Guns, germs, and steel

195 Още с първата си поява на бял свят дискът се превръща в истинска мистерия за историците на писмеността. Броят на знаците (общо 45) говори по-скоро за сричково писмо, отколкото за азбука, но те все още не са дешифрирани, а и по форма не приличат на нито една известна система от древността. От откритието на Фестоския диск са изтекли повече от деветдесет години, но така и не са открити други следи от тази странна писменост. Дори не знаем дали тя е местно критско изобретение или е внесена от чужбина. За историците на технологията Фестоският диск е още поозадачаващ – предполагаемата дата на създаването му (1700 г. пр.Хр.) го прави най-старият печатен документ в света. Любопитното в случая е, че вместо да са изписани на ръка като всички текстове на по-късните критски линейни А и Б писма, знаците на диска са отпечатани върху суровата и впоследствие изпечена) глина с щемпели, напомнящи литерите от съвременния печатарски набор. Тоест този древен печатар е разполагал с поне 45 щемпела, по един за всеки знак, срещащ сена диска. Изработването на самите щемпели очевидно е коствало доста труда и те едва лиса били изработени, за да бъде отпечатан само един-единствен документ. Който ида ги е измайсторил, явно е сътворил много такива надписи. Собственикът или собственичката) на щемпелите е можел да изготвя копия много по-бързо и по-лесно, отколкото ако всеки път е трябвало да изписва отново тези доста сложни писмена. В този смисъл Фестоският диск предвещава бъдещите усилия в сферата на книгопечатането, в което по аналогичен начин се използват предварително изготвени знаци щампи) – с тази разлика, че ги отпечатват с мастило върху хартия, а не върху сурова глина. Проблемът е, че в тази насока започва да се работи чак след 2500 години в Китай и след още 600 в средновековна Европа. Защо тази толкова авангардна за времето си технология не е била усвоена по-масово на остров Крита и където ида било другаде в Източното Средиземноморие И защо самият метод е бил създаден (или поне приложен) около
1700 г. пр.Хр. на Крит, но не и в някой друг момент в Месопотамия, Мексико или някое друго древно средище на писмеността Защо е трябвало да изминат цели хилядолетия, за да се съчетаят идеите за мастило и преса и в резултатна това да се стигне до създаването на печатарската преса Ето защо Фестоският диск е и едно огромно предизвикателство към историците. Ако човешките изобретения винаги са случайни и непредсказуеми (както ни внушава този диск, то тогава всеки опит за по-мащабни обобщения в историята на технологията е обречен на неуспех. Технологията, приела формата на оръжия и транспортни средства, се оказва най-дирек- тния начин, по който някои народи са разширявали териториите си за сметка на други и саги покорявали. Това я прави и основна причина за най-често открояващите се общи исторически модели. Защо обаче не коренните американци и африканци, а евразийците са изобретили огнестрелните оръжия, презокеанските кораби и стоманените уреди Разликите между тези общества включват и повечето други по-съществени технологически предимства от печатарската преса до стъклото и парната машина. Защо всички тези изобретения са дело на евразийци Защо всички новогвинейци и австралийски аборигени в началото на XVIII в. още са използвали каменни сечива, подобни на онези, от които жителите на Евразия и по-голямата частна Африка са се отказали преди хилядолетия, въпреки че в техните земи се намират някои от най-богатите залежи на медна и желязна руда в света Ако не друго, тези факти като чели обясняват поне едно – че в представите на повечето

196 хора евразийците несъмнено превъзхождат всички останали по изобретателности интелигентност От друга страна обаче трябва да отчетем и факта, че в човешката невробиология не съществуват чак такива разлики, които биха могли да обяснят и разликите в технологическото развитие на отделните континенти. Къде тогава се крие разковничето на проблема Има и едно алтернативно мнение, почиващо върху героическата теория за изобретенията. Според него технологическият прогрес по принцип се осъществява диспропорционално, тъй като главна роля в него играят само шепа свръхнадарени личности, гениите, които пък винаги са били кът – хората като Йоханес Гутенберг, Джеймс Уат, Томас Едисън или братя Райт. А те всички са европейци или потомци на европейски имигранти в Америка. Такива са били и Архимед, както и всички по-ярки фигури от древността. Възможно ли е било такива гении да се родят в Тасмания или Намибия И дали историята на технологията наистина зависи от един толкова произволен фактор – като месторождението Има и още едно алтернативно мнение, според което нещата не се свеждат до находчивостта на отделната личност, а до това – доколко обществото, в което тя живее, е склонно да приема новото. Някои общества като чели изглеждат безнадеждно закостенели, погълнати от себе си и подозрително настроени към промените. Или поне такова е мнението на мнозина западняци, които са опитали да помогнат с нещо на Третия свят, но бързо са се обезкуражавали. Взети поотделно, хората там уж разполагат с всички необходими качества причината явно се крие в самите общества. Как иначе да си обясним защо аборигените от Североизточна Австралия така и не са усвоили лъка и стрелата, независимо че най- близките до тях народи – островитяните от Торесовия проток, с които теса търгували – са си служели с тях Възможно ли е всички общества на един континент да са били по природа невъзприемчиви и затова технологията сее развивала по-бавно в техните земи Въпросът, разбира сее риторичен, нов тази глава най-сетне ще подходим директно към централния въпросна тази книга защо технологията сее развивала с толкова различни темпове на различните континенти За отправна точка в нашата дискусия ще използваме едно широкоразпространено мнение, намерило израз в поговорката Нуждата учи човека. Или най-общо казано, новото в лицето на изобретенията) се появява само тогава когато цялото общество изпитва въпиеща нужда от него – примерно когато вече широко се признава факта, че дадена технология е остаряла и спъва общото развитие. Мераклиите-изобратетели, мотивирани от перспективата да се сдобият спари или слава, се заемат с тази насъщна потребности се опитват да я удовлетворят. В един момент някой от тях намира и най-доброто решение на проблема. На свой ред обществото намира практическо приложение на това решение, стига то да е съвместимо с неговите ценности, а и с останалите технологии. Има обаче един проблем много малко са изобретенията, които действително се вписват в тази широкоразпространена представа за нуждата като учител на човека. През 1942 г. американското правителство дава зелена светлина на проекта „Манхатън“ с нескритата цел да бъде създадена атомна бомба, преди нацистка Германия да успее да стори същото. След три години проектът е реализиран успешно, което коствана данъкоплатците два милиарда В оригинала е даден английският ѝ вариант – Necessity is the mother of invention, – който пък идва през френски) от латинското „Mater artium necessitas“ (нуждата е майка на всички изобретения. – Б.пр.

197 долара (равнина днешни двайсет). Друг такъв пример е маганът, изобретен през 1794 г. от
Илай Уитни, за да замени трудоемкото ръчно почистване на памука, отглеждан в Южните щати, както и създадената през 1769 г. от Джеймс Уат парна машина, която пък е трябвало да реши проблема с изпомпването на водата от британските рудници. Тези добре известни примери ни изкусяват да мислим, че и другите велики открития в сферата на технологията също са се появили в отговорна някоя обществена потребност. Истината е, че много (ако не и повечето) изобретения са създадени от хора, движени просто от любопитство или от любов към самото „откривателство“, без да има каквато ида било належаща нужда от продукта, който теса имали предвид. Винаги, когато е сътворявал нещо, изобретателят е трябвало сам да му търси приложение. И едва след като изобретението му е било използвано по-дълго време, хората са заживявали с чувството, чете наистина са се нуждаели от него. Да не говорим, че е имало и изобретения, създадени сточно определена цел, които по-късно са намирали много по-широко приложение в съвършено друго и неподозирано дотогава поле. Някои може би ще се изненадат, когато научат, че сред изобретенията, които дълго са търсели адекватно приложение, саи повечето позна- чими пробиви в областта на технологиите през модерната епоха – като се започне от аероплана и автомобила и се стигне до двигателя с вътрешно горене и електрическата крушка или пък фонографа и транзистора. Особено красноречив е примерът с фонографа на Томас Едисън – най-оригиналното изобретение на най-великия изобретателна модерните времена. Когато създал своя първи фонограф през 1877 г, Едисън публикувал статия, в която изброил поне десет възможни употреби на своя продукт. Сред тях били съхраняването на последни слова на умиращи, записването на книги за незрящи читатели, обявяването на точния час, че дори и уроците по правоговор. Очевидно възпроизвеждането на музика не е било сред най-важните приоритети на Едисън. Той дори подхвърлил на асистента си, че изобретението му всъщност няма никаква търговска стойност. След някоя и друга година променил мнението си и навлязъл не на шега в бизнеса с фонографите – но ги предлагал само като диктофони за тогавашните канцеларии. Когато други предприемачи стигнали до идеята за джубокса – фонографът да свири популярни музикални творби, ако му се пусне монета, Едисън искрено се възмутил. Това не само профанирало идеята му, но и щяло да попречи на изобретението му да намери дължимото сериозно признание в практиката. Трябвало да минат още двайсет години, за да се съгласи, макари неохотно, че основното приложение на фонографа е именно това – да записва и възпроизвежда музика. Двигателят с вътрешно горене е още едно изобретение, чието приложение днес ни изглежда повече от очевидно. Но и той не сее появил, за да откликне на някаква нужда. Когато през 1866 г. Николаус Ото е конструирал своя пръв (газов) двигател, обществената потребност от транспорт вече от шест хилядолетия е била удовлетворявана от конете, нищо че през последните няколко десетилетия сходни функции са започнали да изпълняват и локомотивите. Точно в този момент не е имало криза в снабдяването с коне или пък масово недоволство от железниците. Тъй като изобретената от Ото машина не била мощна, но затова пък тежка и висока седем фута, видът ѝ едва ли е бил особено привлекателен, особено на фона на някой породист жребец. Стечение навремето в нея били внесени някои подобрения, които позволили през 1885 г. на Готфрид Даймлер да прикачи един такъв двигател към велосипеди по този

198 начин да създаде първия мотоциклет. Първият камион обаче е трябвало да почака дог. Дог. моторните превозни средства са били просто скъпи и не дотам надеждни играчки за богати. Това обаче устройвало напълно обществото и тези нагласи продължили до Първата световна война, когато военните изведнъж установили, че имат нужда от камиони, и то колкото се може повече. След войната започнало интензивно лобиране отстрана на производителите и военните, което най-сетне убедило обществото от какво всъщност се нуждае. Едва тогава камионите започнали да изместват конските каруци в индустриализираните страни. Но дори и в най-големите американски градове тази замяна отнела близо половин столетие. На изобретателите често се налага да упорстват в заниманията си без видима обществена потребност, особено ако началните резултати не са от най-обнадеждаващите. Първите фотоапарати, пишещи машини и телевизори едва лиса изглеждали по-привлекателно от двуметровата железария на хер Ото. Изобретателят така или иначе е пристрастен, затова му е трудно да предвиди дали невзрачният прототип, който е сътворил, ще намери приложение и какво всъщност ще ето, да не говорим, че ако се наложи да го усъвършенства, също ще са му нужни време и средства. В Щатите ежегодно се патентоват близо 70 000 нови изобретения, като само някои от тях стигат до етапа на комерсиалното производство. На всяко велико изобретение, намерило с времето широко приложение, се падат безброй други, които така и не успяват да излязат от анонимността. Но и всяко изобретение, откликващо уж на точно определена потребност, може впоследствие да се окаже далеч по- полезно в съвършено друго поле. Джеймс Уат може ида е възнамерявал да изпомпва вода от рудниците, но съвсем скоро изобретената от него парна машина е започнала да захранва с енергия памучните фабрики, а после и локомотивите и корабите (при това с още по-голям ефект. В този смисъл популярната престава, която ни послужи за отправна точка, всъщност разменя обичайните места на човешката изобретателности нуждата. Един вид поставя каруцата пред коня. Тя като чели доста надценява ролята на изключителните гении като
Уат и Едисън. Тази героична теория на изобретението, както понякога я наричат, получава солидна подкрепа и от патентното право, тъй като всеки кандидатстващ за патент е длъжен да докаже новостта на изобретението си. Тоест всеки изобретател си има и много осезателен финансов стимул, за да охули или просто да премълчи постигнатото отпред- шествениците му. От гледна точка на специалиста по патентно право идеално изобретение би било това, което е възникнало без прецедент – подобно на Атина Палада, която изскочила вече напълно оформена и в разцвета на женствеността си от божествения лобна Зевс. В действителност обаче нещата стоят по друг начин – дори и при най-прочутите и най- революционни открития в съвременната история зад гръмката фраза „X е откривател на
Y“ всъщност се крият безброй премълчавани имена. В училище най-редовно ни набиват в главите, че Джеймс Уат е изобретил парната машина през 1769 г. – според легендата идеята му хрумнала, като наблюдавал парата, струяща от чучура на един чайник. Това може да звучи интригуващо като художествена проза, но горчивата истина е, че Уат бил осенен

199 от идеята си, когато се опитвал да ремонтира една от машините на Томас Нюкомън. Техният прототип е бил изобретен преди 57 години и от него са били произведени поне стотина бройки до момента, в който Джеймс е решил да се пробва като шлосер. Това обаче не изчерпва историята. Творението на Нюкомън на свой ред е следвало стъпките на една друга машина, която англичанинът Томас Сейвъри е патентовал още през 1698 г, а тя пък е следвала модела, измислен (но така и не претворен надело) от французина Денис Папен около 1680 г, а той също е имал паралели в идеите на някои негови предшественици като холандеца Кристиан Хюйгенс и други. С казаното не искаме да омаловажим постижението на Джеймс Уат – той действително е внесъл много съществени подобрения в машината на
Нюкомън (като е прикачил към нея отделен парен кондензатори двупосочно действащ цилиндър, но насъщото основание можем да твърдим, че и Нюкомън е подобрил съществено постижението на Сейвъри. Подобни истории могат да се разкажат и за всички модерни открития – по простата причина, чете са още по-надлежно документирани. Героят, на когото традицията приписва някое изобретение, най-често следва примера на предишни изобретатели, които са имали подобна идея и вече са създали съответния проект, работен модели дори (както в случая с парната машина на Нюкомън) цели търговски партиди. Със своето знаменито изобретение електрическа лампа с нажежаема жичка (според официалната версия, създадено през нощта на 21 октомври 1879 г) – Едисън по-скоро е внесъл съществени подобрения в многото вече създадени такива крушки, патентовани от други изобретатели в периода между 1841 и 1878 г. По същия начини аеропланът на братя Райт, задвижван със силата на човешкия ум, е бил предшестван от безмоторните летала на Ото Лилиентал и Самюъл
Ленгли; телеграфът на Самюъл Морз – от тези на Джоузеф Хенри, Уилям Куки Чарлз
Уитстоун; а маганът на Илай Уитни, предвиден за почистване на късовлакнест памук, е бил подобрение на онези приспособления, с които от хилядолетия са чистели хубавия дълговлакнест („сийайлъндски“) памук. Разбира се, приносът на Уат, Едисън, братя Райт, Морз и Уитни е бил повече от решаващ, затова и изобретенията им са пожънали заслужен търговски успех. Но както споменахме, в много случаи формата, под която едно изобретение намира приложение в практиката, се оказва доста по-различна от това, което е предполагал човекът, който се води за негов изобретател. Нас обаче ни интересува повече един друг въпрос дали общият, или доминиращ исторически модел би се променил съществено, ако гениалният изобретател не сее бил родилна най-подходящото място и в най-подходящия момент Отговорът е категоричен такива незаменими личности никога не е имало. Всеки велик изобретател е имал талантливи предшественици (и следовници) и е направил подобренията сив момент, в който и обществото вече е било узряло, те. можело е да се възползва от неговия продукт. С други думи, трагедията на онзи безименен герой, усъвършенствал щемпелите за
Фестоския диск, е в това, че е сътворил нещо, на което тогавашното общество не е можело да намери по-широко приложение. Приведох примери главно от историята на модерните технологии, защото теса и най- добре документирани. Двата ми основни извода се свеждат до следното технологията се развива по-скоро кумулативно, отколкото под формата на изолирани „героически“ дела, а също и че изобретенията обикновено намират по-широко приложение едва след като са

200 били създадени, като това приложение невинаги има връзка с предварителната нагласа, с която саги създавали. И тези изводи важат с още по-голяма сила за недокументираната история на древната технология. Ловците-събирачи от Ледниковата епоха със сигурност са забелязвали какви причудливи форми приема обгореният пясък и варовик в техните огнища, но условията, в които са живеели са били такива, че е нямало как да предвидят онази дълга поредица от случайни и нямащи връзка помежду си открития, която е щяла да доведе до първите римски остъклени прозорци (от I в, но преди това е минала през първите глазирани накити (ок. 4000 г. пр.Хр.), първите стъклени изделия в Египет и Месопотамия (ок.
2500 г. пр.Хр.) и първите стъклени съдове (ок. 1500 г. пр.Хр.). Не знаем нищо за обстоятелствата, при които са се появили тези първи стъкларии. Но затова пък можем да разгадаем методиката на праисторическите изобретатели, ако наблюдаваме по-внимателно днешните примитивни народи – например новогвинейците, с които аз работя. Вече споменах, чете познават стотици местни растителни и животински видове, което включва и тяхната хранителна и медицинска стойност плюс ред други употреби. Тези хора демонстрират същата осведомености по отношение на десетки минерали, срещащи се в тяхната околна среда – колко са твърди, как реагират на удар, къртене и т.н. и дали изобщо стават за нещо. Цялата тази информация е натрупана по пътя на наблюдението и експеримента. Всеки път, когато съм взимал със себе си някой новогвинеец, за да работим в област, отдалечена от родния му дом, съм ставал свидетели на най-различни открития и творчески инвенции. В нова обстановка те непрекъснато се натъкват на непознати неща, оглеждат ги, бърникат ги и ако преценят, че могат да им свършат някаква работа, си ги носят вкъщи. Същия процес съм наблюдавали когато съм напускал поредния си бивак в джунглата. Тогава пък пристигат местните и старателно претършуват всичко, което съм оставил по една или друга причина там. Играят си свещите, изхвърлени от мен като непотребни, и се опитват да разберат далите няма да се окажат потребни в някакъв техен, новогвинейски контекст. Празните консервени кутии са най-лесно приложими моментално се превръщат в контейнери. Останалите вещи се подлагат на серия от тестове, за да намерят приложение, което най-често няма нищо общо с онова, за което са предназначени. Иначе как баналният жълт молив 2B би се превърнал в украшение, втъкнато в пробитото ухо (или хрущялна носа Ами това парче от счупена чаша Дали пъкне може да се използва като нож Може. Значи еврика! Суровините, с които са разполагали древните, са били само естествени материали камъни, дървета, кости, кожи, влакна, глина, пясък, варовик и минерали. Постепенно теса се научили да изработват сечива от камък, дърво и кост. Превръщали са определени видове глина в грънци и тухли. По този начин са се научили да превръщат и някои смеси от пясък, варовик и други боклуци в стъкло, както ида обработват наличните меки метали (главно меди злато, а след това да извличат метал от руда, а накрая ида обработват твърдите метали като бронз и желязо. Типични примери за открития, осъществени по пътя на налучкването, са барутът и бензинът. Леснозапалимите естествени продукти неизбежно се набиват на очи (особено ако някой смолист дънер изригне в рой искри сред лагерния огън. През II хилядолетие пр.Хр. в Месопотамия вече извличали тонове земно масло, като нагрявали черната минерална смола, наречена асфалт. Древните гърци намерили приложение на най-различни комбина-

201 ции от земно масло, катран, смола, сяра и негасена вар във военното дело – от тях изготвяли запалителни смеси, които изстрелвали с катапулти и лъкове, включително и от кораби. Алхимиците в ислямския свят, които били особено умели в сферата на дестилацията и произвеждали алкохолни напитки и парфюми, успели да разложат земното масло на фракции, някои от които се оказали още по-ефикасни запалителни средства. Превърнати в гранати, ракети и торпеда, те изиграли ключова роля в ислямската победа над кръстоносците. Междувременно китайците открили (от горчив опит, че една по-специфична смес от сяра, дървени въглища и селитра, станала впоследствие известна като барут, е и особено взривоопасна. Ако в един ислямски химически трактат, съставен около 1100 г, са описани седем рецепти за приготвяне на барут, то в един по-късен, от 1280 г, вече са включени над седемдесети то с широк спектър на приложение – от увеселителни ракети до оръдейни заряди. Колкото до дестилацията на петрол след Средновековието, химиците от XIX в. откриват междинната му фракция, която се оказва особено полезна като гориво загазените лампи. Същите химици обаче преценяват най-летливата му фракция (бензинът) като ненужен остатъчен продукт – до момента, в който установяват, че той е идеален за двигателите с вътрешно горене. Днес обаче едва ли някой си спомня, че бензинът, тази отличителна чертана съвременната цивилизация, също е започнал своя път като изобретение, което тепърва е трябвало да намери приложение. Щом едно откритие намери приложение като нова технология, следващата стъпка е да бъде убедено обществото, че има нужда от него. Това, че предлагаш някакво по-голямо, по-бързо и помощно средство за извършване на дадена дейност, още не е гаранция, че то ще бъде прието с отворени обятия. Безброй такива технологии не са били приети изобщо или това е станало след дълга съпротива. Особено конфузни са някои случаи от по-ново време – когато през 1971 г. американският конгрес отхвърли предложението да бъде създаден фонд за конструирането на свръхзвукови самолети, нежеланието в световен мащаб да бъде приета нова и по-ефикасна клавиатура за писане или пък неохотата, с която британците смениха газовото с електрическо осветление. Тогава възниква следният въпрос кое всъщност кара обществото да приеме някое откритие Да започнем с това – доколко приемливи са нововъведенията в рамките наедно общество. Оказва сече има поне четири фактора, влияещи върху приемането на новото. Първият и най-очевиден фактор – това е съотношението между икономическото развитие и наличната технология. Колелото може ида е от огромна полза за модерните индустриални общества, но не и за някои други. Древните мексиканци са майсторели малки колесари за забавление, без да им минава мисълта, че биха могли да ги използват и като превозни средства. Това днес звучи абсурдно, но е достатъчно да си припомним, че тези хора не са разполагали с домашни животни, чеда ги впрягат в каруци, затова и последните не са можели да бъдат алтернатива на мексиканските хамали. Второто, което трябва да отчитаме, е социалният статуси свързаният с него престиж, които биха могли да компенсират евентуалните икономически разходи. И днес милиони хора предпочитат дизайнерските джинси, двойно поскъпи от също така здравите, но по- скромни марки, защото смятат, че етикетът на престижната марка е и свидетелство за

202 определен социален статус, за което си струва да се изръсят. Горе-долу насъщото основание в Япония продължават и до днес да използват изключително увъртяната система

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: