% от леглата на всяка болница ще са за спешни пациент

Здравната карта ще доведе до закриване на болници

- Здравната карта не е нищо ново. От 1999 г. има здравна карта, която е индикативна. Новото в сегашната е - даже не знам и дали е ново, че от 2010 г. се правят опити тя да се използва като инструмент за администриране и регулиране. При сегашния й вариант в нея са вкарани максимален брой легла, специалисти и т.н. От тази гледна точка тя е регулативен инструмент по отношение на лечебните заведения. Това се прави под предлог, че такива са потребностите в различните области, но ако помислите, ще видите, че подобна здравна политика е национализация, защото здравната карта ще засегне основно общинските и частните болници. По този начин някои от тях ще бъдат закрити. Това не е страшно за лекарите и медицинския персонал, защото те са живи и здрави и ще намерят поприще на други места у нас и в чужбина. Това е страшно най-вече за пациентите, които са болни, тях ги обрича на инвалидност и смърт.

- Здравната карта предвижда пациентите да се лекуват само там, откъдето са, и само при условие че ще трябва да чакат. Всичко това е залегнало в нормативната база, определяща здравната карта и наредбите, свързани с нея, тъй като леглата, където ще се лекуваме, според нея са толкова, колкото е населението на съответната област. Тоест ако пациент от Видин има урологичен проблем, трябва да чака, за да се лекува във Враца, Плевен или София, тъй като в болниците в тези градове няма да има предвидени легла за него и средства за лечение. А в същото време във Видин няма урологично отделение, в което той да се лекува. Това представлява новата здравна карта. Нека стане ясно за всички, че здравната карта и критериите за подбор кой да работи и кой не с НЗОК са направени така, че да се закрият частните и общинските болници. Не е вярно, че с приемането на Националната здравна карта ще се закрият ненужни легла. Целта на тази карта е да се закрият медицински дейности. Веднага или впоследствие закриването на медицински дейности ще доведе до закриване и на много лечебни заведения. Прокламираната цел да се постигнело равномерно покритие няма да бъде постигната, защото картата може да закрива дейности, но не и да открива такива. Единственият логичен резултат от нея ще бъде намалено и още по-неравномерно покритие.

- Нека да е ясно за всички, че болниците не правят преразход, както се твърди. Болничната помощ за 2015 г. е 1 367 174 000 лв., а дейността за 2014 г. е 1 444 914. Тоест за 2015 г. разходът за болнично лечение е бил със 77 740 000 лв. по-малък от този за 2014 г. Е, очевидно преразходът в бюджета не идва от болниците. Очевиден е и друг факт - че парите вече не следват пациента. Нещо, което е заложено в здравноосигурителния модел, същия, който през последните години се опитват административно да променят чрез бюджетите на болниците, а сега и чрез здравната карта. С новите правила се очаква бюджетът за болниците да се намали още повече и да се даде за лекарства.

Оправданието, че парите за здраве са много и стават все повече, ми се вижда невалидно. От петнайсет години насам средствата за здраве са около 4,2% от брутния вътрешен продукт. Това значи, че колкото се увеличават за образование, МВР, армия и други бюджети, толкова са и за здраве. Да не забравяме, че през 2006, 2007, 2008 г. те достигаха и до 4,8%, както и че България е на последно място по публични средства в Европейския съюз. А спомняте ли си, че тогава оставаха и по 800 млн. до 2011 г.? Кое доведе дотам, че сега средствата не достигат? Това е административна регулация, наложена чрез медицински стандарти и нива на компетентност. Така с административно регулиране се повиши цената на здравните услуги, а качеството спадна. Лечебното здравеопазване е стопанска дейност, която се нуждае от стимулация, а не от регулация. Намаляване на цената и повишаване на качеството може да се постигне единствено чрез конкуренция. И тук е мястото да се обърна към премиера: Г-н премиер, сменете посоката. Само тогава негово величество пациентът ще бъде доволен от по-високото качество, а ние, лекарите от неговата признателност. Разчитаме на вас да озаптите действията на поредния ви здравен министър. Иначе рискуваме 1 април наистина да се превърне в ден на лъжата за хората.

- Тоест вие не смятате, че концепцията за развитие и реформи в здравеопазването у нас е ясна за хората?

- Не само, че няма ясна концепция, но тя става все по мъглява както за нас, в съсловието, така и за пациентите. Здравната карта е едно от доказателствата за сменената посока на здравната политика. Не администрирането е това, което трябва да определи къде и колко болници да има. Това трябва да бъде определено от пациента и неговия законен избор.

Стигнахме дотам, че вместо администрацията да зависи от нас, ние зависим от нея. На хората се казва къде и как да се лекуват, къде и колко да боледуват... И единственото, което можем да очакваме от 1 април, е да се върнем в системата на съветското здравеопазване. С предлаганата политика на национализиране, бюджетиране, планиране и регулиране не можем да очакваме нищо друго освен това. Министър Москов е поредният здравен министър, който провежда фискална политика, а не здравна. Той е единственият, който апелира в общественото пространство за по-малко пари и по-високо качество, като обвинява болниците в преразход. Реформата му обаче не е съобразена нито с Българския лекарски съюз, нито с пациентски или други съсловни организации. Тя е едноличен модел на управление. Така че наистина не знам какво ще стане на 1 април, когато българският пациент се окаже в клопката, без преди това да е осъзнал същността й.

- Как реагират колегите ви от съсловието на тази промяна в посоката?

- На 26 февруари очакваме делегатите на събора на БЛС да осъдят действията на министъра по отношение на административното налагане на рамков договор със заложени вътре клаузи, които ще са във вреда на пациентите и лекарите. На наложения договор от министъра чрез НЗОК съсловието вече реагира, като много от районните структури на БЛС не само поискаха оставки, а и организираха протестни действия. Единствено неподписването на рамков договор би било полезно за всички. Ако остане старият, той поне би бил по-малкото зло.