Гладът приятел и лекарство
Изтегляне 0.73 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Вашите наставления по телефона ме поддържаха.
| ТЕЛЕФОННИ ПАЦИЕНТИ - хора, стигнали с усложнените си и тежки заболявания до леглото. Обикновено те са от други градове и е невъзможно нито те да дойдат при мен, нито аз да отида при тях. За съжаление за такива болни все още не е помис-лено - нито за клиника, нито за санаториум. Лекувани безрезултатно по методите на традиционната медици- на, те са предоставени на собствената си съдба. Ето и поредния СЛУЧАЙ 18 ИЗБЕГНАТА ИНВАЛИДНА КОЛИЧКА Лиляна Н., 37-годишна - медицинска сестра. 'Тя дойде при мен през 1992 година. Видът й беше силно болезнен, всяко нейно движение беше свързано с „ох" -болките бяха силни. Това беше много тежък случай с РЕВМАТОИДЕН ПОЛИАРТРИТ - бързо прогресиращ. В София тя беше за малко - живееше във Варна. Препоръките, които й дадох, възприе лесно, защото 60-ше интелигентен човек. Схвана всичко бързо въпреки противоречията, които съществуваха между моята медицина и тази, на която я бяха учили. Наложи се след^ ващите консултации да бъдат само по телефона - до самото й оздравяване. Но ето и нейното писмо, в което тя подробно описва проведеното лечение: „Боледувам от ревматоиден полиартрит - бързо прогресиращ. От леки оплаквания от болки по ставите страданието ми бързо се превърна в тежка нелечима болест. Тръгнах по болници - Варна, София. Безполезното лечение увеличаваше отчаянието ми. Като здравен работник бързо осъзнах, че съвременната медицина не може да ме излекува. Трябваше да се боря - но как? Започнах да опитвам масажи, физиотерапия, бил-колечение, екстрасенси, иглотерапия, но нито една от приложените терапии не подобряваше състоянието ми, напротив - започнаха проблеми с бъбреците, черния дроб (вероятно от „страшните кортизонови препарати"). - Дойде време на пълна неподвижност. Имам чудесно семейство - син на 16 години. Не можех да приема ужаса на майка, паднала на ръцете на детето си, но не можех да се справя с ужасната бо-лест. Не можех да се самообслужвам. До леглото ми бяха подредени телефон, дистанционни за телевизора, но аз не можех да протегна ръка за тях. 139 Когато мъжът ми беше на работа, синът ми ме водеше до тоалетната, защото без помощта му не успявах да се върна до леглото си. Ако трябваше да бъда заведена някъде, носеха ме на ръце до колата и ме слагаха на пусната седалка, защото гръбначният ми стълб не се огъваше (станал беше като бамбукова пръчка). Лекарствата ставаха все по-силни, но вече не помагаха на ужасните болки. При нашето заболяване има периоди на подобрение (независещи от лечението с медикаменти), след което неминуемо следва период на влошаване. В един такъв период на подобрение ме доведоха в София на иглотерапия при китайски лекари. Както бяхме набодени с иглите, една непозната жена ми каза: „Идете при Лидия Ковачева, много сте млада, тя ще ви помогне." Вече не вярвах на никого, но не бях се отказала да се боря. Обадих се по телефона. При вас имаше журналистки за интервю. Любезно ме поканихте. Разговорът ни беше кратък и ми казахте: „Вие ще се справите." Нощем се събуждах и чувах гласа ви. Аз през целия ни разговор охках от болките. Върнах се във Варна. През целия път премислях съветите ви, за да не забравя нещо. У мен се бореха здравният работник, учил хората да се лекуват с лекарства и силна храна, и другият, обикновеният човек с огромното желание да бъде здрав. От този ден аз съм НОВ ЧОВЕК! Началото беше трудно - три месеца се борих с кортизоните. Първите шест месеца положението непрекъснато провокираше периоди на влошаване: РУЕ - 135, болките се усилваха, температурата се повишаваше. Вашите наставления по телефона ме поддържаха. За една година имам сто дни, проведени на разтоварителен режим. Дневно ползвах от 3 до 5 чая, плодове много малко -300-400 грама. Понякога провеждах по 3 дни само на чай, без мед и лимон. След шестия месец задочна бавно подобряване, което с всеки изминат ден се ускоряваше. Общото лечение продължи една година и четири месеца. Аз съм вече на крака - болките ги няма, отоците - също, мога да тичам по стъпалата и съм щастлива. АЗ ИЗБЕГНАХ ИНВАЛИДНАТА КОЛИЧКА, която ми предричаха лекуващите ми лекари. Моето оздра- вяване за тях беше чудо. Чудото наистина стана, и то благодарение на вас. Нямам думи, за да изкажа благодарността си. Искам да извикам високо, така че да ме чуят всички здрави, болни и най-вече младите хора: „СЛЕДВАЙТЕ ПЪТЯ НА ЛИДИЯ!" Вече три години Лили е добре. Храни се природо-съобразно. Но не е забравила гладуването, което прилага от време на време за доусъвършенстване на фи- зиката си. Следващият ми „телефонен пациент" е Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|