Глава седма - Определяне на отговорностите

Глава седма - Определяне на отговорностите

Книгата Числа

„В пустинната”

На тройния закон е обърнато внимание в Левит, като основното ударение е поставено главно върху церемониалните закони, който определят религиозния живот. Книгата Числа, както е наречена на гръцки или „В пустинята”, както е на еврейски, поставя ударението върху държавните закони, които управляват страната.

В книгата Числа, в продължение на 39 години той води, съди и поучава народа.

Книгата започва с поставяне на ред в управлението на Израел с преброяването на всички мъже, които са над 20-годишна възраст и които могат да воюват.

Там представя числото на Израел според племената, както са разположени около Божието присъствие в скинията във формата на кръст. Това стана около 1 000 години преди римляните да го използват като средство за наказание. Дългата част сочеше на изток, а късата на запад. Равните части на кръста сочеха към юг и север. Разположението им представляваше огромен град от палатки.

На изток бяха разположени три племена под знамето на лъв от племето на Юда. Те наброяваха 186 400 от племето на Исахар, Юда и Завулон, плюс Мойсей, Арон и двамата му сина.

На запад бяха разположени три племена, под знамето на вол, от племето на Ефраим. Те наброявах 115 600 души от племената на Манасия, Ефраим и Вениамин, включващи също 7 500 души от Гирсоновските левити.

На юг имаше три племена под знамето на човек, от племето на Рувим. От тях бяха преброени 160 050 от племената на Симеон, Рувим и Гад, включително и 8 600 Каатски левити.

На север бяха разположени три племена, под знамето на орел от племето на Дан. От тях бяха преброени 163 800 души от племето на Асир, Дан и Нефталим включително 6200 от Мерариевските левити.

В глава първа от 4-10 Езекиил гледа на север и вижда четири живи същества с човешка форма. Всяко едно от тях има лицето на човек (юг), лицето на лъв, от дясно, (на изток), лицето на бик или вол, от ляво (запад) и лицето на орел (север).

В Откровение 4:7 виждаме същото описание около небесния трон. Денонощно те повтарят: „свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщи, Който е и Който ще бъде”.

В контраст с тази сцена ние четем за любопитство, мърморене, недоволство, оплакване и спорове около светилището при планината Хорив. В тази бездна между небето и земята застана посредникът.

Матей Го представя като Цар на Юдеите. Неговото евангелие беше написано за юдеите, които очакваха своя Месиански Цар. Матей споменава небесното царство 54 пъти. В Откровение 5:5 за Него се говори като за „Лъва от Юдиното племе, Давидов корен”. Това отговаря на лицето на лъва, за който често се говори като цар на животните.

Марк Го представя като Слуга. Той поставя ударението върху службата на Христос като слуга, какво Исус направи, вместо какво Исус каза и използва езика на слугите, като „незабавно”. От 41 пъти, в който тази дума е използвана в четирите евангелия Марко я използва 17 пъти. Тук Той отговаря на лицето на вол, животно, което е използвано за тежка работа.

Лука Го представя като Човешки Син. Той поставя ударението на човешкото естество на Исус, Неговото рождество и детство, Неговия интерес за хора като Закхей, блудния син, бирника, самарянина, прокажения, службата на жените и нуждата от молитва. Тук Той отговаря на лицето на човек.

Йоан Го представя като Божий Син. Той поставя ударението върху Божествеността на Исус във фрази като следните: „Словото беше Бог”, „Божия Агнец”, „Месия” и „Аз съм” и претенции като „Аз съм хляба, който е слязъл от небето”. Тук Той кореспондира с лицето на орел.

Ако Божията воля трябва да бъде изпълнена на земята, както и на небето, тогава Бог съзнателно щеше да огради Себе Си с предпочетени от Него създания, въпреки че това е тайна за човека.

В Числа 3, 4 и 8 е описано как Бог взе Левитите, вместо първородния син в Израел и им разпредели отговорностите за всичките служби в скинията. Гирсонските и Мерариевски левити пренасяха около 20 тона материали на 6 коли. Каатовските левити пренасяха мебелите.

Глава десета описва реда, по който племената трябваше да пътуват, когато се местеха от едно място на друго. Божествените напътствия не изключват реда или човешката отговорност.

Разположението на племената по време на пътуване

 

Облакът – Бог водещ ги по пътя

Юда

Завулон

С две каруци пренасяха завесите, покривалата, нещата за закачване на завесите, входа, вратата.

С четири каруци пренасяха дъските, прътите, подложките, стълбовете за двора, подложките за тези стълбове и въжета.

Рувим

Гад

 

пренасяха ковчега – (Бог всред тях)

Масата

Олтарът

Умивалника

Ефрем

Венеамин

Исахар

 Глава 12 представя Божията представа за Мойсей, назначения посредник, като тип за Христос, най-смирения човек на лицето на земята. Бог говори за Мойсей като за приятел (Изход 33:11; Числа 12:3-8), както направи с Авраам (Яков 2:23). Въпреки това на Мойсей беше отказан вход в обещаната земя поради една грешка, защото удари канарата два пъти с жезъла, вместо да й говори (Числа 20:8). В Изход 17:6 той трябваше да удари канарата. Исус, Канарата беше ударен веднъж, за да потече жива вода от Него. Сега ние само трябва да говорим с Него.

Глава 28 и 29 напомнят на Израел за седемте годишни празника, които също са записани в Левит 23. Те предсказваха цялата история на Божия изкупителен план. Ние очакваме изпълнението на тези последни три празника. Бог даде всичките необходими инструкции на Своя народ, защото знаеше, че те ще се нуждаят от тях в следващите години. Някои от нещата, които Бог върши с нас също така поставят необходимата основа като подготовка за бъдещи събития и обстоятелства, за които днес не знаем нищо.

В глава 34-35 Бог определя границите на земята и за разпределяне на градовете за левитите и бежанците, които се нуждаеха от място за бягство.

Ще има времена в живота ни, когато ще видим собствените си грешки по отношение на предписаните ни отговорности или проява на неверие, когато ще имаме нужда от прибежище. Тези неуспехи ще ни намерят по време на нашите странствания през пустинята, или когато сме установени в това, което Бог ни е осигурил.