Глава шеста - Бог призова

Глава шеста - Бог призова

Слушай и протегни ръцете си

Там, където Изход свършва, Левит започва с думите: След това Бог призова, което е значението на еврейското заглавие за книгата. В период от около петдесет дни (Изход 40:17 - Числа 10:11) инструкциите идваха от умилостивилището, където се намираше Божията слава. Той говори на Мойсей с фрази за нуждата от посредник. С изключение на събитията в глава 9 и 10, книгата е директен цитат от Бог.

• 
  Божията святост изискваше жертва.
  
• 
  Божието величие изискваше правила.
  
• 
  Уважението към Бог изискваше закони за поведение.
  
• 
  Съвършенството на Бог очакваше най-доброто от неговия вид.
  
• 
  Чистотата на Бог заслужаваше свобода от недостатъци.
  
• 
  Суверенитета на Бог означава послушание към детайлите.
  

Нищо не беше оставено за тълкуване от въображението на човека.

В Изход, в скинията на благодат може да видим истината относно състоянието на Израел. Те бяха Божий народ и Той ги снабдяваше с начина за святост, давайки на Израел това, което те не заслужаваха. 

В Левит, чрез приносите и жертвите ние виждаме истината относно състоянието на Израел. Бог ги снабдяваше с милостта на идентифициране и заместничество, като не даде на Израел това, което те заслужаваха.

Левит започва с описанието на първите от петте различни приноси.

В жертвата за всеизгаряне виждаме делото на Исус в посвещаване Себе Си на Божиите изисквания за съвършена святост, както се изискват в първата голяма заповед. Той посвети Себе Си да обича Господ, своя Бог с цялото си сърце, душа, ум и сила.

В хлебната жертва, виждаме делото на Исус посвещаващ Себе Си, за да задоволи нуждите на хората. С това Той представя значението на втората голяма заповед, която е да обичаш Неговия ближен, както Себе Си.

В жертвата за грях ние Го виждаме като заместник на мястото на грешника, за неумишлените грехове срещу Бог.

В жертвата за престъпване на Божия закон ние Го виждаме като възстановяващ репутацията на закона, който е бил нарушен в отношението на човек с човека.

В жертвата за мир виждаме примирие и мир с Бог.

В глави девета и десета четем за посвещението на Аарон и четирите му сина за свещеници и моменталната смърт на двама от тях затова че използваха огън от друг източник освен този от жертвата за всеизгаряне (Левит 10:2).

В глава 11-16 виждаме Божията любов, която ревностно призовава Израел да дойде при Него:

• 
  Левит 11 открива разпознаването на греха в чистите и нечисти животни.
  
• 
  Левит 12 открива предаването на греха чрез раждането на дете.
  
• 
  Левит 13 открива ефекта от греха чрез болестта проказа.
  
• 
  Левит 14 открива възстановяването от грях чрез излекуването от проказа.
  
• 
  Левит 15 открива тайния и първоначален грях чрез течение от тялото.
  

• 
  Левит 16 открива изкуплението от греха чрез шестия от седемте годишни
  

При освещаването на свещениците, това също е илюстрирано. Свещеникът беше напълно отделен, за всичките задължения и привилегии на своята служба.

Инструкциите в Изход 29, са представени и в Лев 8. Те също приеха чрез ръцете си всичко, което Бог им даваше (Изход 29:22-25). Те трябваше да предават тази пълнота на Израел.

Еврейският термин за посвещение е „напълване на ръцете”. В книгата Евреи, тази мисъл за посвещението на Исус е изразена на английски като „направи съвършен”.

Забележете използването на фразата „направи съвършен” в следващия цитат.

Първо за Христос се говори като направен съвършен. Той беше посветен. Той имаше ръцете си пълни, както се казва за свещениците в древността. Това е, което се казва в Евреи 2:10 където четем: „… да усъвършенства чрез страдание Начинателя на тяхното спасение”. Това се отнася за послушанието Му към Неговия Баща, по време на службата му през трите години, а не Неговия безгрешен характер.

След това в Евреи 5:9-10 четем: „след като беше направен съвършен”. Тук Той е определен от Бог като Първосвещеник. Това е в края на Неговата служба.

В Евреи 7:28 четем: „назначи Сина, който беше направен съвършен завинаги”. Това е при Неговото възкресение.

В Евреи 10:14 се казва: „... усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.” Исус ги прави притежатели на всичките привилегии на тези, които са напълно опростени и оправдани. Това е казано за всички вярващи.

И накрая в Евреи 12:23 четем: „... при духовете на усъвършенстваните праведници.” Те напълно влизат във владението на всичко, което е било предназначено за тях. Това ще стане в идващото вечно царство.

В Яков 2:22 четем за Авраам, че: „... като резултат от неговите дела, вярата му беше усъвършенствана”, означаващо, че вярата му беше изпълнена до предназначената й цел.

В Йоан 2:5 се казва: „Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена.” Тя е достигнала до предназначената й цел.

Бог е напълнил ръцете на Исус с всичко, което беше предназначено за Него и прилага Неговите привилегии за всички вярващи. По този начин Божията любов за нас е достигнала до своето съвършенство. Йоан говори за своето благословение в 1 Йоан 4:17 като казва: „... както е Той, така сме и ние”.

Когато Бог призовава, протягаме ли ръцете си пред нас? Искаме ли Бог да ги напълни със задълженията и привилегиите, които Той желае?

Възможно е да ги протягаме само за Неговите благословения, а не за Неговата пълнота.