Таблица 14.1 Типове общества

220

Бел.: Знакът > показва, че въпросното свойство варира в рамките на този социален
тип в зависимост от сложността на организацията ту.
Номадската група е най-миниатюрният „социум“, най-често включващ от 5 до 80 човека, повечето от които близки роднини по кръвна или брачна линия. В този смисъл тя е по- скоро едно по-голямо семейство или няколко такива семейства, поддържащи постоянна връзка помежду си. Днес такива автономни общности са останали май само в най-затънте- ните части на Нова Гвинея и Амазония, но модерната епоха познава и много други от същия тип, които едва отскоро са били поставени под държавен контрол или пък са били асимилирани, а някои и изтребени. В тази категория попадат повечето африкански пигмеи, южноафриканските ловци-събирачи сан (т.нар. бушмени, австралийските аборигени, ескимосите (инуит) и индианците от победните на ресурси ареали като Огнена земя в Южна и арктическата тундра в Северна Америка. Всичките са били (а някои все още са) по-скоро скитащи ловци-събирачи, отколкото уседнали производители нахрани. Преди 40 000 години най-вероятно всички хора на Земята са живеели в подобни групи, като повечето са го правели и допреди единайсет хилядолетия. В номадските групи липсват онези многобройни институции, които ние приемаме като нещо, разбиращо се от само себе си. Преди всичко те нямат постоянно местожителство. Земята (или територията) на групата се използва съвместно от цялата общност, вместо да е разпределена между отделни подгрупи или индивиди. Липсва и друга икономическа специализация, освен по поли възраст храната се събира от всички достигнали зрялост членове на групата. Естествено, няма и официално регламентирани методи (от рода на закони, полиция или някакви договорености) за разрешаване на конфликтите в самата група или с други такива общности. Самата ѝ организация най-често се определя като „егали- тарна“: няма социална стратификация (висши и низши съсловия, няма официален, а още по-малко пък наследствен лидер, няма и монопол върху информацията и взимането на решения. Но определението „егалитарна“ не бива да се разбира в смисъл, че всички членове се ползват с еднакъв социален престиж или имат еднакъв принос във взимането на решения. То по-скоро означава, че лидерът (който ида е той) е неофициален и става такъв благодарение наличните си качества обаяние, физическа сила, интелигентности бойни умения. Моят опит с такива групи е от блатистите низини на Нова Гвинея, където живеят и фаю – регионът, известен като Лейк плейнс (Езерните равнини. Там все още се срещат такива многолюдни фамилии, състоящи се от няколко възрастни плюс децата и престарелите им роднини, които си правят примитивни убежища по бреговете на реките и потоците и бродят наоколо с канута или пешком. Тук възниква един въпрос защо обитателите на Езерните равнини продължават да се препитават по този начин, когато повечето новогвинейци и почти всички хора в света вече живеят в уседнали и големи общности Обяснението е просто – регионът е лишен от онази наситена концентрация на природни ресурси, която би позволила на повече хора да живеят заедно, а и до съвсем скоро (например до идването на мисионерите, които обикновено носят със себе си и някои културни сортове) тук не е имало растения, които биха позволили появата на интензивно земеделие. Основният източник на храна е палмата саго – сърцевината назрелите дървета предлага скорбяла. Фаю

221 нямат друга алтернатива освен номадството, тъй като им се налага да се местят, щом изсекат всички подходящи дървета вдаден периметър. Малкият им брой се обяснява най-вече с болестите (особено маларията, липсата на естествени суровини (в тези тресавища няма дори камъни за сечива и те си ги набавят чрез размяна с други общности) и крайно оскъдните хранителни ресурси. Същото важи и за останалите региони в света, обитавани и досега от такива групи. Нашите най-близки родственици в животинския свят – горилите, шимпанзетата и боно- ботата в Африка – също живеят на подобни групи (които предпочитаме да наричаме стада. Със сигурности всички човешки същества са живели по този начин до момента, в който подобрените технологии за добиване на храна са позволили на някои номадски групи да се заселят за постоянно в някои по-богати на ресурси ареали. Тоест номадската група е онзи тип политическа, икономическа и социална организация, която сме наследили от продължилата милиони години история на нашата еволюция. А цялото ни по-нататъшно развитие се вмества в рамките на последните няколко десетки хилядолетия. Следващият стадий е племето, отличаващо се от групата (или ордата) най-вече с това, че има повече членове (не десетки, а стотици) и обикновено живее в постоянни селища. Но немалко племена и дори етнархии са били скотовъдци и са мигрирали според сезоните. Пример за племенна организация са новогвинейците от планинските региони, чиято основна политическа единица до идването на колониалната власт е било селцето (или група близко разположени селца. Тоест политическата дефиниция на племе обхваща нещо много по-малко от това, което езиковедите и антрополозите разбират обикновено под това понятие, а именно група хора с общ език и култура. Например през 1964 г. започнах полеви изследвания сред една планинска общност, наричана форѐ. Според езиковедските и антропологическите стандарти, по това време общият бройна форѐ бе около 12 000 души, говорещи на два сходни диалекта (разбираеми за всички тях) и обитаващи 65 селца, всяко от които с по неколкостотин жители. Затова пък нямаше и помен от политическо единство в рамките на самата езикова група. Всяко селце следваше своя калейдоскопично сменящ се цикъл от войни и краткотрайни примирия с всички по-близки селца, без значение дали тези съседи са форѐ или говорят на други езици. Големи части от Нова Гвинея, Меланезия и Амазония все още са населени от племена, които доскоро са били независими, но сега са подчинени в една или друга степенна национални държави. За сходна организация свидетелстват и археологическите данни от редица селища, които в миналото очевидно са играли съществена роля, но им липсват характерните белези на етнархическото управление, които ще приведа по-долу. Тези данни показват, че племенната организация е започнала да се появява преди около 13 000 години, първо в Плодородния полумесеца след това и в някои други ареали. Предварителните условия за възникване на постоянни селища са ясни или производство нахрани, или пък по-продуктивна околна среда, където в сравнително малък периметър са съсредоточени много ресурси, можещи да станат обектна лови събирачество. Ето защо този тип селища – а по подразбиране и племената – са започнали да процъфтяват първо в Плодородния полумесец, където комбинацията от климатични промени и усъвършенствани технологии са позволявали високи добиви от дивите житни растения.

222 Племето се различава от ордата не само с това, че живее уседнало и е по-многочис- лено, но и защото седели на няколко официално признати родствени групи, наричани кла-
нове, които си разменят брачни партньори. Земята принадлежи на някой от тези кланове, а не на цялото племе. Но тъй като броят на членовете му е достатъчно малък, всички се знаят поименно и имат преки взаимоотношения. Явно бройката „неколкостотин“ е горната граница на онази група, в която всеки познава всички останали. Например в нашето общество (организирано в държава) е нормално училищните директори да познават поименно всички свои ученици – стига, разбира се, децата да са неколкостотин, а не няколко хиляди. При обществата с повече членове се наблюдава тенденция властта да преминава от племето в ръцете на вожда. Една от причините е, че поначало трудният проблем с решаването на конфликти между непознати хора се обостря именно в по-големите групи. При племената допълнителни проблеми създава и това, че почти всички членове са свързани помежду си, по кръвна или брачна линия. Тези връзки, обхващащи цялото племе, правят излишни полицията, законите и останалите институцио- нализирани начини за решаването на конфликти, характерни за по-големите общества, тъй като между всеки двама жители на селцето, между които би възникнал конфликт, сана- лицеи множество родствени отношения, принуждаващи гида се въздържат от насилие. Да вземем традиционното новогвинейско общество когато се срещнат двама новогвинейци, които не се познават и се намират далече от родните си села, първата им работа е да се впуснат в обстойна дискусия засвоите роднини, за да открият евентуална връзка помежду си и съответното основание да не се избият взаимно. Но освен различията, между номадските групи и племената има и много прилики. В племето още съществува неформална и „егалитарна“ система на управление. Всеки член има достъп до наличната информация и взимането на решения. В новогвинейските планини съм ставал свидетел на дебати, на които присъстват всички възрастни от две съседни селца и всеки от тях може да се изкаже, без някой да председателства събранието. В много планински села има и някой старейшина (или големец, минаващ за най-влия- телния представителна общността. Но този статус не е официален сан и носи самоограничена власт. Големецът (който едва ли може да бъде упрекнат в големеене) няма право на самостоятелни решения, няма достъп до някакви дипломатически тайни и може само да влияе на колективните решения. Големецът се сдобива с този статус благодарение само наличните си качества и тази му позиция не е наследствена. Другото общо между племето и номадската група е „егалитарността“ – и в двата случая няма наследствени привилегии и съсловно деление. Социалният статус не само чене е наследствен, но и никой в общността не може да забогатее прекомерно, защото всеки е поел някакви задължения към повечето си събратя. Затова и външният наблюдател едва ли ще познае от пръв поглед кой всъщност е местният големец колибата му с нищо не изпъквана общия фона и той самият носи същите дрехи и накити (или просто е гол) като всички останали. Подобно на номадската група и племето няма бюрокрация, полиция или данъчна система. Неговата икономика се базира най-вече на реципрочния обмен между индивиди или цели фамилии, а не на преразпределението на средствата, предавани под една или друга форма на някакъв централен авторитет. Икономическата диференциация също е слаба отсъстват специалистите само в един отрасъл и всеки член, достигнал зрялост, включително

223 и големецът, се включвана равни начала в грижите за реколтата, събирането на диви растения и лова. Преди време се разхождах в една градина на Соломоновите острови и зърнах в другия ѝ край мъж с мотика, който ми махна с ръка. С известна изненада разпознах в него моя приятел Фалетау. Той беше най-прочутият и уважаван резбар на тези острови истински творец, отличаващ се с изумителна оригиналност. На пръв погледне му прилягаше точно той да прекопава картофите, но Фалетау го правеше и явно не виждаше в това нищо странно. В тази връзка ще добавя, че тъй като не придава по-специален или

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: