Guns, germs, and steel

205 Разбира се, тази дискусия не изчерпва абсолютно всички фактори, които биха обяснили защо отделните общества се различават във възприемчивостта си към новото. По-лошото е, че всички тези приблизителни или проксимални обяснения подминават въпроса за далеч по-важните и основни фактори. Това не ни помага особено в опитани да разберем хода на световната история, тъй като технологията несъмнено е една от главните ѝ движещи сили. Затова сега ще се опитам да докажа, че цялото това пъстро разнообразие от независими фактори, криещи се зад технологическите нововъведения, не е никаква пречка – напротив, то ни улеснява да разберем общите исторически модели. С оглед на целите, които си поставяме в тази книга, най-важният въпрос, който горният списък буди у нас, би прозвучал така дали всички тези фактори системно са се различавали на отделните континенти и дали именно теса способствали за различното им технологическо развитие Повечето нормални читатели (а и немалко историци) биха дали положителен отговор, макари с известни нюанси в самата формулировка. Например широкоразпространено е убеждението, че австралийските аборигени като цяло са споделяли еднакви идеологически характеристики, което обяснява и изоставането им в сферата на технологиите. Смята сечете открай време са с консервативен дух и живеят не в текущото емпирическо време, а в това на съновиденията (т.нар. dream time) – митическата епоха на светосътворението, затова и не са склонни да си поставят чисто практически цели, за да направят по-добър живота сив настоящето. Един от най-изтъкнатите историци на Африка пък определя своите земляци като хора интровертни и лишени от европейската експанзивност. Всички тези твърдения обаче са чисто спекулативни. Досега никой не си е дал труда да изследва по-системно многобройните общества, живеещи при сходни социоикономически условия на различни континенти, както и системно проявяващите се идеологически различия между тях. Вместо това стандартните обяснения се движат в затворен кръг – щом съществуват технологически различия, значи съществуват и идеологически, и обратното. В действителност нещата стоят по съвършено друг начин. В Нова Гвинея най-редовно съм се убеждавал, че многобройните местни общности значително се различават помежду си, що се отнася до светогледа. Подобно на индустриална Европа и Америка, робуващата на традициите Нова Гвинея също има своите консервативни общества, упорито държащи на старите изпитани методи, които обаче живеят редом с други, които са по-новаторски настроени и селективно усвояват новите. И какво се получава След пристигането на западните технологии днешните по-предприемчиви новогвинейци гледат максимално да се възползват от тях, за да доминират над по-консервативните си съседи. Например, когато през те години наминалия век навлизат за първи път в планините на Източна Нова Гвинея, европейците откриват там десетки неизвестни племена, живеещи още в Каменната ера. Сред тях саи чимбу, които се оказват особено агресивни… в усвояването на западните технологии. Когато въпросните чимбу виждат, че белите заселници засаждат кафе, те също започват да го отглеждат като една бързо осребряваща се земеделска култура. През 1961 г. се запознах с един годишен чимбу, който не можеше да чете и носеше нещо като сламена пола, но макари израснал сред хора, използващи каменни сечива, бе успял да забогатее от кафеените си насаждения, а приходите от тях бе вложил в малка дъскорезница (за която бе платил $ 100 000 в брой) и цял куп камионетки,

206 с които извозваше кафеените зърна и нарязаните трупи до пазара. Затова пък едно от съседните племена, дариби, с което работих близо осем години, бе подчертано консервативно и не проявяваше никакъв интерес към новите технологии. Когато в земите им кацна първият хеликоптер, те му хвърлиха само един бегъл погледи се върнаха към обичайните си занимания – ако бяха чимбу, щяха поне да попитат за цената му. В резултатна всичко това днес чимбу навлизат все по-дълбоко в дарибските земи и ги превръщат в кафеени плантации, а на самите дариби отреждат недотам престижната роля на черноработници. Същото явление може да се види и на всеки друг континент. Навсякъде има общества, които са по-възприемчиви от останалите, усвояват селективно чуждите методи и технологии и ги вграждат успешно в собствения си бит. Например, ако говорим за предприемчивост, нигерийският еквивалентна чимбу е ибо. Днес най-многобройното индианско племе в Съединените щати са навахо, които при идването на европейците са били просто една от стотиците такива общности. Но тези навахи са демонстрирали особена гъвкавости умение да подхождат селективно към новото. Успели са да интегрират западните бои и оцветители в своето традиционно тъкачество, научили са се да обработват сребро ида отглеждат добитък и днес карат пикапи и камиони, независимо че продължават да живеят в традиционните си общности. Сред уж консервативните австралийски аборигени също са се срещали и по-възприем- чиви, наред с по-„закостенелите“. В единия крайна спектъра са били тасманийците, които са продължавали да си служат с каменни сечива, вече изоставени в по-голямата частна континентална Австралия. В другия са попадали някои рибарски селища в Югоизточна Австралия, чиито жители са били създали и такива сложни технологии като изкуствените канали, бентовете и таляните. Тоест развитието и възприемчивостта към новите технологии варират значително сред отделните общества на един и същ континент. Но те варират с времето и в рамките наедно и също общество. Днешните ислямски общества в Близкия изток са сравнително консервативни и, така да се каже, не са в челните редици на технологическия прогрес. Но техните средновековни предци са били доста напреднали в технологическо отношение и открити към новото. Процентът на грамотните е бил значително по-висок в сравнение с тогавашна Европа. Тези хора са успели също така да усвоят наследството на класическата елинска цивилизация, и то до такава степен, че много класически гръцки творби са стигнали до нас благодарение на арабските им преписи. Изобретявали саи са усъвършенствали вятърни мелници и воденици, развивали са тригонометрията, механиката и приложната химия, създавали са нови иригационни методи. Да не говорим, че от Китай са усвоили хартията и барута и именно теса ги предали на европейците. Тоест през Средновековието потокът от нови технологии е течал от ислямския свят към Европа, а не в обратната посока, както е днес. И този курс е бил променен със 180° едва в началото на XVI в. Новаторството в Китай също е варирало значително във времето. Някъде дог. Китай е бил технологически много по-иновационен и по-напреднал от Европа, а дори и от средновековния ислямски свят. Дългият списък на китайските изобретения включва шлюзовете на напоителните канали, чугуна, дълбоката оран, сбруята, барута, хвърчилата, магнитния компас, печатарския набор, хартията, книгопечатането (ако не броим изолирания случай с Фестоския диск, корабния рул тип „ахтерщевен“ и ръчната количка. След това новаторският порив като чели секва, а причините ще обсъдим в епилога на тази книга.

207 Днес сме склонни да мислим, че западноевропейските и произлезлите от тях северноамерикански общества са водещите сили в технологическия прогрес, но не бива да забравяме, чедо края на Средновековието технологията в Западна Европа е била по-слабо развита от всяка друга цивилизована частна Стария свят. Тоест не е вярно това, че обществата на някои континенти по принцип са по-склонни да приемат новото, а тези на другите са по-консервативни. На всеки континенти по всяко време наред с иновационните е имало и консервативни общества. Освен това дори в рамките на един и същ регион възприемчивостта е варирала с времето. Ако поразмислим ще видим, че тези заключения не биха и могли да бъдат други при положение, че иновативността наедно общество се определя от многобройни независими фактори. Ако и учените не ги познават обстойно, тази иновативност се оказва абсолютно непредсказуема. Затова много социолози продължават и сега да спорят за конкретните причини, поради които отношението към нововъведенията така радикално сее променяло с хода навремето в ислямския свят, Китай и Европа, или пък защо чимбу, ибо и навахо са се оказали далеч по-възприемчиви (и предприемчиви) от своите съседи. Но за този, който изследва общите исторически модели, няма особено значение кои са конкретните причини за отделните казуси. По един парадоксален начин многобройните фактори, влияещи върху иновативността, на практика улесняват задачата на историка, тъй като различните реакции към новото, демонстрирани от отделните общества, се оказват повече или по-малко променливи величини. Което пък означава, че в рамките на всеки отделен ареал (стига да е достатъчно голям – примерно континенти във всеки отделен исторически момент някои общества ще проявяват по-голяма охота за нововъведения в сравнение с останалите. Откъде всъщност идват самите нововъведения Ако изключим шепата наброй общества, които в миналото са живели в пълна изолация, за останалите важи правилото, че много ако не и повечето) техни нови технологии не са били създадени на местна почва, аса били заимствани от други общества. Съотношението между местен почини заимстване зависи главно от два фактора доколко условията позволяват развитието на дадена технология и кои са най-близките ти съседи. Някои открития са пряко следствие от работата с естествени суровини. Световната история е пълна със случаи, в които до такива открития сее стигало напълно самостоятелно на различни места и по различно време. Такъв примерна който вече се спряхме обстойно, е одомашняването на растенията – в поне девет от случаите можем да говорим за самостоятелно възникнало земеделие. Друг пример е грънчарството, в чието развитие най-веро- ятно са намерили практическо приложение наблюденията на начините, по които глината един от най-широко разпространените естествени материали) реагирана външни въздействия. В Япония то се появило преди около четиринайсет хилядолетия, в Плодородния полумесец и Китай – преди десета след това и в Амазония, Сахел, американския Югозапад и Мексико. Пример заедно далеч по-трудно откритие е писмеността, която едва ли е плодна дългогодишни наблюдения върху естествената среда. Както видяхме в Глава XII, само в няколко случая тя е възникнала самостоятелно, а буквеното писмо (азбуката) най-вероятно сее родило само веднъж в световната история. Също така трудно сее стигнало и до такива

208 открития като водното колело, ръчната мелница, зъбната протеза, компаса, вятърната мелница и камера обскура. Откривали саги (и саги преоткривали) в Стария свят, но никога в Новия. Обикновено хората са се сдобивали с такива по-сложни изобретения по пътя на заимстването, защото теса се разпространявали много бързо, което подсказва, че едва лиса били създавани самостоятелно на различни места. Красноречив пример е колелото, чиято най- ранна поява е датирана около 3400 г. пр.Хр., в зоната на Черноморието, но през следващите няколко века сее разпространило и в повечето части на Европа и Азия. Всички тези най- стари колела в Стария свят са били седна и съща форма – не онзи обръч, укрепен със спици, който познаваме днес, а плътен дървен кръг, сглобен от три талпи. Затова пък единствените колела, познати в Новия свят (за които знаем от изображенията по мексиканските керамични съдове) са се състояли само от една плоскост, което подсказва, че колелото там е възникнало напълно самостоятелно (нищо, че това сее случило за втори път в световната история, а най-сериозният довод в подкрепа на това твърдение е изолираността на Централна Америка от цивилизациите в Стария свят. Едва ли някой би повярвал, че в рамките само на няколко века въпросното дървено колело, сглобено от три сегмента, се появявало многократно и съвършено случайно на най- различни и отдалечени едно от друго места в Стария свят при положение, че през предишните седем милиони години човечеството сее справяло някак си и без колела. Очевидно не друго, а практическата му стойност е причината то да се разпространи толкова бързо от мястото, където е било създадено за първи път. Сред другите примери за по-сложни технологии, възникнали на точно определено място в Западна Азия и плъзнали по целия древен Стар свят, са бравите, скрипците, ръчните (и вятърни) мелници и, разбира се, азбуката. Аналогичен пример за такава технологическа дифузия в Новия свят е металообработването, възникнало за първи път в Андите, но стигнало през Панамския провлак и до Мезо- америка. Когато дадено изобретение с по-широко приложение се появи в рамките наедно обществото обикновено се разпространява последните два начина. В първия случай съседните общества виждат или чуват, че някой е открил нещо интересно, харесват гои също се сдобиват с него. Вторият начин е доста по-неприятен – когато обществото, неразполагащо сдадена технология, се убеждава в предимствата ѝ едва при пряк сблъсък с тези, които я владеят, и вследствие на това бива покорено или прогонено от родните си места. Един прост пример е разпространението на мускетите сред новозеландските маори. Някъде към
1818 г. едно от племената, нгапухи, се сдобива с мускети от европейските търговци. През следващите петнайсет години Нова Зеландия е разтърсена от т.нар. „Мускетни войни, а племената, неразполагащи с огнестрелни оръжия, са изправени пред следната деликатна дилема – или да си купят пушки, или да се покорят на онези, които вече са успели да го сторят. В крайна сметка новата технология се разпространява из цяла Нова Зеландия и към
1833 г. с мускети вече разполагат всички племена – имам предвид оцелелите…
26
Когато обществото усвоява новата технология от създателите ѝ, тази дифузия може да протече в най-различен контекст. Това включва мирна търговия (както през 1954 г, когато транзисторите стигат от Съединените щати до Япония, шпионаж (например открадването
26

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: