214 215 освобождава от едни форми ида получава други в един непрекъснат процес. В подлунния свят (така Авицена нарича земята) основно движение е праволинейното, в небето – кръговото движение. Светът нараждането и развалата (корупцията, съвпадащ с подлунната действителност, е царство на нещата, за които формата и материята са неотделимо свързани. Небето е място, където интелигентности ангели могат да съществуват без материя. Природата е вид икономика, план, устройство за селекция на доброто качество надуха. Като всяко материално царство тя не може да съществува вечно по принцип. Оттук следват и принципите на нейното изучаване – простота, икономичност, равновесие, ред, симетрия, хармония и т. н. Всичките съставят Божия принцип. Според Авицена астрологията е синтез на геометричните понятия за пространство и време и алгебричното понятие за число. Той посочва и следните методи за познание hakim: 1) рационална демонстрация (дедукция) и sapientia: 2) ненаучен анализ, един вид интегрално знание, идващо от Бога чрез от- кровението. Арабската школа по философия на Авицена си поставя за цел комбинирането на човешкото знание, основано на гръцката рационалност, с божието знание, идващо по линията на подсъзнанието. Ориенталската философия и религия наблягат на второто, докато Западът – на първото. Според Авицена наличието на Божие битие поляризира човешкото знание в две категории 1) Знание за Божието битие и 2) математическо, физическо, както и произтичащо от другите естествени науки знание. Второто знание е подчинено на първото. Качества на Божието битие са абсолютното единство, постоянството, стабилността и вечността. Качествата на творението – изменчивост, временност, нестабилност, смърт. Авицена приема, че при човека душата е тази, която не приема разделението (naf). Тялото обаче го приема. Единството на физическото тяло се дължина душата. Без нея тялото е нищо (разпада се. Същността на Слънцето не е в слънчевите лъчи. Така и Бог е много повече от това, което идва до нас чрез светлината на Неговите откровения. Лъчите на Слънцето обаче също са Слънце и едновременно не са. Същото е и с Бога. Само единството може да роди съществуване. Вселената е еманация на Божието единство, обусловено от Битието Му. В заключение на този параграф може да се каже, че в резултатна взаимодействията между арабската и западновропейска- та култура през разгледания период възниква една свеобразна идея за единството на философия, наука и богословие, обединявани под знака на древните учения на херметизма, езотеризма и неоплатонизма. Християнският езотеризъм получава от това насърчение, предобивайки завършена форма в непознати дотогава мащаби.