Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 212 213 фия с допускането, че причината за нещата в света е непознаваема по принцип. С други думи, този учен приема, че по отношение на природата може да се дискутира само за естеството на явленията, но никога не и за причината, която ги предизвиква и направлява. Всъщност по този начин Разес възприема идеите на езотеризма като изразна някакво нетривиално противопоставяне на рационализма, философията и богословието, разглеждано в религиозния смисъл на думата. Така този арабски мислител въвежда един допълнителен елемент в учението на езотеризма като цяло, привидно противоречащ на един от основните негови принципи – познаваемостта на причинителя на явленията в света. Друг известен ислямски мислители езотерист е Ал Фараби (872 – 950). Той притежава широка култура и знания по логика, граматика, философия, музика и математика. Получава образование в Багдад и първият му наставник е християнин. Ал Фараби принадлежи към шиитската ислямска общност. Типично за неговото учение е разграничението от метафизическа гледна точка на същността от съществуването на нещата в света. Според Ал Фараби: За възможния човешки интелект действеният ум е това, което е слънцето за окото, оставащо в сила виждане дотолкова, доколкото тъне в мрак. Този учен развива и своя собствена космология, изразна езотеричния му дух, който в същото време не нарушава монотеистичната догматика на исляма. Неговата мистична философия е дълбоко проникната от неоплатонизма, прераствайки в една оригинална теория за съвършения град. Чрез тази теория мъдрецът е в състояние да постановява закони ида въвежда хармония, тъй като тя му позволява да достигне висшата степенна мъдростта, помагаща му да се слее с действения ум, те. сума, отделящ формите надуха от материята. В съвършения град гражданите успяват да се слеят с духовното битие, един типичен езотеричен модел, по който според шиитската есхатология (учение за крайната цел на човека и природата) ще се осъществи и пришествието на скрития ислямски месия. По този начин универсализмът на платоническия модел се опровергава от теснорелигиозния интересна една зависима от духа политика, въвеждаща справедливости хармония в ислямското богословие. Съвършеният град на Ал Фараби се осъществява по земен и човешки път, отвеждайки хората до щастието в Бога и до възвръщане към чистата душевност, което ще им позволи да се слеят с нея ведно вечно блаженство. Най-известният на Запад арабски религиозен философи езотерист обаче е Абу Али ал Хюсейн Ибн Сина, чието име се опростява от испанското му произношение до Авицена (980 – 1073). Неговата философия представляване само връх в общо- арабската ислямска култура на мислене, но тя е и едно върховно постижение на цялостната езотерична култура по онова време. Подобно на предшественика си Ал Фараби Авицена определя езотерично настроения човешки ум като действен ум, който успява да изгради богословието, съчетавайки теорията на познанието и вярата. Той разграничава три свята и области на познанието познание на първоначалата на света, познание на абстракциите в човешкото мислене и познание, подчинено на откровението. На първото ниво на познанието съответства предразположения или подготвен ум, в който силата е близка до действието на второто ниво – действащ ум, който разбира и осъзнава достъпните за познание форми, възприемани в сила от материалния умна третото ниво – еманиран, идващ отвън ум. Авицена изгражда и своя десетстепенна йерархия на космическите умове, които могат да се възпроизвеждат в посока от по-висшите към по-нисши стъпала. Само последният, десети поред ум, няма вече силата да произведе нов ум. Преди това той се превръща в обект, в който еманацията, идваща отгоре, се разпръсква и поражда множеството на човешките души. За Авицена човешкият интелект има ангелска природа, причиняваща привилегированото състояние на хората да общуват сан- гелите. В този смисъл умът е външен спрямо човешкия интелекти същевременно различен от понятието за Бога. С други думи, човешкият ум е екзистенциален изразна божествената пълнота, от която произлизат всевъзможните духовни йерархии. За да срещне сияйното битие на Бога, човек трябва да обърне към него ангелското лице на душата си. Според Авицена физическият свят е достъпен за познание, защото той е изменчив. Материята е създадена от Бога, за да се |