Граждански процесуален кодекс
Изтегляне 0.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава седма. СРОКОВЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СРОКОВЕ Раздел I.
- Глава осма. ТАКСИ И РАЗНОСКИ Раздел I.
- Глава девета.
- Глава десета.
- Глава единадесета.
- Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I.
| Раздел II.
Призоваване Призовки
(2) Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. (3) Призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес. Съдържание на призовката Чл. 57. В призовката се посочват: 1. съдът, който я издава; 2. името и адресът на призовавания; 3. по кое дело и в какво качество се призовава; 4. мястото и времето на заседанието, и 5. законните последици от неявяването. Ред за връчване на призовките Чл. 58. Призовките по делото се връчват по реда за връчване на съобщенията. Глава седма. СРОКОВЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СРОКОВЕ Раздел I. Срокове Определяне на сроковете Чл. 59. Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда. Изчисляване на сроковете Чл. 60. (1) Срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни. (2) Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. (3) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. (4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. (5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. (6) Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Спиране на срока Чл. 61. При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството. Изтичане на срока Чл. 62. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. (2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път. (3) Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. Продължаване на срока Чл. 63. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. (2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. (3) Алинея 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Раздел II. Възстановяване на срокове Условия
(2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок. Молба за възстановяване Чл. 65. (1) В молбата се посочват: 1. всички обстоятелства, които я обосновават; 2. всички доказателства за основателността й. (2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им. (3) Подаването на молбата не спира хода на делото. Процедура Чл. 66. (1) Молбата се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда в открито заседание. (2) Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба. (3) Когато уважаването на молбата налага провеждане на открито съдебно заседание, съдът при необходимост може да отмени действията, извършени преди възстановяването на срока. Разноски
Глава осма. ТАКСИ И РАЗНОСКИ Раздел I. Цена на иска Цена на иска Чл. 68. Паричната оценка на предмета на делото е цена на иска. Размер на цената на иска Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е: 1. по искове за парични вземания - търсената сума; 2. по искове за собственост и други вещни права върху имот - данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право; 3. по искове за нарушено владение - една четвърт от размера по т. 2; 4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2; 5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем - наемът за една година; 6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи; 7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години. (2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска. Определяне на цената на иска Чл. 70. (1) Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска. (2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба. (3) По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото. Раздел II. Държавни такси и разноски Задължение за такси и разноски Чл. 71. (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда. (2) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. Държавни такси при съединяване на искове Чл. 72. (1) За предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск. (2) За предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск. (3) За предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу различни лица се събира държавна такса по исковете срещу всяко лице. Държавни такси Чл. 73. (1) Държавните такси са прости и пропорционални. (2) Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по производството. Пропорционалните такси се определят върху интереса. (3) Държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, приета от Министерския съвет. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. Изменение на искането Чл. 74. При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася. Определяне на разноските Чл. 75. Възнаграждението на свидетелите се определя от съда с оглед на отделеното време и направените разноски, а възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски. Предварително внасяне на разноските Чл. 76. Всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата. Принудително събиране на разноски Чл. 77. Ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. Присъждане на разноски Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. (2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. (3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. (4) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. (5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. (6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. (7) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. (8) В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. (9) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго. (10) На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. (11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея. Разноски по изпълнението Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. (2) Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. (3) (Новa - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира. Списък на разноските Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски Чл. 81. Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпореждане относно внесени суми за разноски и гаранции Чл. 82. Внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, когато са станали изискуеми. Освобождаване от такси и разноски Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят: 1. от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения; 2. от ищците - по искове за издръжка; 3. по искове, заведени от прокурор; 4. от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда; 5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен. (2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. (3) В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Освобождаване в особени случаи Освобождаване в особени случаи Чл. 84. Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски: 1. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. с РКС № 3 от 2008 г. - ДВ, бр. 63 от 2008 г.) държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост; 2. Българският червен кръст; 3. общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи - частна общинска собственост. Глава девета. ГЛОБИ Глоба на свидетел Чл. 85. (1) Ако призованият в съда свидетел не се яви без уважителни причини, съдът му налага глоба и постановява принудителното му довеждане за следващото заседание. (2) Ако свидетелят откаже да даде показания без уважителни причини, съдът му налага глоба. Глоба на вещо лице Чл. 86. Ако вещо лице не се яви, откаже да даде заключение или не го представи в срок без уважителна причина, съдът му налага глоба. Глоба на трето лице Чл. 87. Ако трето неучастващо в делото лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба и го подканва да го представи. Глоба за нарушения при връчването Чл. 88. (1) Съдът налага глоба на връчител, който е връчил неправилно съобщението, не е удостоверил надлежно връчването или не е върнал своевременно в съда разписката за връчването или който не е изпълнил други нареждания на съда във връзка с връчването. (2) Съдът налага глоба на ръководителя на канцеларията, когато в работно време в канцеларията на държавното учреждение или общината не се намери лице, което да приеме съобщението. Глоба за нарушения при разглеждането на дело Чл. 89. Съдът налага глоба за: 1. нарушение на реда в съдебно заседание; 2. неизпълнение на разпорежданията на съда; 3. обида на съда, страна, представител, свидетел или вещо лице. Неправомерно получаване на правна помощ Чл. 90. (1) Съдът налага глоба на страната, която е посочила неверни или непълни данни в молбата за правна помощ и вследствие на това е получила или се е опитала да получи правна помощ. (2) Глоба се налага и в случаите, когато страната, на която е разрешена правна помощ, не уведоми своевременно съда за обстоятелства, които са от значение за решението по чл. 96 и 97. Размер на глобата Чл. 91. (1) Глобата за нарушения по чл. 85 - 90 е в размер от 50 до 300 лв. (2) За нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1200 лв. Обжалване Чл. 92. (1) Срещу наложената глоба в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието - от деня на съобщението. (2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане. (3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Глоба на страна Чл. 92а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл. 91. Определението на съда може да бъде обжалвано по реда на чл. 92. Глоби при принудително изпълнение Чл. 93. (1) Съдебният изпълнител налага глоба в размерите по чл. 91 за: 1. нарушения по чл. 85 - 88; 2. създаване на пречки да бъде преглеждана вещта, обявена за продан; 3. неизпълнение на други негови нареждания. (2) Постановлението, с което съдебният изпълнител налага глобата, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване. Глава десета. ПРАВНА ПОМОЩ Съдържание на правната помощ Чл. 94. Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Предоставяне на правна помощ Чл. 95. (1) Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо. (2) В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ. (3) Определението за предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, освен ако съдът постанови друго. (4) Определението се постановява в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да изслуша страната за изясняване на всички обстоятелства. (5) Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба. (6) Определението на съда по частната жалба е окончателно. Прекратяване на правната помощ Чл. 96. (1) Правната помощ се прекратява: 1. при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена; 2. със смъртта на физическото лице, на което е предоставена. (2) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат постановява прекратяване изцяло или частично на предоставената правна помощ считано от момента на настъпване на промяна в обстоятелствата, обусловили предоставянето й. Лишаване от правна помощ Чл. 97. (1) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат лишава страната от правна помощ изцяло или частично, ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случая по ал. 1 страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното възнаграждение на назначения й служебен адвокат. Последици от прекратяването и лишаването от правна помощ Чл. 98. (1) Назначеният служебен адвокат упражнява правомощията си до влизането в сила на определението за прекратяване или за лишаване от правна помощ, ако това е необходимо за предпазване на страната от неблагоприятни правни последици. (2) От постановяването до влизането в сила на определението за прекратяване или лишаване от правна помощ се прекъсват сроковете за обжалване, след което започват да текат отново. Напътване на страните за правната помощ Чл. 99. Съдът информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им. Глава единадесета. ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ НА СТРАНИТЕ Форма
Нередовност на процесуалното действие
Писмени изявления Чл. 102. (1) Писмените изявления до съда съдържат: 1. посочване на съда; 2. името и адреса на страната, която прави изявлението, съответно - името и адреса на представителя, чрез който се извършва изявлението; 3. в какво се състои изявлението; 4. подпис. (2) Към писмените изявления се прилагат: 1. пълномощно, когато изявлението се извършва чрез пълномощник; 2. документ за внесени такси и разноски, когато такива се дължат; 3. преписи от изявлението и приложенията според броя на насрещните страни. Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Подсъдност на окръжен съд Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: 1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му; 2. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) 3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.; 4. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет; 5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон; 6. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд. Раздел II. Местна подсъдност Обща местна подсъдност Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение Чл. 106. Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват пред съда по постоянния адрес на техния законен представител. Искове срещу лица с неизвестен адрес Чл. 107. (1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца. (2) Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес. (3) Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София. Искове срещу държавни учреждения и юридически лица Чл. 108. (1) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. (2) Искове срещу държавата се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало спорното правоотношение, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София. Подсъдност по местонахождение на недвижим имот Чл. 109. Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. Подсъдност по местооткриване на наследство Чл. 110. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството. (2) Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете по ал. 1 може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират неговите имоти. Иск за парични вземания на договорно основание Чл. 111. Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника. Искове за издръжка Чл. 112. Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца. Искове на потребители Чл. 113. Иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Искове по трудови дела Чл. 114. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Искове за непозволено увреждане Чл. 115. Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Множество подсъдности Чл. 116. Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони. Договорна подсъдност Чл. 117. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109. (3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора. Каталог: images -> stories stories -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло stories -> За медитацията ошо въведение stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба» stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA) stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
|