Местоположение на някои от писмените системи, споменати в текста

177
теста. В графата Други са включени системи, които не са нито азбучни, нито срич-
кови и най-вероятно са възникнали под влиянието на по-стари системи.
Решаващата стъпка обаче е включвала и решението на един основен проблем, касаещ на практика всички писмени системи – как да бъдат създадени такива общоприемливи и лесно разпознаваеми знаци, които да представят реално произнасяни звуци, а не някакви абстрактни представи или понятия, нямащи нищо общо с начина, по който се изговарят.
Най-ранните етапи в този процес могат да бъдат проследени особено детайлно по хилядите глинени плочки, открити от археолозите в руините на шумерския град Урук, издигал се някога на бреговете на Ефрат наоколо двеста мили югоизточно от днешния Багдад. Първите шумерски писмена представляват лесно разпознаваеми изображения на обозначавания обект (примерно схематична рисунка на риба или птица. Както можем да предположим, тези семпли картинки са представяли главно числителни и съществителни, имащи пряко отношение към обозначените обекти, а получените от сбора им текстове са били най-често счетоводни документи, попълнени в сух телеграфен стил, пропускащ повечето граматически елементи. Постепенно формата на знаците е ставала все по-абст- рактна, особено след въвеждането на тръстиковия писец, за което вече стана дума. С комбинирането на стари знаци са се получавали нови, изразяващи други понятия – например знакът за глава е бил съчетан с този за хляб, за да представят в тази съвместна форма действието хранене.
Най-ранната шумерска писменост сее състояла от нефонетични логограми. Тоест тя не сее основавала на специфичните за шумерския език звуци, а самите знаци са можели да бъдат разчитани (и изговаряни) като съвършено различни звуци, за да изразят абсолютно същото понятие, но на някой друг език – също както цифрата 4 може да бъде произнесена или озвучена) съответно като four, четыре, neljä и empat отговорещите английски, руски, фински и индонезийски. Може би най-важната стъпка в цялата история на писмеността е тази, която шумерите са предприели с въвеждането на фонетичната репрезента- ция – на първо време с изписването на някое по-абстрактно и неособено лесно за рисуване съществително с помощта на знака за друго съществително, което не е създавало такива проблеми, но е било негов омофон, те. звучало е по сходен начин, макари да е имало различно значение. Например не е кой знае какъв проблем е да нарисуваш разпознаваемо изображение на понятието стрела, но ще видиш доста зор, ако се опиташ да представиш по същия начини понятието живот, но тъй като и двете звучали еднакво на шумерски –
ти, нарисуваната стрела започнала да означава и стрела, и живот. Неизбежната в случая амбивалентност е била преодолявана с въвеждането на един безмълвен знак, наречен ключ (или определител, който показвал към коя категория съществителни принадлежи обозначеният обект. Езиковедите наричат това революционно нововъведение, заложено и в основата на днешните главоблъсканици и „шаради“, принципна ребуса.

178
Образец на вавилонско клиновидно писмо, произлязло от шумерското.
Веднъж налучкали този фонетичен принцип, шумерите са започнали да го прилагат много по-често, и то не само за изписването на абстрактни понятия. Използвали са го при изписването на отделни срички и граматически окончания. Например англоговорящият едва ли ще сети как да представи с пиктограма популярната наставка –tion, но спокойно би могъл вместо това да сътвори картинка, илюстрираща глагола shun (бягам от нещо си, отбягвам, която, съгласете се, звучи по абсолютно същия начин. Фонетично интерпретирани знаци са били използвани и при изписването на по-дългите думи, за да се получи серия от картинки, всяка от които представя звученето на отделна сричка. Горе-

179 долу по същия начин в ребусите представят глагола believe (вярвам) – с две картинки, като на едната е изобразена пчела (bee), а на другата – лист (leaf). Фонетичните знаци са позволявали на писарите да използват един и същ знак при изписването на различни понятия, между които съществува някаква повече или по-малко пряка връзка – примерно зъб, говори „говорящ“, а също ида преодоляват двусмислеността с помощта на допълнителен фонетично интерпретиран знак (например, за представянето на понятия като двама, всеки или „най-голям“). В един момент шумерската писменост сее превърнала в сложна смес от три типа знаци логограми, означаващи цели думи или имена, фонетични знаци, използвани за предаването на срички, букви, граматически елементи или част от думи, и определители (ключове, които не са имали звуков еквивалентно са решавали проблема с амбивалентността. Все пак тези фонетични знаци са били твърде малко, за да може шумерската писменост да се развие в завършена слогова или азбучна система. Някои срички са били лишени от каквито ида било писмени означения един и същ знак е можел да бъде произнесен по различни начини или пък да бъде разчитан с еднакво основание като дума, сричка или буква. Освен с шумерските клинописи, разполагаме и с още един пример от световната история, в който писмеността е възникнала напълно самостоятелно и той идва от коренните мезоамерикански общества (и поточно от земите, които днес определяме като южно Мексико. Фактът, че мезоамериканската писменост като цяло е възникнала независимо от тази в Стария свят, се смята за безспорен, тъй като (поне досега) не са открити убедителни доказателства за „предвикингски“ контакти между онези американски и евразийски общества, които са познавали писмеността. Освен това формата на мезоамериканските писмена коренно се различава от тази на която ида било евразийска система. Известни са около една дузина мезоамерикански системи, които очевидно имат връзка помежду синов по-голямата си част са само частично дешифрирани. Най-ранната (за момента) съхранена писменост е от сапотекския ареал в южно Мексико и датира от VII в. пр.Хр., но далеч по- обстойно проучена е тази на маите от равнините, в която най-ранната фиксирана дата отговаряна г. сл.Хр. Въпреки самостоятелното си възникване и отличителна форма на знаците, маянската писменост е организирана на принципи, в основата си сходни с тези на шумерската и някои други евразийски системи, вдъхновени от нея. Подобно на шумерите, маите също са използвали едновременно логограми и фонетични знаци. Логорамите за абстрактни понятия често са били съставяни на принципа на ребуса. Тоест абстрактното е било изписвано с помощта на знак за друго понятие със сходно звучене, но различен смисъл, което обаче по-лесно би намерило визуален израз. Подобно на японската кана и сричковото линейно Б писмо от Микена, маянските фонетични знаци най-често са изразявали срички, състоящи се от съгласна плюс гласна (от типа на та–, те–, ти–, то–, ту–). И подобно на буквите от най-ранната семитска азбука, маянските слогови знаци са произлезли от пиктограми за понятия, чиято фонетична форма е започвала със същата сричка (например сричката не– е била представяна със схематично изображение на опашка, тъй като съответната дума в маянския език е нех).

180

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: