Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 218 219 динамичния модел на вселената, произтичащ от общата теория на относителността 4 „Общо взето херметизмът се проявява най-вече в перспективата на една философия на природата, вече разработвана от мистиците Ален от Лили Хилдегарда от Бинген. В известни случаи мистици и херметици наистина се оказват в плен на едни и същи възгледи, въпреки че някои от принципите им са несъвместими. Мистикът предпочита трансцендентността и непосредственото общение с божествеността, докато херметикът създава йерархии, посредници и съответствия. Символът на романския храм, влечението към размисли върху природата събират херметиците благодарение на алегорията, вкуса към вълшебното и идеята за трансмутация.“ 130 Под влияние на всички тези бурни и драматични събития към началото на 13 в. европейското общество е променено до неузнаваемост. Преобразованията в обществото от онова време са толкова дълбоки и бързи, колкото и тези, които наблюдаваме днес в началото на 21 в. И всички тези радикални промени се дължат на културния обмен с ислямската, юдейската, гръцката и византийската култура на мислене, явяващи се най-вече проводници на херметизма и езотеризма в Европа. Картината на Стария континент през късното Средновековие и предренесансовия период е вече изпъстрена с разкошно облечени владетели на замъци, със странстващи рицари в доспехи, придружени от оръженосците си, с благородници, посветили сена лов, приключения и турнири, с поети, дулцинеи, трубадури и певци, всичките с изискани обноски и т. н. Всичко това е изникнало като изневиделица от мрака и пустоша на ранното и мрачно Средновековие. Херметизмът и езотеризмът се превръщат в кръвопускаща система за европейците, вдъхвайки животи динамика в застиналата и мрачна средновековна Европа. Сред тази заливаща културната среда на Стария континент вълна обаче започват да се издигат и отрезвяващите гласове на някои мъдри църковни отци, които виждат истинската опасност, грозяща чистотата и истинността на християнската религия. Например някои от най-гневните и категорични осъждания на астрологията са дело на великия св. Августин, който казва Астролозите могат да познават, само когато са напътствани и подпомагани от зли духове.“ 131 Великият християнски богослов Тома Аквински също започва да разбира, че в астрологията има нещо скрито и враждебно на християнското учение. Той обаче не успява да постигне истинско прозрение по този важен въпрос. Независимо от тези авторитетни реакции астрологията започва да си пробива път сред религиозните среди в Европа. Тази псевдонаука се изучава най-усърдно именно от представителите на Католическата църква – монаси, абати, епископии кардинали, а в отделни случаи дори и от папи. В този смисъл може да се каже, че оцеляването и налагането на астрологията на европейската културна сцена се дължи най-вече на тази църква, бидейки също резултати от нейния монопол върху всяко знание от онова време. Благодарение на католицизма тази псевдонаука оцелява и впоследствие се усвоява от светските професионални астролози. Появата на университетите, усвояването на ислямската математика, както и възприемането на арабските цифри способстват също за увеличаването на интереса на европейците към астрологията. В университетските курсове от 13 все включват и програми по астрология. Богослови и теолози се ангажирват да намерят съвместни, допирни точки и дори съгласие между тази псевдонаука и християнското учение. Въпреки явната им несъвместимост, която изпъква особено ясно от формулировките на НЛНП, учените по онова време използват аргументи от типа, че астрологията имала отношение само към тялото, но не и към душата. Болестите на тялото и страстите на човека могат ида се подчиняват на влиянието на звездите, но душата му остава винаги свободна. Астрологическите предсказания се отнасят за физическото тяло, но не и за свещената за християните сфера на душата. По този повод Тома Аквински пише следното „... много астрологически предсказания се сбъдват, защото твърде малко хора успяват да се преборят с плътските си страсти.“ 132 Предсказването на бъдещето от астролозите, според великия богослов, крие опасността да подмами непредпазливите и неподготвени хора, които лесно биха могли да попаднат в мрежата на сатанинските сили. През 1277 г. християнският епископ на Париж осъжда публично астрологията, като изтъква най-вече нейния ислямски и херметичен произход 133 |