Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 232 233 амулети, талисмани, мазила и елексири, които позволяват да се използва силата на планетарните и звездните влияния. Всичките могат да бъдат използвани, за да се избегнат несгодите на съдбата. По този начин не е необходимо да се самовъзпри- емаш като пасивна и беззащитна жертвана обстоятелствата, включително и на тези, които съдбата е предначертала още прираждането ти. Можеш да вземеш съдбата сив собствените си ръце ида я оформиш според собствените си желания. Според ученията на школите, основани на тайнството на мистериите, отделният човек може да бъде подложен на символична смърти прераждане, вследствие на което да се превърне в нова личност. Нерядко последното се утвърждава и посредством даването наново име. Когато такъв ритуал се провежда при благоприятни от астрологическа гледна точка обстоятелства, теоретично дори се допуска възможността да бъдат поправени някои недостатъци на собствения хороскоп.“ 142 Всички тези псевдонаучни положения днес се опровергават в рамките на НЛНП. Нов края на 13 в. настъпващите промени в Западна Европа подготвят почвата за тяхното възприемане по-късно и в религиозната област, пораждайки с това епохата на т. нар. Devotio moderna (модерната набожност, с която се поставя и краят на Средновековието, отнесен условно към годината. Модерната набожност определя духовния облик на Европа в течение на цял един век, след което започва бавени мъчителен процес на освобождаването от неговото влияние. Нов началото влиянието на лъжливите учения е голямо и от това се раждат многобройни ереси, предизвикващи безпокойство в Църквата. Богословските и философските спорове, намесващи като поправило и съображения от тези учения, дестабилизират организираната църква. Затова свидетелстват и решенията, взети на религиозните събори по онова време, в които преобладават осъжданията на ересите. През този период окончателно се установява Инквизицията, ликвидирват се агресивните ордени като този на рицарите-тамплиери, налага се специално облекло за евреите и т. н. Към края на 13 в. настъпва епоха на многобройни катастрофи, на депресия и на вълнения с политически и религиозен характер. При такива условия се зараждат и християнските подух ордени, представляващи една нормална ответна реакция срещу действията на еретичните ордени. Най-извест- ният от християнските ордени е този на св. Франциск Асизки (1182–1226), основан през 1208 ги одобрен от папа Инокентий III през 1215 ги по-късно от папа Хонорий III през 1223 г. Целта на ордена е да съживи ида задълбочи осъществяването на християнските ценности като милосърдието, бедността и смирението. В монашеските средина ордена възникват и дискусии по религиозните въпроси, което придавана ордена известен интелектуален характер. Този орден отначало е известен като ордена на миноритите“, а по-късно – като „францисканския орден През 1224 г. потялото на св. Франциск се появяват т. нар. „стигмати“, особени рани, наподобяващи прободните ранина Иисуса върху кръста. Последовател на св. Франциск от Асизи е св. Бонавентура (1221–1274). Той създава богато творчество, в което защитава идеята да се действа преди да се преподава с едно основано на вярата познание, свободно, открито и ведро в любовта към Бога и към хората, осъзнаващо ясно границите на разума. В този смисъл св. Бонавентура се явява гениален предшественик на НЛНП, осъзнал един от основните принципи на истинното човешко познание 700 години преди появата на строгата наука, подкрепяща и утвърждаваща фундаменталните принципи на християнската религия. Св. Бонавентура създава и своя мистична и философска „сума“ (сума – равносметка на всичките поучения в учението на определен богослов. Той, подобно на св. Тома Аквински, счита, че разумът и вярата трябва да вървят ръка заръка. За съжаление учението му е силно повлияно от аристо- телизма и в изестен смисъл от неоплатонизма. Св. Бонавентура напр. приема, че в природата и чрез природата Бог се разкрива във вселената. Същевременно природата намира своето битие, реди крайна цел единствено в Бога. В този смисъл той пише следното Целият свят е като огледало, пълно с отблясъци, разкриващи ни присъствието на божествената мъдрости като въглен, който разпръсква светлина. Сътвореният свят е като книга, в която сечете създалата го Троица. В тези думи, може да се каже, вече лъха повеят на трезвата християнска мисъл, която търси интуитивно познавателната си опора, за да се отърси от |