Guns, germs, and steel

189 използвала специфичен набор от знаци, които очевидно не са заимствани от Египет или Шумер, хората, ангажирани със създаването им, едва ли не са имали никаква представа за аналогичните системи, използвани от техните търговски партньори.
Образец на египетско писмо – папирус от гробницата на принцеса Ентиу-нил.
Би било твърде странно съвпадение, ако след милионите години на безписмено съществуване всички тези средиземноморски и близкоизточни народи са стигнали просто така, без никакво чуждо влияние, до идеята за писмености то само с няколко века разлика помежду си. Затова и най-логичното обяснение, поне според мене идейната дифузия (както в случая със Секвоя. Тоест египтяните и останалите народи вероятно са усвоили от шумерите самата идея за писменост, както и някои основни принципи, след което са създали и свои, както и специфични форми за самите знаци.

190 А сега нека се върнем на основния въпрос, с който започнахме тази глава защо писмеността е възникнала и сее разпространила само в някои общества, но не и в останалите Като чели най-подходящи за начало на дискусията са ограничените възможности, приложения, а и потребители на най-ранните системи. Тези най-ранни писмености са били или несъвършени, или амбивалентни, или прекалено сложни – или пък всичко това заедно. Например най-старите шумерски клинописи не са били подходящи за предаване на нормална проза, а само за кратки телеграфни съобщения, чийто речников запас сее свеждал до имена, числителни, мерки за тегло, думи за визираните обекти и някое и друго прилагателно. Все едно някой съвременен американски съд да излезе със следното решение – Джон – 27 тлъсти овце – вместо да го формулира по всички граматически правила Съдът постанови Джон да заплати глоба в полза на държавата в размерна двадесети седем угоени овце Впоследствие шумерските клинописи са били способни да предават и доста по-изискана проза, но едва след въвеждането на онази смесена система, за която споменах – чрез комбинации от логограми, фонетични знаци и ключове, с което отделните знаци са станали стотици наброй. В това отношение линейното Б писмо от Микенска Гърция е било поопростено, тъй като е съдържало само около 90 сричкови знака (плюс логограмите), но пък също е страдало от излишна многозначност. Имало е лошия навик да изяжда всички съгласни в края на думите и за капак е използвало един и същ знак за няколко учленявани по сроден начин съгласни (достатъчно е да споменем, че по еднакъв начин са били означавани л и р, п, в и ф, а също и г, к и х). Знаем в какви неловки ситуации изпадаме, когато някой кореняк японец се опитва да ни заговори на английски, без да прави разлика между фонеми като l и r. Представяте лиси каква каша щеше да стане, ако английската азбука бе склонна към същата „хомогенизация“ и нямаше да можем да разберем за какво всъщност се говори в текста – за lab, lap или
laugh?!… Друг недостатък на тези първи системи е оскъдният брой хора, които са можели да си служат с тях. Писаното слово е било достояние само на професионалните писари, наети от местния владетел или храм. Например нямаме никакви доказателства, че линейното Б писмо е било разбираемо и задруги микенци, освен дворцовите бюрократи. Тъй като по съхранените документи от дворцовите архиви в Кносос и Пилос лесно се различава индивидуалния почерк на съставялите ги писари, можем спокойно да заявим, че общият им брой е варирал между 40 и 75. Приложението на тези лапидарни, нескопосни и твърде многозначни писмена е било също така ограничено, както и броят напишещите ги. Ако някой се надява да разбере какви мисли и чувства са вълнували шумерите от III хилядолетие преди Христа, ще бъде горчиво разочарован, защото най-старите им текстове представляват сухи, лишени от емоционалност отчети, в които проличава единствено манталитетът на дворцовата и храмова бюрокрация. Близо 90% от глинените плочки на най-старите известни шумерски архиви (от
Урук) са чисто и просто сметки – какви стоки са купувани, колко е платено за тях, какви надници са получавали земеделските работници и каква реколта са събирали. Едва по- късно, след прехода от логограми към фонетична писменост, теса започнали да създават и прозаични повествования, свързани с дворцовата пропаганда или митологията.

191 Затова пък микенските гърци дори не са успели да достигнат стадия намита и пропагандата. За сведение една трета от плочките, открити в Кносос, са отново отчети за броя на овцете и количеството вълна, добито от тях, докато в тези от Пилос непропорционално голям дял получава ленът. Явно и линейното Б писмо е било твърде амбивалентно и е позволявало различни интерпретации, затова употребата му сее ограничавала в сферата на дворцовото счетоводство, чийто строго определен контексти оскъден речников запасе улеснявал разчитането му. Впрочем Илиадата и Одисеята са били съставени и предавани на безписмената им аудитория от също такива безписмени бардове и са били записани едва след няколко столетия, когато е била създадена и гръцката писменост. Същата ограничена употреба е характерна и за египетската, мезоамериканската и китайската писменост. С най-старите египетски йероглифи са били попълвани документи с религиозен или пропаганден характер, както и чиновнически отчети. По същия начини съхранените писмени свидетелствана древните маи обслужват предимно пропагандни цели, тъй като описват генеалогиите и победите на техните владетели, наред с данни от астрономическите наблюдения на жреците. Най-старите съхранени китайски писмени паметници (от края на династия Шан) съдържат ритуални гадателски формули, свързани с дворцовите дела, и са изписани върху костенуркови коруби. Ето и типичен образец Владетелят, разчитайки пукнатината върху корубата, разпукнала се при нагорещяване, каза Ако детето се родина еди-кой си ден, очаква го изключително благоприятна съдба Днес би ни била по-интересна следната тема защо обществата с рано възникнали писмености са приемали тази амбивалентност, която неминуемо име отреждала ограничен брой функции, както и потребители Дори само това е достатъчно, че един такъв въпрос би разкрил огромната разлика между гледната точка на древните и нашите собствени очаквания, свързани с масовото ограмотяване. Ограничената употреба на древните писмена е била напълно преднамерена и точно този фактор е възпрепятствал създаването на по-ко- муникативни и не толкова амбивалентни системи. По думите на Клод Леви-Строс основната функция на всяка древна писменост сее състояла в това – да улеснява поробването на други човешки същества. Личната употреба на писането отстрана на непрофесионалисти е станала възможна едва на един доста по-късен етап, когато самите системи са били опростени и така са станали много по-експресивни. Например с рухването на микенската цивилизация изчезва и линейното Б писмо, а Елада се завръща в предписмената епоха. И когато писмената отново се завръщат през VIII в. пр.Хр., самата система, както и нейните потребители и употреби вече са доста по-раз- лични. Писмеността вече не е енигматичен сричков ребус, или „силабарий“, смесен с ло- гограми, атипичен „алфабет“, заимстван от финикийската консонантна азбука, но допълнен с едно чисто гръцко изобретение – гласните. Вместо да бълва списъци на овце, разбираеми единствено за писари и четени само в дворците, тази гръцка азбука още от мигана появата си се превръща в изразно средство и носител на поезия и хумор, които всеки би могъл да чете в собствения си дом. Например най-ранният запазен паметник на древногръцката азбука (между другото, надраскан върху един атински кърчаг) датира от 740 г. пр.Хр., а изписаният стих гласи Танцьорът, що най-чевръсто скача, ще спечели този съд за награда Тоест става дума за състезание по танци. Друг подобен пример сатрите стиха в дактиличен хекзаметър, този път изписани върху бокал Аз съм чашата на Нестор, от която тъй сладко се пие. Всеки, който пие от мен, бива тутакси обземан от страстта на

192 златокъдрата Афродита Най-ранните съхранени образци на етруската и латинската писменост също са надписи върху чаши и съдове за вино. Едва по-късно това лесно усвоимо средство за междуличностна комуникация е започнало да обслужва и някои обществени, както и чисто бюрократични цели. С други думи, последователността в развитието на азбучното писмо е тъкмо обратната в сравнение с по-ранните логограмни и сричкови системи. Ограничените употреби и потребители на тези най-ранни системи подсказват и отговора на въпроса защо писмеността сее появила толкова късно входа на човешката еволюция. Случаите, в която тя е възникнала самостоятелно или почти без чужди влияния, например Шумер, Мексико и Египет, както и тези, в които новооткритите системи са били бързо усвоени и адаптирани – съответно в Крит, Иран, Турция, долината на Инд и земите на маите са винаги свързани със социално стратифицирани общества с комплексни и централизирани политически институции, на свой ред регулиращи производството нахрани, което отношение ще разгледаме в една от следващите глави. В своя най-ранен вид писмеността е обслужвала целите на тези институции (под формата на стопански отчети и пропагандни материали, а потребителите ѝ са били професионални бюрократи, разчитащи на зърнените запаси, трупани от селските производители. Споменахме, че нито една култура на ловци-събирачи не е създала и дори не е адаптирала някоя писменост за собствените си цели, защото не е предлагала и подобно институционално приложение на писмените знаци – повече от ясно е, че социалните и чисто земеделски механизми, задвижващи производството нахрани, изискват и професионално съсловие от писари. От всичко това можем да направим извода, че производството нахрани и неговото хилядолетно развитие са били най-съществените фактори в еволюцията на писмеността, както и в тази на микробите, причиняващи човешките епидемични заболявания. Писме-
ността е възникнала самостоятелно само в Плодородния полумесец, Мексико и (вероятно) Китай не заради друго, а защото това са били и местата, където производството нахрани сее появило за първи път в съответните полукълба. И едва след като е била създадена от тези общества, тя сее разпространила – с помощта на търговията, завоевателните войни и религията – и сред другите, които са имали сходна икономическа и политическа организация. Производството нахрани може ида е било задължително условие за развитието или ранното усвояване на писмеността, но само по себе синее било достатъчно. В началото на тази глава споменах, че има и немалко общества, които са развили производство нахрани и са разполагали с комплексна политическа организация, но не са успели до най- ново време да се сдобият с писменост. Тези примери, толкова озадачаващи за съвременните изследователи, за които писмеността е неизменна съставка на всяко по-сложно структурирано общество, включват и една от най-големите империи, познати ни от световната история – тази на инките в Южна Америка. Към тях можем да добавим и протоимперията, възникнала на архипелага Тонга, хавайската, появила се в края на XVIII в, всички онези племенни държави в субекваториална и субсахарска Западна Африка от периода преди ислямската инвазия, както и най-големите индиански общества в Северна Америка – тези от долината на Мисисипи плюс околните им васали. Защо те не са успели да се сдобият с писменост, въпреки чеса притежавали всички необходими качества

194

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: