Годен чрез опрощение светилището Хенри Угама Съдържание

Глава девета - Границите

 Докато Христос е изобразен във вас

 Галатяни 4:19

Съществува забележителна разлика между Мойсей и Израел. Мойсей беше най-смирения човек на земята (Числа 12:3). В своята молитва (Изход 33:13) той поиска: “покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная” и в стих 18: „Покажи ми, моля, славата Си” с което Бог се съгласи. Когато Бог го повикваше, Мойсей отиваше в шатрата на скинията, която се намираше извън лагера (може би близко до чистото място), за да говори с Бог.

Последиците от това са значителни. Познавайки сърцата на своя народ, Бог каза на Мойсей: „Постави прегради наоколо за народа” казвайки: „Внимавайте да не се качите на планината, нито да се допрете до полите й; който се допре до планината, непременно ще бъде умъртвен;” Мойсей инструктира народа да се подготви за идването на Бог в третия ден. До този момент Бог извършваше Своите чудеса в тишина. Сега, Той щеше да им говори от планината.

В стих 20 Мойсей отново е повикан на планината, след което отново изпратен обратно, за да предупреди народа относно границите и да се завърне обратно с Арон (ст. 24). Този път, докато Мойсей беше долу, Бог изговори Десетте заповеди и всеки израилтянин ги чу.

Какво е това, което е толкова важно относно тези граници? Защо трябваше Мойсей да се качва и да слиза от планината? Защо Мойсей можеше да пресече границата, а Бог беше толкова непреклонен в решението, си, че Израел дори не можеше да я докосне? Не бяха ли те всички Негов народ, наследници на Авраам? Това единственото място ли е в историята, когато Бог постави граници за Своя народ, така че трябваше да стоят на разстояние от Него?

Смирението на Мойсей ли беше това, което му даде достъп (Числа 12:3)? Защо само първосвещеника можеше да влиза в Пресветото място веднъж в годината? Защо на свещениците не беше позволено да отиват по далеч от завесата? Защо на израилтяните не беше позволено да отиват по-далеч, отколкото олтара? Защо само Каатовските левити имаха правото да носят мебелите на светилището? Защо израилтяните не можеха да отиват по-далеч от вратата на външния двор (Изход 38:8)? Не беше ли Анна по смирена и свята от двамата сина на Илий (1 Царе 2:27-36)? Защо бяха необходими тези граници?

Освен Божията цел с избора на Мойсей, той беше преживял удивителна промяна, от първия си опит да освободи народа, и тези 40 години по-късно, когато той пасеше овцете на тъст си.

Мойсей беше станал приятел на Бог (Числа 12). Следващите 40 години в пустинята, щяха да променят много Израел като народ. Исус също отиде в пустинята „изпълнен със Светия Дух” (Лука 4:1). Той се завърна след 40 дни: „изпълнен със силата на Светия Дух”(Лука 4:14).

Учейки се да ходим с Бог изисква опитност в пустинята. Докато притежаваме съвременен ум (ума на нашето общество, както Египет в умовете на Израел) ние няма да пораснем повече отвъд интерес за Бог, за да ни помогне с нашия проблем, който е сътворен от греха. Удобната пейка в църквата не е заместител за 40 години на изолиране и отделяне за целите и намеренията на Бог за нашия живот. Мойсей беше изпреварил Израел с 40 години, притежавайки ума и смирението на Христос. Посветения ум на вяра в Божиите обещания е вкоренен в любов и доверие, предаването на себе си на Божията грижа.

Някои от познатите граници, пред които се изправяме всеки ден са:

Единственото нещо, което беше позволено в Святото място беше посвещаването на свещениците; масло за светилника; хляб; вино и тамян за масата; тамян за кадилния олтар и кръв. Бог не приемаше нищо друго.

Затова е важно да: „се събираме в Неговото име” (Матей 18:20), „да правим чудеса в Неговото име” (Марк 9:39), „да дадем чаша вода в Неговото име” (Марк 9:41), да приемем дете в Неговото име” (Лука 9:48), „да искаме в Неговото име” (Йоан 14:13). Неговото име и живота, който то представя е единствения път към Бащата – без граници.