Гладуването може да спаси живота ви
Изтегляне 0.65 Mb. Pdf просмотр
|
| Чувството на слабост, изпитвано понякога по време на гладуване, се дължи най-Вече, на намалената функционална активност. Когато организмът напълно се възползва от предложената възможност за покой, се появява общ функционален спад. Дейността на сърцето се забавя, циркулацията се забавя, забавя се и дишането. Жлезите с вътрешна секреция намаляват дейността си. Като цяло, измореното тяло си отдъхва с облекчение и се отпуска в леглото. Точно това е необходимо и доказателството за допринасяната полза се съдържа във факта, че силата се възстановява и тялото се прочиства, дълго преди да бъде поета храна. Слабостта през първите дни от гладуването може да се дължи и на липсата на обичайните стимуланти, с които пациентът е свикнал. Много хора предприемат гладуване с погрешната представа, че процесите на пречистване, извършващи се през този период, задължително са с изтощителен и крайно неприятен характер. Това може да се каже за минимален процент от случаите и съвсем не е правило. Точно обратното, повечето от хората, предприели гладуване, преминават през дълги периоди на гладуване без да развият драматични кризи. По-голяма част от работата по изхвърлянето на токсините се извършва без развитието на обезпокоителни кризи. Дори появата на кризисна ситуация трябва да се приветства, тъй като подобни състояния обикновено имат лечебен ефект. По време на гладуване рядко се появяват обриви; но тяхната поява е определено процес на елиминация. Виене на свят, немощ, сърцебиене и други такива симптоми, въпреки че не се наблюдават често, не трябва да се приемат за криза. Те не представляват опасност за човека, предприел гладуване. Може би най-неприятното обстоятелство, което се появява по време на гладуването, е чувството за гадене и повръщане. Не само, че е много мъчително, но и човекът, предприел гладуване, е много слаб. За щастие не може да има съмнение, че тази криза е определено благоприятна и не се наблюдава в повече от 15% от случаите. Гаденето и повръщането могат да се появят през първия ден от гладуването или по всяко време след това. По принцип криза може да се развие няколко дни след началото на въздържанието. В някои от случаите обаче това се наблюдава след четири или повече седмици от началото на гладуването. Това, което се изхвърля, обикновено е нездрава или разводнена жлъчка със значително количество слуз. Черният дроб работи извънредно (от един до няколко дни) и по-голяма част от жлъчката, изхвърлена по този начин, преминава в стомаха и се повръща. Ползата за предприелия гладуване е толкова голяма, че само това е достатъчна компенсация за дискомфорта. Тези епизоди могат да продължат от един ден до четири дни или седмица. Рядко повръщането продължава повече от седмица. Силата на предприелия гладуване се възвръща, щом повръщането престане. Ако това състояние продължи няколко дни и не се задържа вода, се получава неизбежна дехидратация. Това е сериозен проблем, особено в случаи, в които повръщането продължава дълго. Трябва незабавно да се вземе решение гладува-нето да бъде прекратено. Силите на гладуващия са отслабнали от дехидратацията, и възстановяването им ще бъде бавен процес. Ако повръщането е придружено с диария, а това се наблюдава извънредно рядко, дехидратацията е много по-силна. В случаи, когато повръщането продължи след допустимия период, гладуването задължително трябва да се прекрати. Това не винаги е лесно, тъй като съществува тенденция да се повръща и храната, както и водата. При наблюденията, които съм провеждал върху някои от хората, предприели гладуване, често съм опитвал няколко вида сок, преди да намеря най-подходящия, с който е възможно да се започне. Макар при гладуването диарията да не се наблюдава така често, както повръщането, но и тя не е изключена. Тя може да се появи на всеки етап от гладуването, дори след тридесет и петия ден. Отделят се жлъчка, слуз и задържани фекалии. Кризата несъмнено е от прочистващ характер. Може да се разгледа по същия начин като синдрома на силно изразен оток, придружаващ нефрита (болестта на Брайт); по време на гладуването голяма част от едематозния оток се изхвърля от организма. Не съм убеден, че това не се случва никога на хора, които не гладуват, но е често срещано явление при гладуване в случай на оточност. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|