Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия софия том
Градският силует и двустранната връзка със съставните му
Изтегляне 0.62 Mb. Pdf просмотр
|
| 189 2.1. Градският силует и двустранната връзка със съставните му елементи Градският силует представлява обект, съставен от всички части на града и съще- временно изграждащ урбанистичната рамка на всяка една от тях. Отчитането на тази двупосочна връзка разкрива неразривността между урбанистичния и архитектурния ма- щаб. Не са редки случаите, в които, макар и неволно, бива поставяно разграничение между тези две нива на осъзнаване на града, но още по-притеснителен е фактът, че въп- росът за тяхното обвързване в единно функционално цяло бива възприеман по-скоро за теоретичен, отколкото за практически. В тази връзка особено актуален е проблемът, про- изтичащ от една необяснима на пръв поглед тенденция, свързана с наличието на срав- нително добре развит архитектурен мащаб и същевременното отчитане на деградацията на средата в урбанистичния такъв. Това с особена острота се проявява в рамките на исто- рическите градски територии, където, въпреки привидно доброто решение на отделните фрагменти от цялото, постепенно се унищожава характерният, исторически утвърдил се и визуално разпознаваем урбанистичен пейзаж. Сетивността на хората за града надхвър- ля техните познания, което прави последиците още по-осезаеми. Причината за тази си- туация се корени в невъзможността да се овладеят механизмите на взаимодействие меж- ду мащабите в средата и отказа на практика да бъдат въведени три принципа: неделимост и равнопоставеност на пространството; равноправие между материята и нематерията в градската среда; коректно отчитане на контекста с цел съхраняване на пространствената идентичност. Споменатите наглед парадоксални казуси произтичат в голяма степен от факта, че при създаването и оценката на пространствени решения се работи без мисъл за общия изглед и силуета, определящ пространствената идентичност, макар заявленията далеч да надхвърлят реалното усилие. Повсеместно територията се фрагментира на „видима“ и „невидима“, като в сферата на „невидимото“ се случват всички малки архитектурни прегрешения, които биват оправдавани като допустими. Там именно се зараждат урба- нистичните тенденции, нарушаващи пространствената идентичност и видоизменящи градския процес, променяйки установения ред и мяра в случването му. В този смисъл градският силует е онзи паноптикум, който разкрива всичко това, което е скрито. Той се явява едновременно метод за ранна диагностика на урбанистични „мутации“, метод за тяхното противодействие и инструмент за укрепване на пространствената идентичност. Именно в рамките на силуета се пресичат всички мащаби и може да се проследи разпространението на някои нежелателни урбанистични промени, които, оправдавайки се една друга, завземат постепенно пространството. Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|