Гладуването може да спаси живота ви
Изтегляне 0.65 Mb. Pdf просмотр
|
| хигиенистите, разположени сред природата и ръководени от опитни специалисти. Гладуването не означава просто въздържание от консумиране на храна за определен период. То включва почивка, слънчеви бани, бани, тишина, покой и грижа за пациента по време на възстановителния период, след като гладуването е прекратено. За постигането на всичко това са необходими знания и опит. За повечето хора гладуването е необичайно преживяване, особено ако го предприемат за първи път. Човек изпитва тревожност, несигурност, душевни вълнения, дори страх. Освен това се появяват непознати дотогава усещания, които също могат да го притеснят. Дори само поради тези причини, най-доброто място за провеждане на гладуването е здравно заведение, под ръководството на специалист с богат опит. Колко дълго трябва да продължи гладуването? По този въпрос съществуват няколко различни мнения и по темата са провеждани множество дискусии. Всъщност, отговорът е, че гладуването трябва да продължи, докато се възвърне адът. Все пак, практически това не винаги е възможно, а и рядко е разумно предварително да се определя продължителността на гладуването. Никой не е достатъчно опитен, за да предвиди срок на гладуване, препоръчителен при определено състояние на организма, нито някой е в състояние предварително да каже колко дълго може да се гладува безопасно при определен случай. Опитният специалист не предприема наблюдение при гладуване с мисълта, че пациентът ще подобрява някакви рекорди. Гладуването не е състезание, нито пък конкурс. Специалистът поставя пациента на гладуване с определена цел -намаляване на теглото, понижаване на кръвното налягане, освобождаване на организма от натрупаните отпадъци, успокояване на нервната система, подмладяване или някаква 28 друга цел. Той внимателно наблюдава пациента и напредъка, който се постига ден след ден, и прекратява гладуването, когато целта е постигната или преди някаква опасност да застраши пациента. Нито едно живо същество не може да продължи да живее дълго без храна, но гладуването винаги е безопасно, докато остава в границите на силите на организма да помага сам на себе си. Тъй като тези граници са добре очертани, съществува малка вероятност опитният специалист да допусне грешка и да позволи гладуването да продължи извън рамките на безопасността. Ако то продължи, природата сама ще посочи кога трябва да бъде прекратено. Оправдано е предварително да бъдат установени някакви граници, само когато пациентът разполага с ограничено време за провеждане на гладуването и трябва да се върне на работа или в случаите, когато не се препоръчва дълъг период на гладуване. Във всички останали случаи, единственият задоволителен план за провеждане на гладуване е, то да бъде ръководено и определяно от развитието и промените във физическото състояние на пациента, които се извършват всеки ден. Ръководейки се от това правило, процесът може да продължи няколко дни, няколко седмици или няколко месеца. Най-дългото гладуване, което аз лично съм ръководил, беше с продължителност 90 дни. Други двама пациенти продължиха 70 дни, и мнозина са предприемали гладуване за период над 60 дни. Такива дълги периоди не са правило, нито всеки един човек, решил да предприеме гладуване, може да го продължи безопасно толкова дълго време. Всяко гладуване трябва да е съобразено с нуждите и възможностите на отделния човек. Специалист, който определя предварително срока на гладуването, не постъпва добре спрямо човека, предприел гладуване. Да се определи срок от 3 дни или седмица, или 21 дни, както постъпват някои, в повечето случаи означава гладуването да се прекъсне далеч преди бремето, до което всъщност трябва да продължи. Нито пък предприелият гладуване трябва да започне с идеята, че се опитва да постави рекорд или да постигне дадена цел в няколкодневен период. Единственото разумно правило е следното: Развитието трябва да определя продължителността на гладуването. Има случаи, при които е за предпочитане да се проведат няколко кратки серии на гладуване, отколкото едно дългосрочно гладуване. Като цяло, едно продължително гладуване дава по-добри резултати, отколкото серия кратки гладувания. При тях необходимото време често се удължава и разходите нарастват. Такава програма, освен ако не е стриктно направлявана, е възможно да не бъде понесена добре от пациента и да му навреди; това никога не би се получило при гладуване, проведено за дълъг период под правилно ръководство, фактите също така сочат, че програма от редуващи се периоди на гладуване и периоди на хранене са по-трудно поносими за пациентите. Този метод има и още един недостатък. Процесът се прекратява, точно когато пациентът се е приспособил към гладуването. Всеки път, когато предприема гладуване, той е принуден да преминава през едно и също изпитание. Тъй като никога не успява да изпита удоволствието от гладува-нето, да достигне удовлетворяващата фаза, той е склонен да се съпротивлява срещу следващо гладуване, колебае се, отдръпва се, и по този начин цялата практика се опорочава. Въпреки трудностите да се предприеме серия от кратки гладувания, има случаи, в които това е всичко, което може да се направи, и планът трябва да се следва съобразно тези ограничения, но под наблюдение до момента, в който е извлечена максимална полза. Отговорите на въпросите къде, кога и за колко време са различни за всеки един отделен случай и трябва да бъдат продиктувани от здравия разум. Подходът трябва да бъде гъвкав, хуманен, пълен с разбиране и мъдър, защото засяга човешки същества, а не машини. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|