Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия софия том
Изтегляне 0.62 Mb. Pdf просмотр
|
| 3. Духовните и профанните измерения като фактори, определящи пространствената идентичност и градския силует Намирането на баланс между зачитането на духовните и профанните измерения, преплитащи се в градското пространство, следва да бъде разпознато като един от съществените и актуални въпроси, засягащи пространствената идентичност, градския процес и урбанистичния силует – като техен стимул и следствие. Макар резултатите от взаимодействието между духовното и профанното в града да намират пряк и осезаем израз най-вече в пресечната точка между научните сфери на урбанизма и опазването на културното наследство, проблемът е универсален и касае много по-широк спектър от полидисциплинни връзки поради това, че взаимодействието между двете измерения е независимо от контекста и произтича от устойчиви във времето и пространството архе- типове. Профанните и духовните измерения са резултат от естествения ход на протичане на градския процес – те са свързани със социалния, икономическия, културния и поли- тическия контекст, развили се в рамките на определено градско пространство. Развитието на профанното в определена степен задвижва „механизма“ за създа- ване или достигане на духовното, като същевременно се подчинява на незатихващата динамика на естественото случване, поради което представлява фактор, едновременно пораждащ и затриващ духовни измерения. Профанното измерение е динамичен меха- низъм, който непрекъснато се поглъща, за да създаде новото себе си. В този процес не е заложена възможността за имунитет, произтичащ от абстрактни определения като 191 „културна стойност“. Градът в общия случай е система, която няма капацитет сама да се регулира посредством чувство за ценност, поради което е необходимо въвеждането на външно правило. Духовното измерение също се развива безконечно, явявайки се стимул за развитие на „противодействието си“, но съхраняването на определено негово състоя- ние налага стремеж към статика и покой. Проблемът в двоицата „профанно – духовно“ не се състои в принципна несъвместимост на природите им, а произтича от факта, че духовната еволюция не е определена хронологично. Понякога желани от гледище на ду- ховното измерение резултати биват постигнати в по-ранен етап на развитие на градския процес. В такива случаи е наложително профанното да бъде възпряно от загърбване на вече достигнатата истина, посредством установяване на статика в градския процес. По същество съхраняването на градската идентичност представлява съгласуване на дина- миките на развитието на духовното и профанното измерение при запазване на известна свобода, в която да се породи потенциално възможната качествено подобрена връзка между двете и да се допусне необезпокояваното разгръщане на резултатите от актуал- ните градски процеси. Самостойното развитие на профанното измерение би довело до брутализиране на града, а директивността при налагането на духовна диктатура не може да устои на естествения ход на градския процес и поради тази причина следва да бъде оценена критично като нетрайна във времето. Балансът е възможен единствено чрез взаимно вплитане на двете пространства в „двойноверижната ДНК верига“ на града. Урбанистичният анализ, насочен към изследване на ролята на католическите храмове в градовете на Средновековния Запад е възможност за досег до един добър пример за изграждане на симбиотична синергична връзка между две несъвместими природи посредством вплитане на принципите на свръхсъзнанието, произтичащи от духовния мир, в тъканта на града, която по природа е преди всичко резултат от праг- матизма на социо-икономическите градски процеси. Интерес в тази връзка представ- ляват както приложната теология на средновековните църкви, така и подходите за разпространяването на архитектурния образ на храма в урбанистичната среда и механиз- мите на взаимодействие между града и Domus Dei (Домът Господен) във връзка с раз- личния урбанистичен, социален и културен контекст. Църквата всякога е била в обще- ние с градовете, но поради комплексната ѝ природа нейната връзка с населените места се развива в условията на разнообразни модели, които макар и различни, водят в общия случай до един и същ резултат – формиране на религиозно ядро, привличащо социални и икономически дейности. В тази връзка са разгледани няколко основни групи рели- гиозни центрове [3 ÷ 9]: Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|