Guns, germs, and steel
Глава XII. Оригинални, прекопирани и заимствани букви
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| Глава XII. Оригинални, прекопирани и заимствани букви През XIX в. са били склонни да тълкуват историята като постъпателно развитие от диващина към цивилизованост и за най-характерни черти на този преход са смятали създаването и развитието на земеделие, металургия, технология, централизирана власти писменост. Но традиционно последната е намирала и най-ограничено географско разпространение достатъчно е да си спомним, чедо експанзията на исляма и тази на европейския колониализъм тя е отсъствала от Австралия, тихоокеанските острови, субекваториална Африка и Новия свят като цяло (с изключение на една малка част от Мезоамерика). Затова и хората, гордеещи се с факта, чеса цивилизовани, винаги са възприемали писмеността като своето най-голямо постижение, отреждащо им несравнимо по-високо място от варварите и диваците. Знанието дава власт. Така и писмеността е овластявала модерните общества, тъй като име позволявала да си предават с по-голяма точност, а и в по-големи количества и детайли знанията, идващи от далечни земи и времена. Да, имало е и такива като инките, които са управлявали цели империи, без да си служат с писменост, а и цивилизованите народи невинаги са разгромявали варварите – нещо, в което римляните са се убедили на свой гръб, когато са се изправили срещу хуните. Но европейското завладяване на двете Аме- рики, Сибир и Австралия като чели най-ясно показва какъв е бил обичайният изход от подобни сблъсъци. Писмеността също е фигурирала в бойния арсенал на европейците – наред с оръжията, микробите и централизираната политическа организация – като едно по-модерно средство за нападение. С нейна помощ са били предавани заповедите на монарсите и търговците, организатори на завоевателните флотилии. Тези флотилии са следвали курса си с помощта на карти и писмени инструкции, изготвяни въз основана наученото при предишни експедиции. Писмените отчети за отминалите начинания са мотивирали бъдещите, тъй като са описвали богатството и тучните земи, очакващи за награда победителите. От тези описания бъдещите завоеватели са разбирали в какви условия ще попаднати затова са се подготвяли както подобава. Създадените впоследствие империи са били управлявани отново чрез писмеността. Ако в безписмените общества тази информация е можела да бъде предавана и с други средства, то писмеността безкрайно е улеснявала не само предаването на данни, но иго е правела по-детайлно, поточно и по-убедително. Защо обаче само някои народи са създали своя писменост, при положение че тя име давала толкова големи преимущества Защо например нито една традиционна общност на ловци-събирачи не е измислила или поне възприела от съседите си някаква писменост Да вземем островните империи – защо писмеността е възникнала в минойски Крит, но не и в полинезийска Тонга И колко пъти тя е възниквала самостоятелно в човешката история, при какви обстоятелства и най-вече с каква цел Защо някои народи, успели да я създадат, са го направили много по-рано от другите И защо сее получило така, че почти всички днешни японци и скандинавци са грамотни, за разлика от повечето иракчани, въпреки че 174 писмеността е възникнала преди четири хилядолетия тъкмо на територията на днешен Ирак Разпространението на писмеността от местата на първоначалната ѝ поява също повдига някои важни въпроси. Защо например е стигнала от Плодородния полумесец чак до Етиопия и Арабския полуостровно пъкне е преодоляла разстоянието от Мексико до Андите? Дали писмените системи са се разпространявали чрез прекопиране или просто вече съществуващите са вдъхновявали съседните народи да създадат свои И ако някой е видял сочите си, че дадена система върши добра работа зададен език, това означавали, че той безпроблемно ще състави азбука, която би вършила същото и за някой друг Подобни въпроси възникват винаги, когато се опитваме да разберем произхода и развитието на много други също така важни аспекти на човешката култура – например технологията, религията и производството нахрани. Що се касае до писмеността историкът, който би проявил интерес към този въпрос, има поне това предимство, че той много често може да намери и уникално точен отговор – с помощта на самите писмени свидетелства. Затова ще разгледаме развитието на писмеността не само заради нейната вътрешна стойностно и заради светлината, която тя би хвърлила върху общия развойна културната история. Трите основни стратегии, заложени в писмените системи, се различават по обемана съответната речева единица, отбелязвана с отделен писмен знак – дали това ще е основен звук, сричка или цяла дума. Разбира се, типът азбука, която днес използват повечето хора, е фонетичната, тъй като се смята, че тя сее погрижила за всичко и може да предложи готови уникален знак за абсолютно всички по-основни звуци вдаден език (т.нар. фонеми. Всъщност повечето такива системи съдържат едва по 20–30 букви, нов болшинството езици броят на фонемите е по-голям от буквите в техните азбуки. Например английският успява да опише близо 40 фонеми само с 26 букви. Затова и повечето азбучно описвани езици, включително английският, са принудени да обозначават няколко различни фонеми седна и съща буква, а някои фонеми пък – с комбинации от букви, каквито в английския са двубуквените sh и th (за всяка от които в руската и гръцката азбука съответно са предвидени отделни букви. Втората стратегия използва т.нар. логограми, което ще рече, че отделният писмен знак отговаряна цяла дума. Такава е функцията на повечето знаци в китайската писменост (хан- Изтегляне 6.09 Mb. Сподели с приятели:
|