Guns, germs, and steel

108 обекти знае се приблизително времето и мястото на всяка култивация. Не отричам, че и други ареали, най-вече Китай, също са разполагали с подобни предимства, тъй като рано са пристъпили към култивацията, но самите предимства и последвалото създаване назе- меделски култури могат да бъдат изяснени най-детайлно именно в Плодородния полумесец. Едно от предимствата на Плодородния полумесец е това, че се намира в зоната на т.нар. средиземноморски климат, за който са характерни меките влажни зими и продължителните, горещи и сухи лета. Самият климат селектира растения, способни да оцеляват през продължителния сух сезони да възстановяват бързо темпото сина развитие със завръщането на дъждовете. Повечето растения в региона, особено житните и бобовите, са се адаптирали към условията по твърде удобен за хората начин теса едногодишни, което ще рече, че самото растение изсъхва и умира през сухия сезон. В рамките на едногодишното си съществуване тези растения по неизбежност остават просто малки тревички. За сметка на това повечето влагат огромна част от енергията сив произвеждането на големи семена, които остават дормантни през сухия сезонно пък са готови да покълнат още щом завалят дъждовете. Ето защо едногодишните растения не хабят излишна енергия в изграждането на неядивни дебелокори или влакнести стъбла, както постъпват дърветата и храстите. Освен това много от семената, особено тези на едногодишните житни и бобови растения, стават за ядене и от хора. И те съставляват шест от общо дванайсетте основни земеделски култури в модерния свят. За сведение, ако живеете близо до някоя гора и я погледнете през прозореца си, растенията, които ще видите, ще бъдат главно дървета и храсти, чиито стъбла не ви съветвам да опитвате, а и те влагат много по-малко енергия в производството на ядивни семена. Разбира се, някои горски дървета в зоните с по-влажен климат наистина произвеждат и ядивни семена, че и големи, но тези семена не са пригодени да оцеляват при по-дълга суша, затова и хората няма как да трупат запаси от тях. Второ предимство на флората в Плодородния полумесец е това, че дивите предци на местните земеделски култури вече са били в изобилие и доста продуктивни, растели са в големи масиви, което също не е можело да не бъде оценено от местните ловци-събирачи. Експерименталните изследвания, при които ботаниците събират семена от такива естествени масиви на диви житни растения (подобно на ловците-събирачи, които са го правели преди десет хилядолетия) показват, че спокойно е можело да се постигат добиви от около един тон на хектар, което пък се равнявана килокалории хранителна енергия срещу само една, изразходвана в работа. Самият факт, чеса можели да ожънат солидни количества диви житни растения за кратки срокове (стига семената да са узрели) ида складират реколтата си, за да се изхранват с нея през остатъка от годината, е накарал някои ловци- събирачи в Плодородния полумесец да заживеят в постоянни селища още преди да започнат да култивират отделни растения. И тъй като житните растения в Плодородния полумесец са били достатъчно продуктивни и в диво състояние, наложили са се само няколко допълнителни промени по времена самата култивация. Както стана дума в предходната глава, основните промени – разпадът на естествените системи за разпръсване на семена и за герминационна инхибиция – автоматично са еволюирали и бързо са набрали скорост още щом хората са започнали да засяват селективно семена по полята. Дивите предци на пшеницата и ечемика доста им

109 приличат на вид, така че в случая идентичността на родителите никога не е била поставяна под съмнение. И тъй като са били лесни за култивиране, именно тези едногодишници с големи семена са били ако не първи, то сред първите земеделски култури, създадени не само в Плодородния полумесец, но и в Китай и Сахел. Тази бърза еволюция на пшеницата и ечемика контрастира с историята на царевицата, която е водещата житна култура в Новия свят. Нейният предполагаем прародител – едно диво растение, известно като теосинте – изглежда толкова различно от царевицата (например зърната и структурата на съцветията, че дори ролята му на хипотетичен предтеча дълго време е будела разгорещени спорове сред ботаниците. Хранителната стойностна теосинтето едва ли е впечатлявала особено древните ловци-събирачи: в диво състоянието е много по-слабо продуктивно от дивата пшеница, дава и много по-малко зърно в сравнение със създадената на негова основа царевица, а и има навика да скрива зърната си зад определено неядивна и корава обвивка. Така че за да се превърне в полезна земеделска култура, теосинтето е трябвало да претърпи доста драстични промени, свързани с репро- дуктивната му биология, да увеличи значително инвестициите сив семена, а също ида ги лиши от твърдите като камък обвивки. Археолозите все още спорят ожесточено колко столетия или пък хилядолетия са били необходими, за да може миниатюрният кочан на древната царевица да достигне размерите на човешки палец. Едно поне е ясно – необходими са били още няколко хилядолетия, за да достигне днешните си размери. Това също контрастира с очевидните и бързо доказващи се достойнства на пшеницата и ечемика, а проблемите, създавани от скромното наглед теосинте, несъмнено са били съществен фактори в различното развитие, през което са преминали човешките общества от Новия свят и тези от Евразия. Трето предимство на флората в Плодородния полумесец е това, че съдържа висок процентна „самодостатъчни“ хермафродити – тоест растения, които обикновено се опрашват сами, но от времена време практикуват и кръстосано опрашване. Да си припомним казаното в предходната глава повечето диви растения са или хермафродити, заклети привърженици на кръстосаното опрашване, или двудомни, те. имат си отделни мъжки и женски индивиди, които нямат друг избор, освен да си разпределят ролите в самото опрашване. Тези факти от сферата на репродуктивната биология явно са създавали доста ядове на ранните фермери – винаги, когато са засичали някой по-продуктивен мутант, неговите издънки са побързвали да се каращисат с друг, не толкова обещаващ растителен индивиди така са се лишавали от своите уж вродени предимства. В резултатна това повечето земеделски култури попадат в онзи малък процентна диво самоопрашващите се диви хермафродити или пък тези, които не практикуват секса се размножават вегетативно (примерно чрез корен, явяващ се генетичен дубликат на растението-родител). С други думи, високият процентна „самодостатъчни“ хермафродити във флората на Плодородния полумесец е улеснявал неимоверно първите фермери, защото това е означавало, че е високи процентът на дивите растения, чиято репродуктивна биология е съвместима с потребностите на хората. Тези себични създания са били удобни за първите фермери и с това, че от времена време са прибягвали до кръстосано опрашване и по този начин са предлагали все нови и нови разновидности, от които е можело да се направи и по-прецизна селекция. Въпросното кръстосано опрашване сее случвало не само между представители на един и същ видно и между родствени видове, в резултатна което са се получавали доста интригуващи хибриди. Един такъв хибрид, сътворен от близкоизточни „егоцентрици“, е хлебната пшеница, която междувременно сее превърнала и в най-ценната земеделска култура на модерния свят. Итака, тези първи осем земеделски култури, усвоени някога в Плодородния полумесец, произхождат до една от „самодостатъчни“ диви предци. А трите житни между тях – двата сорта пшеница (айнкорн и емер) и ечемикът – наред с егоцентричността – са разполагали и това предимство, чеса имали относително високо съдържание на протеин (8-14%). За сравнение най-важните житни култури в Източна Азия и Новия свят – съответно оризът и царевицата – са имали доста по-ниско съдържание на протеин, което е създавало и доста по-сериозни проблеми при изхранването на местното население. Това бяха само някои от предимствата, които флората в Плодородния полумесец е предлагала на първите земеделци или, най-общо казано, необичайно висок процентна диви растения, подходящи за култивация. Но същата зона на средиземноморски климат се простира и по̀ на запад, за да обхване и голяма част от Южна Европа и Северозападна Африка. Да не говорим, че има още четири зони с аналогичен климат в четири съвършено различни части на света Калифорния, Чили, Югозападна Австралия и Южна Африка (вж. Фигура
8.2.). И тези четири други средиземноморски не само чене са успели да станат достойни конкуренти на Плодородния полумесец още в зората на производството нахрани, но и никога не са създали свое собствено земеделие. Тогава с какво по-особено предимство сее ползвала тъкмо тази частна Западна Евразия

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: