Грижи за бебето и детето

На излизане от стаята тя трябва да си съблече престилката и да измива ръцете си. Всички прибори трябва да се занасят до кухнята в съд, в който да се изваряват, преди да се пипат, мият или смесят с останалите прибори.

В случаи на скарлатина, дифтерия и някои други тежки заболявания се предприемат и допълнителни предпазни мерки от страна на здравните органи.

При нито една от заразните болести възрастните в семейството не са ограничени да излизат или да ходят на работа с изключение на тези, които са учители или манипулират с храни. Разбира се, вие трябва да сте разумни и да не посещавате семейства с деца, които са предразположени към заразни болести. Ако вие се държите на разстояние от децата, практически възможността за предаване на инфекция е равна на нула. Разбира се, вие няма да бъдете желан гост, ако майката се безпокои и ако детето ви е болно от болест като заушка - опасна за мъжете, коклюш - за бебетата, или пък скарлатина. Ако някой от семейството й се разболее, макар и след една година, тя ще обвини вас. От друга страна, ако болестта е морбили, варицела или рубеола, които не са толкова опасни, ако вие сте я прекарали и вашата приятелка не се страхува да ви покани вечер когато децата й са си легнали, не се двоумете да отидете.

На другите деца в семейството, които са прекарали въпросната болест, винаги се разрешава да ходят на училище през време на карантина, ако това е една от по-малко сериозните болести. Правилата за братята и сестрите на болното от скарлатина, дифтерия, менингит, детски паралич и т. н. са по-строги. Правилата за останалите деца в семейството, които не са прекарали болестта, са различни в различните страни. Заради другите деца и за да е спокойна съвестта ви, не пускайте при вашето дете други малки деца, ако то е болно.

У по-големите деца туберкулозната инфекция се среща доста често, но обикновено протича по-леко. Това не дава основание да гледате леко на нея или да излагате детето на риск, като му разрешавате да общува с болни от туберкулоза. Туберкулиновите тестове показват, че в някои градове почти 50% от децата са прекарали лека туберкулозна инфекция до 10-годишна възраст. Повечето от тези случаи са били толкова леки, че болестта е преминала незабелязано. Рентгеновият преглед показва само малък белег на оздравялото място в дроба или в лимфните възли в белодробния хилус.

Понякога обаче детската туберкулоза е достатъчно активна, за да предизвика такива симптоми като повишение на температурата, липса на апетит, бледост, раздразнителност, умора, а може би и кашлица. Туберкулозната инфекция може да се локализира в костите и в шийните лимфни възли, но най-често засяга белия дроб и лимфните възли в белодробния хилус. В повечето случаи от активна туберкулоза при добри грижи оздравяването настъпва постепенно за 1 или 2 години. Правилното лечение със специални лекарства подпомага оздравяването и предотвратява разсейването на инфекцията.

Към пубертета детето е застрашено да заболее от по-тежка туберкулоза, каквато е тя у възрастните. Това трябва да се има пред вид, когато един юноша или младеж се чувствува изтощен, изморен и загуби апетит или спада на тегло независимо от това, дали има или няма кашлица.

674. Туберкулинов тест. Няколко седмици, след като туберкулозните бактерии проникнат в организма на даден човек, той става чувствителен към тях. Ако след това лекарят инжектира в кожата капка туберкулин (направен от убити туберкулозни бактерии), на мястото кожата се зачервява. Това е положителна реакция на туберкулиновата проба. (Съществува и друг метод, при който туберкулинът се поставя на кожата с малка превръзка без инжекция.) Зачервяването показва, че организмът вече е бил в контакт с туберкулозни бактерии и сега реагира срещу тях. Ако не се появи зачервяване, това показва, че в организма не са попаднали туберкулозни бактерии. Общо взето, ако човек някога е прекарал туберкулоза, той цял живот ще дава положителна реакция на туберкулин, въпреки че отдавна е оздравял.

Туберкулиновата проба се прави като рутинно изследване, когато детето за първи път се преглежда от лекар или постъпва в болница, а също така, когато детето не е добре, има хроническа кашлица или когато в семейството се открие болен от туберкулоза.

Ако при туберкулиновата проба вашето дете някога даде положителна реакция (което е твърде възможно, като имате предвид колко много деца реагират положително), не трябва да се разстройвате, тъй като повечето случаи, открити у по-големи деца, са или вече оздравели, или при добри грижи постепенно ще оздравеят. От друга страна, предпазните мерки не трябва да се пренебрегват.

Преди всичко е необходимо детето да бъде прегледано от лекар. Много важно е рентгеновото изследване на белия дроб, за да се види дали има активна инфекция или следи от заздравели белези. Понякога лекарят назначава и други изследвания: рентгеново изследване на други части на тялото, промивка на стомаха, за да се види дали в погълнатите храчки няма туберкулозни бактерии, измерване на температурата в продължение на определен период. Ако лекарят се убеди, че инфекцията е напълно преминала, той може да препоръча на детето да води съвсем нормален живот. Но за по-голяма сигурност лекарят ще иска да се правят периодични рентгенови прегледи. Той също ще ви посъветва по възможност за няколко години да предпазвате детето от морбили и от коклюш, защото тези болести понякога отново събуждат наскоро излекуваната туберкулоза.

Ако има съмнение за активна туберкулоза или ако детето е под 2-годишна възраст, лекарят може да започне лечение със специални медикаменти и лечението да продължи поне една година.

Освен детето лекарят преглежда всички останали членове на семейството (и всички възрастни, с които детето има редовен контакт), за да разбере по възможност, откъде са дошли туберкулозните бактерии и да провери дали някое от другите деца не са също така заразени. На всичките деца от семейството трябва да се направи туберкулинова проба. Ако някои от тях даде положителна реакция, то трябва да бъде прегледано и да му се направи рентгеново изследване на белия дроб. Всичко това трябва да се извърши даже ако останалите членове от семейството се чувствуват напълно здрави и смятат профилактичното изследване за излишно. Много пъти не се открива заболяване у друг възрастен член от семейството и се приема, че детето се е заразило от някой източник извън дома. От друга страна, понякога се открива активна туберкулоза у някой възрастен член на семейството, който най-малко подозира такова заболяване. За него и за останалите членове на семейството откриването на болестта и лекуването й в ранен стадий са от изключително голямо значение. Човек с активна туберкулоза не трябва да живее в къща с деца. Той незабавно трябва да постъпи в санаториум, където има най-голяма възможност да се излекува и най-малка възможност да зарази други.

Понякога заболяването се проявява много остро, с висока температура. При други случаи тлее в продължение на седмици и причинява само леко повишение на температурата. При тежък артрит възпалението преминава от една става в друга; те се подуват, зачервяват и болят. В други случаи артритът може да е лек, с непостоянни болки, които се появяват ту в една, ту в друга става. Ако сърцето е тежко засегнато, детето е видимо отпаднало, бледо и у него се появява задух. В някои случаи се установява, че сърцето е засегнато от предишни ревматични пристъпи, които са били толкова леки, че са минали незабелязано.

С други думи, проявите на ревматизма се отличават с изключително разнообразие. Естествено, ако у детето ви се появят тежки ревматични признаци, вие трябва да се съветвате с лекар, но не по-маловажно е преглеждането на дете^ което има неясни симптоми, като бледост, умора, леко повишение на температурата и леки болки в ставите.

В днешно време има няколко лекарства, които ефикасно ликвидират стрептококовата инфекция в гърлото (т. е. огнището на болестта) и ускоряват оздравяването на ревматичното възпаление на ставите или сърцето. В резултат на това лечение се намалява вероятността да бъдат засегнати сърдечните клапи при първия пристъп. А още по-важно е това, че дете, което е прекарало един ревматичен пристъп, обикновено може да бъде предпазено от други и следователно от допълнително увреждане на сърцето. Детето трябва непрекъснато и абсолютно редовно да бъде под лекарски контрол и да приема лекарства (вътрешно или в инжекции), за да се предотврати нова стрептококова инфекция.

676. Болки в ставите и "болки при растежа". В миналото се смяташе за естествено във връзка с растежа децата да се оплакват от болки в краката и ръцете и никой да не се безпокои от тях. След установяването на факта, че ревматичните болки могат да бъдат много слаби, лекарите държат сметка за това при всички случаи от болки в крайниците. Но родителите понякога смятат, че ревматизмът е единствената причина за всички болки в крайниците и ненужно се тревожат.

Има напр. болки в краката, причинени от плоски стъпала и от слаби глезени, които най-често се проявяват към края на деня, когато детето е уморено. Има деца във възрастта между две и пет години, които се събуждат с плач и се оплакват от болки около коляното или в областта на прасеца. Това се случва само вечер, но може да се повтаря със седмици. Обикновено се оказва, че причината не е ревматизъм. Често се смята, че причината е в спазъм на мускула на прасеца.

Съществуват много причини за болки в ръцете и краката и при всички отделни случаи лекарят трябва да прегледа и изследва детето и да реши.

677. Шум в сърцето. Думите "шум в сърцето" звучат обезпокояващо за родителите. Трябва да се разбере, че в повечето случаи те не означават нищо сериозно. Казано най-общо, съществуват три вида шумове в сърцето: придобити, вродени и функционални (или "невинни").

Повече от придобитите сърдечни шумове у децата са резултат на прекарано заболяване от ревматизъм, който уврежда сърдечните клапи и впоследствие те може да се деформират. Вследствие на това те не се отварят добре или не се затварят плътно и това пречи на нормалното кръвообращение. Когато лекарят открие у Детето шум в сърцето, който по-рано не е съществувал, това, от една страна, може да означава, че в момента има активен ревматичен процес. В такъв случай съществуват и други признаци на възпалителен процес: повишена температура, ускорен пулс, увеличен брой на левкоцитите в кръвта и ускорена утайка на кръвта. Лекарят лекува такова дете с медикаменти и го държи на легло до изчезването на всички признаци на ревматично възпаление даже ако това продължи с месеци. От друга страна, ако известно време няма признаци на активен възпалителен процес, шумът може да се дължи на стари ръбци, останали от предишния пристъп.

По-преди детето, което имаше шум в сърцето, понякога с години се третираше като полуинвалид, забраняваше му се да се занимава със спорт или с подвижни игри даже и когато нямаше никакви признаци на активен ревматичен процес. Ако измененията в клапите на сърцето не пречат на нормалната сърдечна дейност, днес има тенденция да се разрешава на детето, което напълно е преминало стадия на активен ревматичен процес, постепенно да се възвърне към колкото се може по-нормален живот (включително към игри и спортуване, които не го затрудняват). Има две причини за това. Мускулите на сърцето, стига да не са възпалени, закрепват от всекидневната активна дейност-Освен това "още по-важно е да се поддържа духът у детето, за да не изпитва самосъжаление, да не се чувствува за безнадежден случай, различно от другите деца. Такова дете обаче трябва абсолютно редовно да взема лекарства, които го предпазват от стрептококови инфекции.

Шумът, причинен от вроден порок на сърцето, обикновено се открива при раждането или няколко месеца по-късно (случва се това да стане и след няколко години). Такъв шум обикновено не е причинен от възпалителен процес, а означава, че сърцето е било първоначално неправилно формирано. Важен е не толкова самият шум, а това, дали деформацията пречи на нормалната сърдечна дейност. Ако пречи, бебето може да посинява, да диша тежко или да изостава в растежа.

Кърмачето или по-голямото дете с вроден шум на сърцето трябва внимателно да бъде изследвано от специалисти. Някои тежки вродени пороци могат да се излекуват с операция.

Ако едно дете с вроден шум на сърцето е в състояние да бъде активно, без да посинява или без много да се задъхва, и расте нормално, за неговото емоционално развитие е важно да не бъде третирАно като инвалид, а да му се разреши да води нормален живот. То трябва да се пази от инфекции и се нуждае от много грижи по време на заболяване, но това се отнася също и за всички останали деца.

Терминът "функционален" или "невинен" шум е неточен и просто изразява, че детето има шум на сърцето, който не се дължи на вродена малформация или на ревматизъм. Тези невинни шумове са много чести в ранното детство. До пубертета те постепенно изчезват. Обикновено лекарят съобщава на родителите за този шум, така че ако той бъде открит впоследствие от друг лекар, те да могат да му обяснят, че го е имало и по-рано.

678. Хорея. Хореята (или свети Битово хоро) е нервно заболяване, при което се явяват подръпвания или трепкане на разни части от тялото, които могат да продължат с месеци. Тези движения могат да бъдат силни или едва забележими. Свиването на лицевите мускули предизвиква различни гримаси. Рамото може да се повдига ту в една, ту в друга посока. Потръпването на мускулите на трупа предизвиква леко залитане. С ръцете и пръстите си болното дете извършва некоординирани движения. Почеркът на детето се разваля, то започва да изпуска предметите. Движенията се извършват неравномерно (съкращава се ту един, ту друг мускул) и никак не си приличат едно на друго.

У някои деца с пристъпи от хорея се наблюдават същевременно ^ и ярки пристъпи от ревматизъм с увреждане на сърцето и ставите. Това кара много лекари да приемат, че хореята е просто форма на ревматизма. Но други деца са имали един или повече пристъпи от хорея, без да са имали никакви признаци на ревматизъм. Ето защо някои лекари смятат, че има два отделни вида хорея - едната ревматична, другата неревматична.

Повечето пристъпи на хорея се явяват между 7-та година и началото на юношеската възраст. В тази възраст често се наблюдават някои други нервни прояви, като тикове и общо двигателно неспокойствие, и затова често се вземат за хорея. Едно дете с тик периодично извършва едно и също движение, като мигане, покашляне, повдигане на рамото (т. 546), докато движенията при хорея са винаги различни и в различни части на тялото. Общото двигателно неспокойствие е нещо друго. С това изразявам активността на детето, което непрекъснато се движи на стола си, тропа с крак, играе си с ръцете си и т. н.

По време на пристъп от хорея детето става неуравновесено. Лесно плаче, лесно се смее, избухва при най-малък повод. Към това трябва да се прояви снизходителност, защото детето върши това, без да иска. Болното от хорея дете трябва да бъде под лекарско наблюдение. След време хореята изчезва даже и ако е имало няколко пристъпа. Детето трябва редовно да се преглежда и да се следи да не развие други прояви на ревматизъм. Ако такива се появят, те трябва грижливо да се лекуват.

Има ситуации, които разстройват малкото дете по такъв начин, че то отново иска да се върне към кърмаческия период. Тригодишно дете, което от 6 месеца е престанало да се напикава, може да започне отново да се подмокря, когато семейството се пренесе в друга къща за през лятото. Даже и да изглежда щастливо в новата сграда, в душата си то тъгува за дома си. Когато в началото на войната лондонските деца бяха евакуирани далеч от семейството, близките и обичайната среда, много от тях, даже и юношите започнаха да се напикават нощем. Това се среща често и в някои сиропиталища. Децата могат да се подмокрят в леглото и след вълнуващо преживяване, като рожден ден или посещение на цирк.

В ранната възраст това се случва най-често след раждането на ново бебе.

Важно е родителите да разберат, че в тези случаи децата не се подмокрят нарочно. В края на краищата те спят, и то дълбоко. Подмокрянето в леглото често се случва, когато детето сънува, че се намира в беда и се чувствува безсилно да направи каквото и да било. Ако едно дете се напикава нощем, защото тъгува за дома или поради раждането на ново бебе, то може да сънува, че се е изгубило, че търси майка си, която да се грижи за него самоотвержено и безропотно както по-рано, когато то е било съвсем малко.

Ако малкото дете тъгува по дома, родителите трябва малко повече да бъдат с него през първите дни, за да се облекчи неговата самота и да му се помогне да открие някои радости на новото място. Ако в семейството се е появило ново бебе, родителите трябва да успокоят по-голямото, че го обичат както преди и че то няма причини да се чувствува изместено (т. 483-489). Не трябва да се карате на детето или да го засрамвате за това, че се е подмокрило; обикновено то самото се чувствува доста неудобно. Ще му помогнете, ако изразите увереност в това, че то скоро отново ще престане да се подмокря.

Какво да кажем за 3-, 4-, 5-годишното дете, което не е спирало да се напикава? (Повечето деца престават да се подмокрят нощем между 2- и 3-годишна възраст.) В някои от тези случаи причината е прекалено настойчивото приучване на детето към гърне през деня. Детето дълго упорствува, а майката става все по-настойчива и губи търпение. Разумно е да избегнете всички конфликти (ако такива все още съществуват, когато през деня приучвате детето да ходи по малка нужда в гърне) и порицаването при нощното подмокряне. В повечето случаи е благоразумно да престанете да будите детето през нощта, защото по този начин му напомняте, че все още е бебе. Това, от което то се нуждае, е уверението от страна на родителите, че то непременно ще порасне и някой ден само ще престане да се подмокря.

680. 80% от децата, които се подмокрят нощем, са момчета. Някои психиатри, които са изучавали нощното напикаване при децата, смятат, че най-разпространен тип момчета са тези, които чувствуват известна несигурност и имат комплекс за малоценност. Момчето може да се страхува да се мери с други момчета или да им се противопоставя. По всяка вероятност то се чувствува потискано от майка си. Тя е привързана към него, но нейното недоволство от някои негови постъпки и прекалената й намеса в живота му не действуват добре на момче с характер като неговия. От друга страна, то е така строго възпитано, че не може да й се противопоставя открито. То прави това пасивно, като се бави или просто я дразни. В такива случаи майката, без да иска, е още по-недоволна от него. Често в такива случаи бащата не дава достатъчно морална подкрепа на сина си (вж. т. 460 и 477).

Мерките, които родителите понякога вземат при нощно напикаване, могат да дадат обратни резултати. Измъкването на заспалото дете от леглото и воденето в тоалета всяка нощ (а децата, които се подмокрят, обикновено спят много дълбоко) само засилват неговото убеждение, че е все още малко детенце. Ограничаването на течностите, които детето поема след 17 часа обикновено го кара да си представя, че е много жадно (същото би се случило и с нас) и по този начин всяка вечер възниква спор на тази тема, който не е полезен нито за майката,нито за момчето. Ако го карате да пере и простира чаршафите си, то изпитва ужас, че другите момчета ще научат за това, че то се напикава. Не липсата на срам у детето е причина за подмокрянето. Всяко момче над 5 години би дало всичко, за да може това да не се повтаря вече. То иска да постигне успех, но няма почти никакъв контрол над подсъзнателните чувства, които са причина за подмокрянето.

На такова момче трябва да се вдъхне по-голяма увереност в собствените му сили, но това се постига постепенно и с помощта на околните. Особено ако детето има и други преживявания, най-прекият път минава през кабинета на детския психиатър. Но ако това не е възможно, има и много неща, които самите родители биха могли да направят в зависимост от обстоятелствата. Отношението им към детето въобще трябва да бъде насърчително. Те могат да му обяснят, че много други момчета са изправени пред същия проблем, но след време го превъзмогват. Те могат да изразят своята увереност, че и то ще постигне същото.

Според мен в повечето случаи е за предпочитане да се изоставят такива методи като буденето на момчето през нощта и ограничаването на течностите.

За едно 5-6, 7-годишно момче лепенето на златни звездички на едно табло понякога помага, но не и при по-големите момчета. Може да помогне и желаната награда като кънки, колело и други спортни принадлежности. Още по-добре е, дори и да не ви се струва разумно, веднага да подарите на момчето това, за което копнее и което вие сте задържали до момента, когато то престане да се подмокря. Целта е колкото се може по-скоро то да се почувствува равно с другите момчета.

Ако бащата е бил твърде пасивен в къщи, от голяма полза е да прояви по-голяма активност спрямо момчето и по възможност да намери занимание, което ще е приятно и за двамата. Ако майката твърде често е подканяла детето, напр. за писане на домашни, за обличане сутрин и др. (т. 470), тя може да опита да се коригира. Ще има полза и от един разговор с учителката.

681. Подмокряне при момичета. Най-често срещаните случаи на нощно напикаване при момичетата са съвсем различни от тези при момчетата. Картината обикновено е следната: Момичето е смело, може би е "мъжкарана", която си съперничи с брат си, а същевременно и с майка си (напр. тя може да чувствува, че може да се грижи за своя баща по-добре и от майка си). В такива случаи трябва да се помогне на детето да изпитва по-голяма радост от това, че е момиче, да се намалят причините за съперничество с брат му, родителите да покажат, че го обичат именно като момиче, а бащата - като дъщеря, но че споделя своите грижи и интереси преди всичко с жена си. В такива случаи помощта на психиатъра е от голямо значение не толкова за превъзмогването на подмокрянето, но и за да подготви момичето да се радва на своя живот като жена.

682. Напикаването през деня. След 3-годишна възраст то много рядко се дължи на соматично заболяване. В такива случаи детето обикновено се изпуска по малко на къси интервали. То се нуждае от обстоен медицински преглед. При всички случаи урината трябва да се изследва.

Повечето деца, които се подмокрят през деня, се напикават и през нощта и казаното в т. 679-681 за значението на различните видове нервност може да бъде повторено и тук.

Но има два фактора, които трябва да се подчертаят. Повечето от децата, които се подмокрят през деня, са склонни към упорство и протакане. Ако наблюдавате такова дете, вие ще забележите, че то много добре съзнава, че мехурът му е пълен - то подскача неспокойно и кръстосва крака. Но същевременно то е така погълнато от играта, че отказва да предприеме каквото и да било, за да се облекчи. Не трябва да се тревожите, ако малкото дете се подмокри някога, когато се е увлякло в играта. Но ако то винаги и за всичко упорствува и се бави, това обикновено показва, че твърде много го подканват и напътствуват. У него навикът да се съпротивява е толкова силен, че то го проявява не само срещу родителите си, но и спрямо собствения си организъм.