Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 380 381 и случайно ли е, че неговите (на Грабовой) виждания съвпадат почти напълно с идеите и постановките, развити в езотеричното и херметичното учение, които, както видяхме от анализа в настоящата книга, са фундаментално несъвместими с християнството Опит за намирането на отговорна този въпрос ние ще направим в следващата глава на настоящата книга. Новост в учението на Грабовой е и твърдението му, че човекът е помолил Бога за създаването си още преди да е бил създаден. Това е и фундаменталната постановка, заложена в основата на учението му За Бога и човека. Тази молба очевидно е била изразена в сферата на информационно-енергийната суб- станциална форма на съществуване, където обръщането към Бога отстрана на човека било възможно, защото там той вече съществувал още преди реалното му физическо превъплъщение. Бог създал човека, за да има партньор, с когото да сподели Своята Любов. Според Грабовой, необходимо било да се намери обект, достоен за Божията Любов. Този обект бил човекът, защото той сам, по собствена воля, помолил Бога за собственото си създаване. В това твърдение обаче ясно прозира стремежът на Грабовой да изравни човешкото битие с това на Бога. Той аргументира това свое твърдение с помощта на една негова собствена интерпретация на антропния принципа именно, че на определен етап от еволюцията на вселената е трябвало да се появи наблюдател, определящ пътя на по-нататъшното ѝ развитие. Именно затова човекът е в състояние да въздейства чрез мисълта си върху квантовите обекти, карайки гида преминават от едно състояние в друго. Колективното съзнание на човечеството създава вселената, която съществува днес. То ще определи и нейното бъдеще. Бог Сам поставя въпроса за намирането на обект, който ед- новремено да може да Му помогне да ръководи развитието на вселената ида бъде достоен за Неговата Любов. „Когато Бог поставя пред себе си този въпрос, Той вижда обекта в самия себе сив своята личност. Молбата наличността на човека за създаването му и решението на Бога затова създаване фактически са едно и също, тъй като личността на човека, намираща се в Бога, Го помолва за създаването ѝ в цялостен вид. И Бог създава по своя образи подобие боготъждествената личностна човека, след като я отделя от собствената си лич- ност... Грабовой казва, че човекът е личността, отделена от личността на Бога, която изначално е помолила Бога Той да създаде човека в цялостен вид, където личността е и душа, и дух, и съзнание, и физическо тяло, и единение с Бога в рамките на вечното развитие. Тоест Бог просто отразява своята личност в съзнанието на човека.“ 244 Грабовой определя християнската концепция за сътворението като процес, изискващ две неща – дух и нищо. Той твърди, че Самият Бог сее самоорганизирал, като в процеса на само- организацията Той създава всички елементи на света и човека. В своето Учение за живота, Грабовой изтъква следното Има универсална среда, където животът съществува винаги И ако вземем изначално структурата на Бога, Той е живял и преди рождението Си. Живял е, защото е знаел, че ще живее и в момента на самовъзсъздаването Си вече е познавал явлението „живот“. Ние обаче не знаем и вероятно никога няма да научим как именно, защо и от какво сее самоорганизирал Бог.“ За да обясни същността на тази първична и вечно съществуваща среда, в която животът съществува вечно и от която Сам Бог е възникнал чрез самоорганизация, Грабовой си служи с херметичния принципна аналогиите. Непознаваема причина, обясняват в този симсъл Ви Т. Тихоплав, подбужда безпределната, безкрайна и безпричинна форма на съществуване към самоорганизация и този процес безспорно върви на информационно равнище. Тъй като Бог представлява душа, дух, съзнание и физическо тяло, първи са самоорганизирани душата и духът на Бога. Подобно предположение е напълно правомерно, ако използваме принципа на аналогиите и си спомним за сътворението на човека. Може също да се предположи, че едновременно сее създавали непроявеният свят, представляващ финоенергийните тела на Бога. Както науката вече е установила, този непроявен свят е гигантска енергоинформационна холограма.“ 245 От всичко казано дотук става ясно, че учението на Грабовой, който е типичен представителна руската херметична школа, остава вярно на основните принципи, методи и възгледи, харак- |