Guns, germs, and steel

181 сходни проблеми, когато е трябвало да бъдат представени в писмен вид. Затова и решенията, открити от шумерите през III хилядолетие пр.Хр., са били преоткрити на свой реди в срещуположната частна света – от мезоамериканските индианци, но през VII в. пр.Хр. С изключение може би само на египетската и китайската писменост, а и тази на Великденския остров (които ще разгледаме по-долу), всички останали системи в света, независимо от времето и мястото на появата им, очевидно са били съставени въз основана едни и същи моделите. теса били модификации на някоя вече съществуваща система (шумерска или мезоамериканска) или най-малкото са били вдъхновени от нея. Както стана ясно, една от причините, че самостоятелно възникналите са толкова малко, е изключително трудното им съставяне. Друга се свежда до това, че възможността за самостоятелно създаване на писменост най-често е била осуетявана от факта, че вече е имало такава в лицето на шумерската, мезоамериканската или производните им. Знаем, че създаването и доусъвършенстването на шумерската писменост е отнело стотици, ако не и хиляди години. Както ще видим, предпоставките заедно такова развитие включват някои по-специфични социални особености, които определят дали обществото ще открие полза в самата писмености дали ще е склонно да поддържа нужното съсловие от специалисти в тази сфера (най-общо казано, писари. Много други древни общества, освен шумерското и това на древните мексиканци, са успели да създадат необходимите условия – например в древна Индия, Крити Етиопия. Но така или иначе шумерите и древните мексиканци са се възползвали първи от тях, съответно в Стария и Новия свят. И след като са го направили, детайлите или по-скоро принципите на техните писмени системи бързо са се разпространили и сред останалите общества, още преди да са успели да отделят необходимите столетия или хилядолетия за същата цел. По този начин са били предотвратени или осуетени и евентуалните им самостоятелни експерименти в тази насока. Разпространението на писмеността е ставало по един от тези два начина, които, макари противоположни, намират своите паралели и в историята на технологията и идеите. Да кажем, че някой е изобретил нещо иго е пуснал в употреба. Ако и вие сте сред неговите кандидат-потребители, едва ли ще е нужно да измисляте нещо подобно при положение, че другите вече са го направили и, което е по-важното, то е доказало своята практическа стойност. Едно подобно предаване на изобретенията предполага широк спектър от форми. В единия край попада прекопирането – когато възпроизвеждаш или модифицираш някакъв наличен и вече детайлно разработен оригинал. На срещуположния край се озовава дифузията, в случая на идеи – когато имаш основната идея, но се налага да преоткриеш и доизкусуриш детайлите. Фактът, че знаеш, че това е възможно, те стимулира допълнително, но крайният резултат може ида не напомня особено първоначалния вариант. Да вземем един пример от по-ново време. Историците още спорят покой от двата начина чрез прекопиране или идейна дифузия – Русия сее сдобила с атомна бомба. Дали руските конструктори са се ръководили в усилията си най-вече от оригинала, те. вече създадената американска бомба, която е била открадната и предадена имот шпионите Или просто разкриването в Хирошима на това оръжие, държано дотогава в тайна, най- после е убедило Сталин, че е възможно да бъде създаден негов аналог, и руските учени са

182 съумели самостоятелно и в съвсем кратки срокове да преоткрият и възпроизведат принципите, без да се съобразяват чак толкова с малкото, което са знаели за стореното от техните американски колеги Подобни въпроси възникват пред историците и когато се занимават с изобретяването наколелото, пирамидите или барута. Нека видим сега как тези два начина – прекопиране и идейна дифузия – са спомогнали за разпространението на писмеността. Днес някои професионални езиковеди създават такива системи за безписмените общества, прилагайки най-вече метода на прекопирането. В повечето случаи резултатът представлява модификация на вече съществуващи азбуки (понякога и сричкови. Например има мисионери-лингвисти, които подготвят най-различни модификации на латиницата за стотиците новогвинейски или индиански езици. През 1928 г. една такава модификация, дело на специално упълномощени от държавата езиковеди, е одобрена от съответните инстанции в Турция и утвърдена като официална писменост. Аналогичен е и случаят с многобройните модификации на кирилицата, създадени за различните езици, които се говорят на територията на Русия. В някои случаи знаем по нещичко и за онези, които са създавали подобни системи в по- далечното минало. Например самата кирилица (имам предвид тази, която и сега използват в Русия) е произлязла от една адаптация на гръцката азбука плюс някои еврейски букви, която пък е дело на св. Кирил или, ако предпочитате, Константин-Кирил Философ, византийски мисионер, изпратен сред славяните през IX в. Най-старите запазени текстове на някой от германските езици (към чието семейство, както знаем, спада и английският) са записани на готската азбука, създадена от епископ Улфилас, който също е бил мисионери е действал сред визиготите, живели на територията на днешна България през IV в. Подобно на кирилицата, и тази е представлявала пъстра смесица от букви, заимствани от различни източници в нея фигурират двайсетина гръцки букви, четири-пет латински и още две, за които се предполага, чеса взети от руническата писменост или пък са сътворени от самия
Улфилас. В повечето случаи обаче не знаем абсолютно нищо за хората, създали някои от най-разпространените в миналото азбуки. Затова пък можем да сравним новопоявилите се в миналото азбуки с тези, които са съществували преди тях, ида открием – примерно по формата на буквите – кои точно са им служили за образци. По този начин можем да установим със сигурност, че линейното Б писмо на Микенска Гърция е било адаптирано около
1400 г. пр.Хр. на базата на линейното А писмо (също сричково, използвано в минойски Крит. Във всички тези стотици случаи, когато една вече съществуваща писмена система е била използвана като модел, за да бъде пригодена за същите цели, но на друг език, са възниквали и проблеми, тъй като на света няма два езика, които да са с идентична фонетика. Някои осветени от традицията букви спокойно са можели да отпаднат, тъй като фонемите, които са представяли, не са се срещали в другия, безписмен дотогава език. Например във финския не се срещат звуците, които вред други европейски езици се представят с буквите

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: