Глава четвърта - Той говори, за да инструктира

Глава четвърта - Той говори, за да инструктира

 Неговата власт да поучава

 

Битие, книгата на началата обхваща около 3 000 или може би 4 000 или 5 000 години. Книгата Изход обхваща не повече от 82 години.

Тук Бог започва да установява Израел като нация. Те приемат закона, ратифицират завета и получават благодат, за да му се радват завинаги. Докато са ни дадени много малко детайли относно ковчега на Ной, виждаме, че са дадени твърде подробни инструкции за построяването на скинията.

В древността Бог се е представял с различни имена:

С изминаване на времето името ЯХВЕ беше заменено с Адонай (Господар, който благославя), от тези, които се страхуваха да не произнесат Неговото име напразно.

В Изход 6:3 Ел Шадай представя Себе Си на Египет чрез Мойсей и десетте язви.

В Изход 6:6 Той представя Себе Си като близкия сродник, който имаше правото да откупи (на еврейски Гоел), като такъв, който има лична връзка с изкупените.

След 430 години, живеейки под обещанията на Бог Всевишни (Ел Елион) дадени на Авраам в Битие 13:14-18, Израел се е вълнувал пред възможността да напусне Египет. С богатството на Египет, което им беше дадено, те бяха изгонени от Египет (Изход 12:40-41), извикаха от страх за живота си към Мойсей от едната страна на морето и пяха песента на Мойсей за великото спасение от другата страна.

Имайки предвид явното участие на Бог в Изхода, не изглеждаше, че Израел се вълнува относно живот, живян с вяра в глупостта на Божията мъдрост и пътища. Но също така и нашето поколение не се интересува от нея.

По време на пътуването към Синай те мърмориха и се оплакваха относно липсата на храна и вода, които Бог осигури богато.

След пристигането им на Хорив, Божията планина (Изход 3:1, 12), в глави 20-23 виждаме откриването на троен закон, който е откровение на святост.

В 24 глава седемдесет старейшини от Израел ратифицираха този завет, като ядоха заедно в присъствието на Бог.

След като постави Израел под свещено съвършенство и по този начин под осъждане, в глави 25-40 Той осигури за Израел пътя към святост чрез скинията. Снабдявайки ги със средствата за благодат, за да могат да дойдат при Него, Бог даде на Израел това, което те не заслужаваха. (В даренията и жертвите в Левит ние виждаме Божията благодат, която не даваше на Израел това, което те заслужаваха.)

В размерите и количествата в скинията, ние виждаме навсякъде кратното на пет, което е числото, което представя благодат.

Само Бог можеше да ръководи построяването и целта на скинията. Както Той прави често, така и тук Той дава инструкции мебелите в скинията да бъдат поставени във формата на кръст, много преди Римляните да го използват за подчиняване на хората под тяхното господство.

Бог избра да използва човека и това, което беше на разположение на човека, за да конструира мястото си за пребиваване. Бог не иска от човека това, което не му е било дадено. В завършеното светилище, във формата на тип, всичко сочеше към идващия Избавител на Израел.

Молитвата на Павел е църквата в Ефес да разбере тази пълнота, да бъде заздравена чрез нея: „за да се изпълните в цялата Божия пълнота” (Ефесяни 3:19).

Това, което Бог Бащата даде на човечеството е Исус, великия посредник. Това, което човека трябва да даде на Бог е вяра в Този, Който знае пътя водещ при Бащата. „Никой не идва при Отца освен чрез мене.” (Йоан 14:6).