Guns, germs, and steel
Глава IX. Зебрите, нещастните бракове и принципът на Ана Каре-
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| Глава IX. Зебрите, нещастните бракове и принципът на Ана Каре- нина Всички одомашнени животни си приличат, всяко неподдаващо сена одомашняване животно не се поддава посвоему. Ако си мислите, че вече стечели нещо подобно, вие сте напълно прави. Нанесете някои промени и ще получите знаменитото първо изречение от един от най-великите романи на Толстой, Ана Каренина: Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“ 16 С тези думи авторът явно е искал да каже, че за да бъде щастлив, един брак трябва да постигне успехи в най-различни отношения сексуалното привличане, съгласието по най-наболелите финансови проблеми, възпитанието на децата, религията, ролята на родителите на съпрузите, както и още ред други жизненоважни неща. Неуспехът в една от тези области спокойно може да съсипе брака, дори да са налице всички останали предпоставки. Този принцип може да бъде приложени вред други житейски сфери, за да ни помогне да опознаем още по-задълбочено случващото се. Общо взето, ние сме склонни да търсим лесни и еднозначни обяснения на успеха. Но ако подходим по същество, може би най- важната предпоставка за успеха е тази – да избягваш многобройните и най-различни причини за евентуалния неуспех. Принципът на Ана Каренина може да обясни и една особеност на доместикацията, която е имала много тежки последици в човешката история, а именно, че много наглед подходящи едри бозайници (например зебрата и американската дива свиня пекари) така и не са били одомашнени, а успешното одомашняване набозай- ници е било проведено почти изцяло в Евразия. И тъй като в предишните две глави обсъдихме въпроса защо толкова много подходящи диви растения никога не са били култивирани, сега ще се заемем с аналогичния въпрос за домашните бозайници. И предишният въпрос – ябълки или индианци – сега ще прозвучи така Зебри или африканци В Глава IV си припомнихме многобройните начини, по които одомашнените бозайници са изиграли решаваща роля в онези човешки общества, които са разполагали с тях. Преди всичко теса предлагали на стопаните си месо, различни млечни продукти (и торове, транспорт, вълна и кожи, били са неотменна част от техния военен и агрономически арсенал, но също така и вируси, убиващи хората, които дотогава не са имали контакти с тях. Разбира се, не бива да забравяме и по-малките домашни бозайници, птици и насекоми, които също са били изключително полезни за хората. Много птици са били одомашнени заради месото, яйцата и перушината им – кокошката в Китай, различни видове патици и гъски в различните части на Евразия, пуйката в Мезоамерика, токачката в Африка и мускусната патица в Южна Америка. В Евразия и Северна Америка са били опитомявани и вълци, за да се превърнат след време в днешните кучета, използвани като ловни спътници и стражи, а и просто като домашни любимци (в някои общества – и като хранителен ресурс. Гризачи и някои други малки бозайници също са били одомашнявани, най-вече за Цитирам по превода на Георги Жечев. – Б.пр. 127 храна – заекът в Европа, морското свинче в Андите, един гигантски плъх в Западна Африка, а вероятно и още един гризач, известен като хутия, на Карибските острови. В Европа са опитомявали и порове, за да ловят зайци, а котките са били подложени насъщата процедура в Северна Африка и Югозападна Азия, за да се справят с гризачите-вредители по реколтата. Между по-дребните бозайници, одомашнени в по-ново време – през XIX и XX в. – са лисицата, норката и чинчилата, отглеждани във ферми заради кожите им, и хамсте- рът, който пък се изявява най-вече като домашен любимец. Одомашнени са били дори и някои насекоми – на първо място европейската медоносна пчела и китайската копринена буба, чиито названия показват достатъчно ясно и функциите им. Тоест повечето от тези симпатични животинки са ни осигурявали храна и облекло, което ще рече и топлина. Има обаче елин очевиден проблем никоя от тях не може да бъде впрегната в рало или каруца, да бъде яздена, да тегли шейни (с изключение на кучето) или да се превърне в бойна машина, а и никоя не е играла толкова важна роля в изхранването ни, колкото едрия домашен добитък. Ето защо в останалата частна тази глава ще се съсредоточим главно върху едрите бозайници. Огромното значение на домашните животни всъщност се крепи на един учудващо малък брой едри сухоземни и тревопасни бозайници. (Одомашнените са били само сухоземни бозайници, като причината е повече от очевидна – до появата на съвременните делфинариуми просто не е имало възможност за отглеждането на морски бозайници) Ако под едър разбираме този бозайник, който тежи поне 45 килограма, то в такъв случай дона- чалото на XX в. са били одомашнени само четиринайсет такива вида (вж. Таблица 9.1). От тези древни четиринайсет“ девет (младшите девет в същата таблица) са играли по-съ- ществена роля само в някои сравнително ограничени участъци наземното кълбо. Това са едногърбата (те. арабската) и двугърбата (те. „бактрийската“) камила, ламата и алпаката (породи, произлезли от един същ див вид, магарето, северният елен, биволът, якът и още две по-екзотични говеда от Азия (бантенг и гаур). Само пет едри бозайника са се разпространили по целия свят и, което е по-важното, навсякъде са играли важна роля. Тази Старша петорка включва кравата, овцата, козата, свинята и коня. На пръв поглед този списък като чели страда от някои сериозни пропуски. Къде например са се дянали африканските слонове, с които армията на Ханибал е прекосила Алпите Ами азиатските им събратя, които и до днес се използват като товарни животни в Югоизточна Азия Не, не съм ги забравил. Тук е редно да направим и едно важно уточнение. Да, слоновете се опитомяват, но затова пък никога не са били одомашнени. Слоновете на Хани- бал, както и тези в Азия, са просто диви животни, които са били уловени и опитомени – от тях не са били създавани породи. Тоест под домашно животно следва да разбираме животно, което е било селективно развъждано в плени в резултатна това е претърпяло мо- дификационни промени в сравнение с дивите си предци, за да бъде и използвано поопре- делено предназначение от хората, които контролират неговото развъждане и изхранване. |