Guns, germs, and steel

175 Неслучайно нарекох тези подходи стратегии, а не системи. Всъщност нито една действаща писмена система не прилага само една от тези стратегии. Китайската писменост не е чисто „логографска“, както и английската не е чисто азбучна. Подобно на всички азбуки, и английската използва много логограми – например цифри или знаци от типа на
$, % и +, те. произволни обозначения, които не съдържат фонетични елементи и представляват цели думи. В уж сричковото линейно Б писмо има и немалко логограми, както и типично „логографските“ египетски йероглифи включват и много силабични писмена, че даже и пълен комплект знаци (на практика – азбука) за всяка съгласна. Да сътвориш цяла една писмена система от отделни черти и резки очевидно е несравнимо по-трудно, отколкото да я заимстваш и адаптираш за собствените си цели. Първите писари е трябвало да формулират онези основни принципи, които сега приемаме катода- деност – например да измислят как да разглобят живата речна отделните ѝ съставни единици, независимо дали възприемат тези компоненти като думи, срички или фонеми. Трябвало е също да се научат да разпознават всяка такава единица във всичките ѝ нормални вариации в ежедневната реч, свързани с мощността на звученето, честотата на употребата, скоростта, ударението, фразирането и индивидуалната специфика на произношението й. И още да решат дали една писмена система трябва да се съобразява с всички тези вариации. А след това е трябвало ида измислят начини да представят звуците чрез символи. По един или друг начин първите писари са съумели да решат всички тези проблеми, без да разполагат с какъвто ида било нагледен образец. Очевидно тази задача е била изключително трудна, тъй като на пръсти се броят случаите в световната история, когато е била създавана напълно оригинална писменост. Два са безспорно доказаните случаи, в които тя е била създадена самостоятелно – в единия от шумерите в Месопотамия в края на IV хилядолетие пр.Хр., а в другия от мексиканските индианци в края на VII в. пр.Хр. (вж. Фигура. Същото би могло да се каже и за египетската (3000 г. пр.Хр.) и китайската писменост (ок. 1300 г. пр.Хр.). Най-вероятно всички останали народи, които след това са развили свои писмени системи, саги заимствали, адаптирали или най-малкото са били вдъхновени от вече съществуващите примери.
Най-старата самостоятелно създадена система, чието развитие можем да проследим и в най-големи детайли, е шумерското клиновидно писмо. Но преди да го измислят, в продължение на хилядолетия жителите на някои земеделски селища в региона са използвали разни глинени жетони с възможно най-прости форми и драскулки върху тях, за да оправят счетоводството си – примерно да си знаят точната бройка на овцете и зърнените запаси. В последните векове преди III хилядолетие развитието на счетоводните технологии, формати и знаци бързо е довело и до появата на първата писменост. Едно такова технологическо нововъведение е въвеждането в практиката на плоски глинени плочки, удобни за писане. За целта в началото са използвали просто по-остри предмети, които обаче постепенно са еволюирали в елегантни тръстикови писци, значително улесняващи нанасянето на знаци върху глината. Промяната на формата е включвала и постепенното утвърждаване на някои конвенции, днес повсеместно приети – например че е хубаво самият текст да бъде организиран в редове или колони (шумерите са изписвали редовете хоризонтално като съвременните европейци, че тези редове трябва да се четат в определена последователност

176 за шумерите – отляво надясно, също като при днешните европейци, а също така че е по- удобно, ако изписаните върху глинения лист редове се четат отгоре надолу, а не обратното.

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: