Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 234 235 вековните влияния на вредните и лъжливи учения, но го прави двусмислено, неуверено и нерешително. В тези нотки на съмнение забиват и своите клинове защитниците на езотеризма. Ето как коментира напр. учението на св. Бонавентура езотери- кът Ж.–П. Корсети Тук природата се схваща като. огледало на божествената мъдрост, където знаци, образи и символи трябва да се четат сочите на ума, приведени в хармония сочите на душата. Тази природа е точно същата, за която говори западният езотеризъм. Благодарение на прибягването до образи и символи Бонавентура придава ценностна проявената и сътворена природа – тя не е вече оня сурогат нападението, оня затвор на изгнанието и онова произведение на зъл демиург, а чисто и просто символът на снизхождането на Божия Син, дошъл да спаси хората тя е видимият знак на изкуплението. Също така, ако Христос сее върнал у Бога, поради жертвоприношението Му на кръста и поради слизането Му вада, Той същевременно е станал центърът на Земята и значи на света. Поставен по такъв начин в най-ниското и най-централно място в космоса, Спасителят е символна смирението смирението на кръста“. Виждаме, че от този възглед за природата и човека произлиза цяла една антропология и цяла една космология. Със земния си опит човекът е приканен да участва в този обединяващ живот, който го води към божественото. И ако нищо не запълва празнотата, отделяща Твореца от творението, ако природата не е потенциален посредник, все пак тя е връзката, станала възможна благодарение на намесата на Христа и позволяваща наду- шата да се възвърне в божественото пространство. Разсъдъкът тълкува знаците, образите и символите, които му се представят, и така създава основата на вярата, бидейки ѝ подчинен. Като се уравновесяват един други се контролират, уми вяра схващат въплътеното Слово, съдържащо и даващо идеите. Оттук и твърде езотеричната идея, която можем да открием в теорията на Бонавентура – екземпларизмът. Наистина тя се вписва в стремежа на езотериците да осмислят аналогичните отношения, да разгадаят символите като архетипи (първообрази) ида тълкуват съответствията. „Екземпларизмът е учение за съществуващите между Бога и творението изразни отношения. Всяко създание е Божие слово. Идеята на Бонавентура, схващаща всяка твар в огледалото на Христа като фино цяло от форма и материя – нито една форма не съществува без материя – се открива у езотерика, според когото всичко изпитва необходимостта да се въплъти в тяло.“ 143 Следователно, всички тези идеи на св. Бонавентура, интерпретирани в светлината на езотеризма, отреждат на човека централно място в процеса на обединението и повторното присъ- единяване на сътворения свят към божественото. Езотеристите от всички векове са глухи заказаното в Библията, че Бог е този, Който ще извърши въпросната радикална промяна в естеството на вселената и че човекът е само част от творението, а не център на реалността, за която Бог вероятно си поставя съвсем други цели. Светът ще бъде преобразен, за да се обедини с небесния свят не чрез действието на човека, а чрез действия, произхождащи от Божието битие, откъдето идва и истинското ни спасение. НЛНП показва, че знаците, образите и символите, оставени от Бога върху творението Му, могат да се четат сочите на ума и съзнанието и по един друг начин, който се разминава коренно от прочита имот езотеризма. Днес ние оценяваме по достойнство опитите на св. Бонавентура да защити светостта и правдата на християнското учение, но за съжаление нивото на знанията от онова време нему позволява да стори това с нужната убедителност. По тази причина оптимистичният хуманизъм продължава да се налага като доминиращ елемент в западния езотеризъм, давайки тон на цялостния културологичен фон в разглеждания от нас период. Друг важен център за разпространение на подобни двусмислени и неясни идеи, благоприятстващи навлизането на езоте- ризма в християнството, е Оксфордската школа. Университетът в гр. Оксфорд е един от най-старите в Европа. Той играе важна роля в западния езотеризъм, защото тук се налага най-вече нео- платоническата култура на мислене, отделяйки същевременно внимание на природните науки. Оксфордската школа е съставена предимно от елитни преподаватели и учени към същия университет, бидейки отворена към богословските учения, основани на аристотелизма, неоплатонизма и в някои отношения дори и на класическия херметизъм. Известни личности през разглеждания период в школата са Робърт Гросетест (1175–1253) |