Грижи за бебето и детето

Някои щастливи и спокойни деца трудно контролират мехура си, когато са възбудени, изплашени или се засмеят внезапно. В такива случаи урината протича без предупреждение. Това не се дължи на болест, нито пък е някакво странно явление. Много животни автоматично изпразват пикочния си мехур, когато са изплашени. В такива случаи детето трябва да бъде успокоено, че не е извършило нищо срамно.

683. Често уриниране. Причините за честото уриниране са няколко. Когато то се появи у дете, което по-рано не е уринирало често, това може да показва наличността на болестно състояние, като инфекция на отделителната система или диабет. Детето и урината му трябва да бъдат изследвани незабавно.

Има и спокойни хора, които по природа като че ли не могат да задържат нормални количества урина. Но повечето деца (и възрастни), които редовно изпитват подтик за често уриниране, са доста нервни или неспокойни. В едни случаи се касае за временно нервно напрежение, а в други - за хронично. Даже и на здравия нормален спортист може да се наложи преди състезание да ходи в тоалета всеки 15 минути. В такива случаи родителите трябва да открият причината за нервността на детето. В едни случаи това са отношенията в къщи, в други - отношенията му с децата, в трети - в училище. Най-често тези фактори се съчетават. Много често срещана е историята с плахото дете и строгия учител. Детето е неспокойно и не може да задържа много урина. То се притеснява още повече, когато трябва да помоли учителя да излезе. Ако учителят направи въпрос, нещата се влошават. В такива случаи бележка от лекар или разговор с учителя би помогнал.

684. Затруднено уриниране. Понякога, макар и рядко, се ражда бебе, обикновено момче, с толкова тесен пикочен канал или отвор, че са необходими големи усилия, за да уринира или урината излиза на тънки струйки или на капки. Пикочният канал трябва незабавно да се разшири от лекар, тъй като задържането на урината е вредно за бъбреците и за пикочните канали.

Понякога през горещините, когато детето се поти много, а не поема достатъчно течности, може да уринира рядко - през 12 часа или повече. В такива случаи урината е в малко количество, тъмна на цвят и много концентрирана. Същото може да се случи и при висока температура. През горещините и когато има повишена температура, детето трябва да има възможност и да бъде подсещано да поема течности между храненията, особено когато е малко и не може да каже, че е жадно. Доста честа причина за болезнено уриниране при момичетата е възпаление на влагалището, което обхваща и долния край на пикочния канал. При това детето често изпитва желание да уринира, въпреки че не е в състояние, или пък се страхува да уринира или при уриниране излизат само няколко капки. Необходими са консултация с лекар и изследване на урината. До лекарския преглед можете да облекчите момичето, като го слагате да седне няколко пъти на ден във вана с топла вода, в която е разтворена чаша сода за хляб (натриев бикарбонат).

След уриниране външните полови органи и кожата около тях се подсушават чрез попиване и се намазва с вазелин или крем, за да се успокои и предпази.

685. Възпаление на връхчето на пениса. Понякога около отвора на пикочния канал се образува малка раничка. Може да се появи и оток, който затруднява уринирането. Това леко възпаление представлява локализирано подсичане, причинено от амоняк (чийто мирис се усеща сутрин в леглото). Той не се съдържа в урината, а се образува от нея от бактериите по пелените, дрехите и завивките. Това възпаление най-често се появява след 1-годишна възраст, ако майката е престанала да изварява пелените. Бактериите се събират в пижамата, чаршафите и пелените и започват да произвеждат амоняк веднага щом детето се подмокри през нощта. Най-важното при лечението е ежедневно изваряване на всички пелени, пижами и чаршафи или накисването им в антисептичен разтвор (т. 302), докато премине възпалението. Междувременно възпаленото място може да се маже с цинков или друг мехлем, за да се успокоява и предпазва, особено преди лягане. Ако детето изпитва болки от това, че дълго време не може да уринира, сложете го да седне в топла вана за половин час. Ако и това не му помогне да уринира, трябва да повикате лекар.

686. Инфекции на отделителната система (пиурия, пиелит, пиелонефрит, цистит). Възпаленията на бъбреците или пикочния мехур протичат бурно, с висока неправилна температура. От друга страна, понякога при профилактично изследване на урината случайно се открива наличността на инфекция, без детето изобщо да се чувствува болно. По-голямото дете може да се оплаква от често уриниране, от парене при уринирането, но най-често липсват признаци на инфекция на отделителната система. Тези инфекции се срещат по-често у момичетата до 2-годишна възраст. Налага се незабавно лечение, което обикновено е успешно. В случай, че едно дете повиши температурата без определена причина, трябва да се направи изследване на урината. Тя трябва да се изследва и в случаите, когато температурата продължи няколко дни, даже и да има простудно заболяване или ангина, защото всяка инфекция в организма може да обхване и отделителната система и поради това детето продължава да поддържа висока температура.

Ако има гной в урината, тя може да помътнее, но това може и да не бъде забелязано с просто око. От друга страна, урината на едно нормално дете може да бъде мътна, особено след като се е охладила; това се дължи на минералните соли в нея. Така че по вида на урината не може да се каже дали има инфекция или не.

Ако пикочната инфекция не премине напълно или ако се яви повторно у детето, цялата отделителна система трябва да бъде проверена грижливо, като се направят специални изследвания. Пикочните инфекции се срещат по-често при деца с аномалии на пикочните пътища. Ако има признаци за такива малформации, те трябва да бъдат коригирани, преди да нанесат трайни увреждания на бъбреците. Ето защо един-два месеца след установена инфекция на отделителната система урината трябва да бъде проверена отново, за да се види дали инфекцията не се е появила пак, въпреки че детето изглежда добре.

687. У момичетата установяването на гной в урината може и да не се дължи на инфекция на отделителната система. Винаги съществува вероятността гнойта в урината у момиче да се дължи на влагалищна инфекция, дори и съвсем лека, при която няма зачервяване или течение от влагалището. По тази причина без допълнителни изследвания не трябва да се приема, че наличността на гной в урината означава инфекция на отделителната система. Първо трябва да се осигури "чиста" урина. Затова трябва да се разтворят срамните устни, да се избърше гениталната област с влажен памук и да се изсуши с мека кърпа или сух памук. След това момичето може да даде урина за изследване. Ако чистата урина отново съдържа гной, лекарят може да вземе урина с катетер (малка гумена тръбичка) направо от мехура, за да бъде напълно сигурен, че не е влизала в съприкосновение с кожата.
ТЕЧЕНИЕ ОТ ВЛАГАЛИЩЕТО
688. Отнасяйте се към него с внимание. Много често младите момичета получават леко вагинално течение. В повечето от тези случаи течението се предизвиква от неопасни микроби и за късо време изчезва. Гъсто, обилно и дразнещо течение може да бъде причинено от по-тежка инфекция и трябва да бъде лекувано незабавно. Момичето трябва да се прегледа дори и при леко, но продължително течение. Може да се появи течение от гной и кръв, което се дължи на това, че малкото момиченце е пъхнало някакъв предмет във вагината си, който е останал там и причинява възпаление. Ако това е причината, не се опитвайте да събудите у него чувство за виновност, нито да му втълпявате, че се е наранило. Това не са порочни наклонности, а само естествено желание за изучаване и изследване на собствения организъм.

Както беше обяснено в т. 515, момичето, особено между 3- и 5-годишна възраст, може да се безпокои, че тялото му не е оформено като тялото на момчето. Във връзка с това то понякога започва да пипа гениталиите си и в резултат може да се получи леко възпаление на влагалището. Ако възрастните проявяват загриженост към неговите полови органи, това може още повече да разтревожи детето. Чувството на парене от лекото течение може да се успокои, като без излишни вълнения момиченцето се слага във вана с разтворена във водата бикарбонатна сода (сода за пиене) два пъти на ден. След банята кожата наоколо се намазва с боров вазелин. Важното е приветливо да го успокоявате, че всичко е наред и че има само малка раничка.

689. Повикайте лекар. Не давайте очистителни. Вие непременно трябва да се свържете с лекар, ако болките в корема продължават един час независимо от това, дали са силни или не. Съществуват десетки причини за болки в корема. Някои от тях са сериозни, но повечето не са. Лекарят може да ги различи и да предпише правилно лечение. Хората са склонни да правят прибързани заключения, че болките в корема са причинени от някоя храна или се дължат на апендицит. В действителност нито една от тези причини не е много честа. Децата обикновено могат да ядат разни храни или големи количества от една обикновена храна, без да получат смущения в храносмилането.

Неправилно е да се дава очистително, преди лекар да е прегледал детето, защото при някои болки в корема това е опасно. Преди да повикате лекар, измерете температурата на детето, за да можете да му кажете каква е. До идването на лекаря трябва да сложите детето на легло и да не му давате нищо за ядене. Ако е жадно, давайте му по малко вода.

690. Чести причини за болки в корема. През първите седмици след раждането болките в корема са чести и се дължат на храносмилателни смущения и колики. Те са разгледани в т. 275, 276 и 290.

Съществува едно рядко болестно състояние, наречено инвагинация, при което червата се вмъкват едно в друго и се запушват. Това предизвиква внезапни и силни спазми у кърмачето или малкото дете, което иначе изглежда здраво. Спазмите се явяват през няколко минути и в интервалите бебето може да бъде спокойно.

#Проявява се и диария 1Ц(> пинръш.анс.# След няколко часа (през които може да има нормални или диарични изпражнения) излизат изпражнения, в които има слуз и кръв. Това състояние най-често се явява между 4 месеца и 2 години, но може да се случи и извън този период. То е рядко, но изисква неотложно медицинска помощ и затова е споменато тук.

Също рядка, но сериозна е и друг вид чревна непроходимост. Част от червото се превърта и заклещва в някой джоб на коремната кухина - най-често в една ингвинална херния (т. 695). Това обикновено се съпровожда от силни спазми и повръщане.

След едногодишна възраст една от най-честите причини за болки в корема е началото на обикновено простудно заболяване, ангина или грип, особено когато температурата е повишена. Коремната болка е признак на това, че инфекцията засяга и червата, както и други органи. По същия начин почти всяка инфекция може да предизвика повръщане и запек, особено в началото. Малкото дете е склонно да се оплаква, че го боли коремчето, когато в действителност му се повдига. Често след такова оплакване то повръща.

Има множество различни стомашни и чревни инфекции, които предизвикват болки в корема, съпроводени понякога с повръщане или диария или и с двете. Те често се наричат неточно "чревна инфлуенца" или "чревен грип" в смисъл на заразно заболяване, предизвикано от неизвестен причинител. Няколко члена от семейството често прекарват тези инфекции един след друг. Някои епидемии на "чревна инфлуенца" се оказват дизентерия или паратифни инфекции. Те могат да протекат със или без повишение на температурата.

Хранителното отравяне се причинява от консумиране на някоя храна, която е силно заразена с токсични бактерии. Храната може и да няма необичаен вкус. Отравянето много рядко става от добре и прясно сготвена храна, защото при готвенето тези бактерии умират. Най-честа причина за отравяне са пастите с млечен крем или със сметана и плънката на домашни птици. Ако те бъдат оставени с часове извън хладилника, бактериите бързо се размножават в тях. Друга причина са неправилно приготвените домашни консерви.

Симптомите на хранително отравяне обикновено са повръщане, диария и болки в корема. Понякога има и тръпки, понякога и повишена температура. Всеки хапнал от заразената храна ще заболее почти по едно и също време за разлика от чревния грип, който засяга членовете на едно семейство в продължение на няколко дни.

Деца, които се хранят насила, получават болки в корема, когато седнат да ядат или след като са хапнали малко. Родителите са склонни да считат, че детето си измисля болките като претекст, за да се откаже от храната. Според мен по-вероятно е стомахът му да се е свил от напрежението по време на храненето и болките да са истински. Тук лечението се състои в правилно хранене на детето, така че то да му доставя удоволствие (вж. т. 587 и 594).

Деца, чието хранене никога не е създало затруднение, но които имат други тревоги, могат да получат болки в корема особено по време на хранене: напр. едно дете, което се безпокои, че през есента започва училище, на закуска вместо апетит получава болки в корема, или някое дете, което се чувствува виновно за нещо, а вината му още не е разкрита. Всякакви чувства, страх или приятно вълнение могат да повлияят върху стомаха и червата и да предизвикат болки и липса на апетит, но също така и повръщане, диария и запек.

Някои деца с глисти може да имат коремни болки, но повечето нямат.

Има и други, не много често срещани причини за болки в корема: хронични храносмилателни смущения с отделяне на газове, чревна алергия, възпалени лимфни възли в коремната кухина, ревматизъм, болести на бъбреците и т. н. Както виждате, детето, което има болки, независимо дали са остри и силни или леки и хронически, се нуждае от щателен медицински преглед.

691. Апендицит. Позволете ми отначало да внеса поправки в някои общо възприети схващания относно апендицита. Не винаги се появява повишение на температурата. Болките не винаги са силни. Болката се установява в долната дясна част на корема едва известно време след започването на кризата. Не винаги има повръщане. По кръвната картина не може да се определи дали болките се дължат на апендицит или не.

Апендиксът представлява малък израстък от дебелите черва колкото къс кръгъл дъждовен червей. Той обикновено се намира в средата на долната дясна половина на корема. Но може да се намира по-долу, към средата на корема, или по-нагоре, към ребрата. Възпалението на апендикса става постепенно, както и образуването на цирей. Ето защо внезапните остри болки в корема, които продължават няколко минути и не се появяват отново, не са причинени от апендицит. Най-голямата опасност при възпален апендикс е неговото спукване (както това става с цирей) и разнасянето на инфекцията из цялата коремна кухина. Това се нарича перитонит. Бързо развиващата се криза от апендицит може да достигне до стадия на спукване за по-малко от 24 часа. Ето защо, ако болките в корема продължат един час, трябва да се повика лекар, въпреки че в 90% от случаите причината се оказва друга.

В най-типичните случаи при апендицит се появяват болки около пъпа, които продължават няколко часа. Едва по-късно болката се премества в долната дясна половина на корема. Детето може да повърне 1-2 пъти, но това не винаги се случва. Апетитът обикновено намалява, но не винаги. Детето ходи по голяма нужда нормално или е запечено, рядко има диария. След няколко часа температурата може да се повиши до 37,8-38 C, но е възможно да има истинска криза от апендицит и без повишение на температурата. Пациентът може да чувствува по-голяма болка, когато сгъне дясното си коляно или когато го изпъне или пък при ходене. Както виждате, симптомите при апендицит са различни в отделните случаи и само лекарят може да постави диагноза. Най-доброто указание за него е установяването на болезненост в дясната страна на корема при дълбоко, но леко опипване на целия корем. Вие ще забележите, че той не пита през цялото време дали боли, а, напротив, се стреми да отвлече вниманието на детето от това, което върши. Това се прави, защото много деца (особено малките), с болки в корема охотно казват: "Да, боли", щом като ги попитат. Когато лекарят намери болезненото място от дясната страна на корема, той предполага апендицит. но понякога иска и кръвна картина, за да е съвсем сигурен. Ускорената утайка показва само, че някъде в организма има инфекция, но не казва къде.

Често и за най-добрите лекари е невъзможно да кажат със сигурност дали детето има апендицит или не. Ако много се съмнява, лекарят препоръчва операция. Ако се окаже апендицит, операцията е наложителна, ако не е - тя не е голяма беда.

692. Целиакия. Това заболяване не трябва да се изключва, когато има хронична склонност към учестени, обилни, диарични и миризливи изпражнения. Обикновено състоянието със сигурност се потвърждава през втората година след раждането, но като се погледне назад, често може да се види, че то, макар и не постоянно, е съществувало и през второто полугодие след раждането. Болестта продължава няколко години.

Червата не могат да смилат мазнините и скорбялата от храната, и са особено чувствителни към глутена в пшеницата и ръжта.

Когато състоянието е тежко, детето е хипотрофично, но има голям корем. То е раздразнително и обикновено има лош апетит. Изпражненията са рядко кашави, миризливи и пенести (те плават), но може да има и периоди на запек.

При лечението най-напред трябва да бъде елиминиран глутенът от храната (всички храни, в които има пшеница или ръж). Ако не се постигне значително подобрение, детето може да бъде оставено на диета от обезмаслено мляко или белтъчно мляко, извара и зрели банани. След значително подобряване на изпражненията и на апетита другите храни внимателно се прибавят една след друга в продължение на месеци: нетлъсто месо, плодови сокове и зеленчуци, несъдържащи скорбяла. От самото начало трябва да се дава поливитаминен препарат.

Това състояние се споменава тук, в случай че сте далече от медицинска помощ. При него трябва да потърсите помощта на компетентен лекар и да държите тясна връзка с него. Състоянието продължава дълго с много подобрения и влошавания даже и при правилно лечение.

693. Фиброза на панкреаса. Това е друга рядко срещана болест, при която изпражненията са рядко кашави, обилни и миризливи. Тя се различава от целиакията по това, че се придружава с упорита кашлица и бронхит, които се появяват още в първите месеци след раждане. Потта съдържа прекомерно големи количества готварска сол.

694. Глисти. Майката е ужасена, когато намери глисти в изпражненията на детето, но това не е причина за отчаяние, нито пък указание за това, че не се полагат достатъчно грижи за него.

Оксиурите или остриците са най-често срещаната разновидност. Те приличат на бели конци с дължина около 8 мм. Те живеят в долната част на червата, но през нощта излизат навън около задния проход, за да снасят яйца. Те могат да се намерят там през нощта или пък в изпражненията. Причиняват сърбеж около ануса, който може да наруши съня на детето. В миналото се смяташе, че глистите са главната причина децата да скърцат зъби през нощта, но по всяка вероятност това не е така. Покажете глистите на лекаря. Срещу този вид глисти съществуват ефикасни средства, но те трябва да се прилагат под лекарски контрол. Аскаридите много приличат на дъждовните червеи. Първото подозрение възниква, когато се открие някой от тях в изпражненията. Те обикновено не предизвикват някакви симптоми освен в случай, когато са много. Лекарят ще предпише лечение.

Понякога могат да се срещнат и анкилостоми. Те могат да причиняват хипотрофия и анемия. Болестта се прихваща от ходене с боси крака по заразена почва. Лекарят трябва да предпише съответно лечение.

Следващата най-често срещана е така наречената ингвинална херния. У човека има тесни канали, които започват от коремната кухина, минават през слабините и при момчетата отиват до скротума. През тези канали, които пресичат мускулатурата на

' Тази болест у нас е известна повече под нейното съвременно название "муковисцидоза". Бел. ред.

коремната стена, преминават семенният канал у момчетата, както и кръвоносни съдове и нерви, които отиват към тестикулите. Ако вътрешните отвори на тези канали са по-големи, в тях може да влезе част от някое черво, когато детето се напъва или плаче. Ако червото влезе в каналчето само донякъде, се образува издатина в слабината. Ако то стигне до скротума (торбичката за тестикулите), скротумът се уголемява. Ингвинална херния, макар и по-рядко, се явява и при момичета. Тя се проявява като подутина в слабината.

Изсипване е неподходящо име за такова състояние, защото създава впечатление като че ли нещо се изсипва, когато при напъване червото се избутва надолу. Такова схващане кара майката да се тревожи ненужно от плача на бебето. В действителност нищо не се изсипва. Такова бебе по рождение има по-широк канал.

При повечето хернии червото отново се връща в корема, когато бебето или детето лежи спокойно. Червото може да се изтласка надолу при всяко ставане или само когато детето се напъва много.

Понякога ингвиналната херния се инкарцерира. Това означава, че червото се е заклещило в канала и кръвоносните съдове са се усукали и не пропускат кръв. Това е една от формите на чревна непроходимост, която причинява силни болки в корема, повръщане и се нуждае от незабавна хирургическа намеса.

Инкарцерирането на ингвиналната херния най-често се случва през първите 6 месеца след раждане. Обикновено това е херния, която не е забелязана по-рано. Някой ден майката подсушава детето, защото много плаче, и забелязва подутина в областта на слабината. Не се опитвайте да вкарате подутината обратно, като я натискате с пръсти, но докато чакате лекаря или по пътя за болницата можете да повдигнете с възглавница таза на бебето, дайте му биберона с мляко, за да спре да плаче, и поставете върху хернията мехур с лед (или начукан лед в чорапче). Всички тези процедури могат да накарат червото да се върне обратно в корема.

Ако се съмнявате, че вашето дете има херния, веднага трябва да съобщите това на лекаря. Днес ингвиналната херния обикновено се отстранява хирургически. Това не е тежка операция, почти винаги е успешна и детето бързо се съвзема.

696. Хидроцеле. Хидроцелето често се бърка с херния, защото също така предизвиква подуване на скротума. Всеки тестис в скротума е заобиколен от нежна торбичка, съдържаща няколко капки течност. Това предпазва тестиса. Доста често при новороденото в торбичката има повече течност и това неколкократно увеличава неговия размер. Понякога такова подуване се появява по-късно.

Не бива да се безпокоите, когато детето ви има хидроцеле. В повечето случаи течността намалява с възрастта и не са необходими специални мерки. Понякога у по-голямото момче може да има хроническо хидроцеле и ако е много голямо, трябва да се оперира. Не се опитвайте сами да поставяте диагноза. Оставете лекаря да реши дали е херния или хидроцеле.
ОЧНИ БОЛЕСТИ
697. Кога трябва да се потърси очен лекар. Детето трябва да бъде прегледано от очен лекар: ако очите му се изкривят навътре или навън, ако има затруднения в учебните занятия, при оплакване от болки, смъдене или умора на очите, ако очите му са възпалени, при главоболие, ако държи книгата много близо, ако извива главата си на една страна, когато разглежда нещо внимателно, или ако в училище се установи, че има дефект в зрението. Впрочем това, че детето добре разчита таблото при прегледа в училището, не означава със сигурност, че зрението му е добро. Ако има признаци за преумора на очите, трябва да бъде прегледано. За да сте напълно сигурни, добре е да заведете детето на очен лекар при започване на училище. Това не е абсолютно необходимо, ако в училище се правят ежегодни прегледи на очите, при които детето не показва признаци на нарушено зрение. След 6-годишна възраст зрението на детето трябва да се проверява веднъж годишно.

Късогледството, което най-често пречи на учебната работа, обикновено се развива между 5-та и 10-та година. То може да се развие бързо, така че не пренебрегвайте неговите първи признаци (детето чете, като държи книгата по-близо, не вижда добре написаното на черната дъска в училище) само защото зрението на детето е било добро преди няколко месеца.