийците са оформили здрава и стабилна нервна система, добро самочувствие и етична психика. Там няма гонитба за бизнес, забогатяване, кариера, защото на истински здравия съответства здрава и оптимистична психика - човекът е доволен от малко и щастлив от нищо. Щастливият народ на Хунза не чака да му пеят радиото и телевизията, за да го развеселяват - той сам пее, докато работи. По-късно, в търсене на здравето, научих и за племето ТУБУ - МУРГАВИТЕ ОБИТАТЕЛИ НА ПУСТИНЯТА, които живеят в Сахара при изключително тежки кли- матични условия, голяма горещина, пустош, напомняща лунен пейзаж. Поради уникалността на това племе и големия интерес, събуден у учените за проучването му, четири белгийски университета формират международна ек- спедиция. Хората от племето Тубу изненадват своите изследователи с невероятната си и изключителна жизненост, издръжливост и здравина. Тяхното главно занимание е търговията със сол, която те сами добиват, товарят на камили и разнасят по околните племена, като я разменят за фурми, просо и необходими за бита предмети. По нагорещените пясъци и. под палещите слънчеви лъчи при температура 40-50" С те могат да изминат за един ден 50-60 до 80 километра. Изключително издръж-ливи; те не познават умората. Описан е следният случай. Една заран, когато камилите са натоварени със сол и хората на Тубу са готови за път, изследователите тръгват успоредно с тях. Хората на Тубу вървят пеш,,водейки своите камили, а изследователите се движат в специално оборудвани джипове с охладителни инсталации. След 30-40 километра се дава сигнал за почивка и престой. Изследователският екип в джиповете е толкова изтощен, че едва диша от задухата и горещината. Още със спирането лекарите бързат да проверят състоянието на хората от Тубу. За тяхно учудване се оказва, че пулсът на тубузците е съвсем нормален и липсват каквито и да е признаци на умора. Състоянието им е точно такова,
9 каквото е било при тръгването - без капчица промяна. Но изненадите не спират дотук: лекарите предприемат обедно хранене, състоящо се от телешки бульон и обикновени консервирани храни. Поканват и хората от Тубу да споделят обяда им. Тубузците гледат с недоверие и подозрение предлаганите неща, но все пак се съгласяват да опитат. Но още с първата хапка започват с отвращение да плюят поетото и отказват предложената храна. Те предпочитали своя обяд, състоящ се само от 3-4 фурми. Учените изследователи са особено впечатлени от техния начин на хранене - действително имало над какво да се замислят. За разлика от хунзийците, ту- бузците са пълни вегетарианци - не приемат абсолютно никаква храна от