Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението

216
217
ващите християни, въвеждайки с помощта на символите една чужда за тях космогония, космология и есхатология.
В предренесансова Франция възниква известната Шартърска школа, която намесва в християнските учения платоническата философия. Целта на школата е да се съживи и подчини символизмът, тълкуващ Божиите знаци, оставени в природата, полагайки човешкото познание в сърцевината на мистичното търсене. Един от основателите на тази школа е Бернар от Шартр
(?
–
1126). В учението си той се възвръща към проблема за уни- версалиите, твърдейки, че видовете са всъщност Идеи, които се определят като вечен модел от създаденото по природен начин. От тези модели произлизат всички телесни форми. Идеята, според Бернар, е въздействие на Бога, докато материята е резултатна божественото сътворение. На този мислител се приписва и авторството на известната мъдрост Ние сме джуджета, стъпили на раменете на великани виждаме повече и по-надалеч от тях не защото погледът ние по-остър или ръстът – по-висок, а поради великанското им телосложение, което ни повдига и извисява Ученикът на Бернар Гийом от Конш (1080
–
1154) въвежда в
Шартърската школа учението на Ериугена за природната и световната душа, призовавайки същевременно да се прилага физиката за тяхното опознаване. Гийом се интересува от изучаването на природата и на нейното единство. Той разделя невидимото от видимото, въвеждайки своеобразни невидими атоми, отличаващи се от видимите елементи на материята. От друга страна, Гийом формулира принципа, че активността на Бога се осъществява чрез действията на природата, чрез и върху нещата, чието средство и носител е самата тя.
Реабилитацията на природата отстрана на Шартърската школа създава динамика на познанието, насърчавайки мистичните умозрения от езотеричен тип. За наличието на езотеричен дух в школата свидетелства напр. учението на един друг учен от същата школа – Ален от Лил (1128
–
1203), който описва природата в човешки черти, приписвайки ѝ лицеи душа. Той описва Дамата Природа като красиво създание, живеещо в постоянно общение с космоса. Девическата диадема на тази Дама е инкрустирана с дванадесетте скъпоценни камъка, символизиращи знаците на зодиака, и с други седем, представящи планетите в слънчевата система. В Шартърската школа възникват естетика, символика и философия на мистиката на природата, които оказват силно влияние върху езотеризма на Ренесанса. Важен залог на това влияние е позоваването на тълкуването на символиката, отразена в църковната строителна архитектура, както и позоваването на аналогиите, съответствията и посредниците, на необходимостта от сотериологична (те. отнасяща се до изкуплението и спасението на душата) функция на човека във вселената и в реалността на научното творческо въображение. По такъв начин тези чисто херметични методи и прийоми навлизат с още по-голяма сила в западната култура, разширявайки обсега на отрицателните въздействия върху християнската култура на мислене.
В края на Средновековието и в предренесансовия период хер- метизмът в Европа се намира в значителен възход. Алхимията, астрологията и магията, дотогава почти непознати в християнския Запад, навлизат в Стария континент благодарение на исляма. Ислямската религия е създала благоприятни условия запри- емственост и опазване на античното наследство в тази област, въпреки явната несъвместимост на езотеризма с нейния монотеистичен характер. За разпространението на херметизма и езо- теризма в Европа заслуга имат и възникналите философски и богословски школи, една от които е Шартърската. Тези школи се превръщат в огнища на специфичната култура, запалила огъня на Ренесанса. Въпреки това този процес има и своите положителни страни. През 12 в. херметизмът се проявява в най-раз- лични области – архитектурното изкуство на църквите, науката, философията и литературните произведения. Типичен пример от последните е Книга за двадесети четирите философа, създадена под формата на диалози в края нави приписвана на самия Хермес Трисмегист. Интересното в тази книга е появата за първи пътна прословутия афоризъм, дълго време приписван на Паскал, в който Бог е определен като сфера, чийто център е навсякъде, а периферията никъде (sphaera cuius centrum ubi- que, circumferentia nullibi). Тази сентенция е цитирана също от
Гийом от Оверн и от Николай Кузански. Може да се каже, че този афоризъм представлява едно гениално предугаждане на

Изтегляне 1.48 Mb.

Сподели с приятели: