190 авторът заключава: „Архитектурата също е летопис на света: тя говори тогава, когато мълчат и песни, и
предания, и когато вече нищо не говори за изчезналите народи". В този смисъл изследването на градския силует следва да бъде разбирано не само като основание за контекстуално последващо развитие на градската структура, но и като своеобразен архивен документ, допълващ представите и
знанията ни за обществата, заложили своето послание в пространствената идентичност на града. В материалните очертания на урбанистичния силует могат да бъдат разчетени както автентичният, лишен от пристрастието на историографията разказ за града, така и
информация за измеренията, които стоят в основата на градската идентичност.
2.3. Урбанистичният силует и актуалните градски процеси Урбанистичният силует, бидейки свързан със своите съставни елементи, е чувствителен към всяка промяна в системата –
дори и такава, отнасяща се до невещест- веното измерение на градския процес. Той, подобно на графика на математическа функ- ция, представлява опростена визуализация на по-сложната функция, която го определя.
Пространствената идентичност е неразривно
свързана с градския процес, който е довел до формулирането ѝ, и с градския силует, който я овеществява. Връзките са двустранни, тъй като от своя страна „духът на мястото“ до голяма степен определя посоката на урбанистично развитие. Формирането на пространствената идентичност представлява по същество колективно дело по определяне на
урбанистично послание, чиято устойчивост зависи пряко от степента на симбиотичност с градския процес. В тази връзка градският силует представлява израз на устойчивите истини за общността, стояща зад градския процес и пространствената идентичност.
Сподели с приятели: 
