Граждански процесуален кодекс
Изтегляне 0.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава двадесет и трета.
- Глава двадесет и четвърта.
- Част трета. ОСОБЕНИ ИСКОВИ ПРОИЗВОДСТВА Глава двадесет и пета.
- Глава двадесет и шеста.
| Глава двадесет и втора.
КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ Приложно поле Чл. 280. (1) (Обявена за противоконституционна в частта относно думата "съществен" с РКС № 4 от 2009 г. - ДВ, бр. 47 от 2009 г.) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Основания за касационно обжалване Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението. (2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя: 1. по решения за парични вземания - присъдената сума; 2. по решения относно вещни права - обжалваемият интерес. (3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда. (4) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. (5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. (6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ. Срок за касационно обжалване Чл. 283. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4. Съдържание на касационната жалба Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа: 1. името и адреса на страната, която я подава; 2. означение на обжалваното решение; 3. точно и мотивирано изложение на касационните основания; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на жалбоподателя. (2) Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност. (3) Към жалбата се прилагат: 1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1; 2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна; 3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 4. документ за внесена такса. Проверка на редовността на касационната жалба Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. (2) Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд. Връщане на касационната жалба Чл. 286. (1) Жалбата се връща от въззивния съд, когато: 1. е подадена след изтичането на срока за обжалване; 2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности; 3. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2. (2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба. Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба Чл. 287. (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и чл. 284. (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията й на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Допускане на касационното обжалване Чл. 288. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство Чл. 289. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение. Разглеждане на касационната жалба Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. Уеднаквяване на практиката Чл. 291. Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд: 1. посочва с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна; в този случай той постановява решение по делото въз основа на тази практика; 2. когато приеме, че в решенията практиката е неправилна, посочва с мотивирано решение защо е неправилна; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото; 3. когато приеме, че практиката в противоречивите решения е неприложима към висящия спор, посочва с мотивирано решение защо е неприложима; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото. Предложение за тълкувателно решение Чл. 292. При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото. Касационно решение Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270. Повторно разглеждане на делото Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. (2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото Чл. 295. (1) Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който при отмяна решава спора по същество. (2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство. Глава двадесет и трета. СИЛА НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ Влизане в сила Чл. 296. В сила влизат решенията: 1. които не подлежат на обжалване; 2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото; 3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. Зачитане на решението Чл. 297. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Предели
(2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. (3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички. (4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. Непререшаемост Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. (2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. (3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес. Задължителна сила на присъда Чл. 300. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора Чл. 301. Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска. Задължителна сила на решение по административен спор Чл. 302. Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Глава двадесет и четвърта. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ Основания за отмяна Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно; 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото; 3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено; 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи; 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее; 6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29; 7. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. (2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. (3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2. Отмяна по молба на трето лице Чл. 304. Отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2). Срок за отмяна Чл. 305. (1) (Предишен текст на чл. 305 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня: 1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1; 2. на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2; 3. на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3; 4. на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4; 5. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) на узнаване на решението - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304. (2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В случаите по чл. 303, ал. 1, т. 7 молбата за отмяна се подава в 6-месечен срок от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно. Съдържание на молбата за отмяна Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок. (2) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286. (3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.
Разглеждане и решаване на молбата за отмяна Чл. 307. (1) По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. (2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд. (3) Ако прецени молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото. (4) В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение. Ново разглеждане на делото Чл. 308. При новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила. Спиране на изпълнението Чл. 309. (1) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6. (2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ. Част трета. ОСОБЕНИ ИСКОВИ ПРОИЗВОДСТВА Глава двадесет и пета. БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО Приложно поле Чл. 310. (1) (Предишен текст на чл. 310 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) По реда на тази глава се разглеждат искове: 1. за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи; 2. за опразване на наети и заети за послужване помещения; 3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни; 4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите; 5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон. (2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) При обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) При съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска. Проверка на исковата молба Чл. 311. (1) В деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска. (2) Съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни. Подготовка на делото в закрито заседание Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание: 1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици; 2. изготвя писмен доклад по делото; 3. приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; 4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими; 5. определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства. (2) Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията. (3) По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните. Последици от неизпълнение на указанията Чл. 313. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Съединяване на искове Чл. 314. (1) Ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор, да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. (2) По реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях. (3) По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота. Разглеждане на делото Чл. 315. (1) В заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания. (2) В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. Срок за постановяване на съдебното решение Чл. 316. Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Приложимост на правилата пред въззивния съд Чл. 317. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд. Глава двадесет и шеста. ПРОИЗВОДСТВО ПО БРАЧНИ ДЕЛА Брачни искове Чл. 318. По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните. Специална дееспособност Чл. 319. Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях. Развод при бременност на съпругата Чл. 320. Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето. Разглеждане на делото Чл. 321. (1) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. (2) След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. (3) Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира. (4) Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява. (5) Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие. (6) Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава. Изчерпателност на основанията Чл. 322. (1) При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. (2) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. (3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви. (4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен. Привременни мерки Чл. 323. (1) По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. (2) По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок. (3) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд. Решение по брачни искове Чл. 324. По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска. Влизане в сила на решението за развод Чл. 325. Решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината. Фамилно име след развод Чл. 326. В решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. Продължаване на делото при смърт на ищеца Чл. 327. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) Когато съпругът - ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен. (2) Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той при иск за унищожаване на брака е бил добросъвестен. (3) При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия. Продължаване на делото при смърт на ответника Чл. 328. При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака. Разноски по делото Чл. 329. (1) Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. (2) При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението. Развод по взаимно съгласие Чл. 330. (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание. (2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. (3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение. (4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства. (5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване. Каталог: images -> stories stories -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло stories -> За медитацията ошо въведение stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба» stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA) stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
|