Guns, germs, and steel

216 Всички тези фактори – географските и демографските разлики между отделните континенти, бариерите пред дифузията и етапите, достигнати в производството нахрани влияят и върху развитието на технологиите, което пък е автокаталитичен процес. Затова и първоначалното значително предимство на Евразия е преминало в истинска хегемония след 1492 г, но това се дължи най-вече на географската ѝ специфика, а не толкова на интелектуалните достойнства на нейните обитатели. Познавам сума ти новогвинейци и мога дави уверя, че сред тях има колкото щете потенциални Едисъновци. Тях обаче ги вълнуват съвършено други проблеми, свързани с оцеляването в новогвинейската джунгла (при това без никакви импортни артикули) и именно те поглъщат цялата им интелектуална енергия а не примерно изобретяването на фотографията

217
Глава XIV.
От егалитаризъм към клептокрация
През 1979 г, докато летях с мои приятели мисионери над една затънтена блатиста област в Нова Гвинея, забелязах и няколко колиби, сгушени в далечината. Пилотът ми обясни, че наскоро в тези тресавища под нас някакви индонезийски ловци на крокодили се натъкнали на група новогвинейски номади. И двете групи изпаднали в паника и срещата им приключила с това, че индонезийците застреляли неколцина от номадите. Мисионерите изказаха предположението, че тези номади са принадлежали към една още недокосната от цивилизацията група, фаю, известни на външния свят само от откъслечните и доста страховити описания на техните съседи, една вече „мисионизирана“ общност от бивши номади, наричащи се кирикири. Първите контакти между новогвинейци и външни винаги крият потенциална опасност, нов този случай предзнаменованията като чели бяха особено злокобни. Въпреки това моят приятел Дъг тутакси литна натам с хеликоптера, с идеята да установи дружески отношения с фаю. Върна се живи здравно потресен до дъното на душата си. И историята, която ни разказа, бе наистина забележителна. Оказа сече фаю обикновено живеели на отделни семейства, пръснати из блатата, и се събирали само един-два пъти годишно, за да уговорят размяната на невести. Посещението на Дъг съвпаднало с едно такова събиране, в което се включили няколко десетки фаю. За нас няколко десетки гости би означавало нормално скромно тържество, но за фаю това си било едно свръхнеобичайно събитие, заредено с огромно напрежение – че нали убийците се изправяли лицев лице пред роднините на своите жертви Тогава например един от мъжете фаю се засякъл с убиеца на своя баща. Естествено синът веднага грабнал брадва и се втурнал към ненавистния субект, но още в следващия миг бил повалени затиснат на земята откуп свои близки. После пък убиецът се понесъл с брадва към просналия се в калта син, но бил усмирен по същия начин от своите близки. И двамата виели от ярости се мъчели да се отскубнат, но ги пуснали чак когато изцедили и сетните си сили. Другите мъже също не се държали особено хрисимо – периодически си разменяли люти обиди, треперещи от гняв и омерзение, и току блъскали по земята с брадвите си. Тази недотам дружеска атмосфера се запазила през всичките няколко дни, докато траело паметното събитие, а Дъг през цялото време се молел визитата му да не приключи с някой акт на кърваво насилие. Общността на фаю се състояла от около 400 ловци-събирачи, разделени на четири клана и бродещи на площ от неколкостотин квадратни мили. По думите им навремето били над две хиляди, но броят им значително намалял по простата причина, че непрекъснато се избивали помежду си. Тоест фаю били лишени от онези политически и социални механизми, които ние приемаме като нещо, разбиращо се от само себе си, за да намират мирно разрешение на наболелите проблеми. След време (може би под въздействие от визитата на Дъг) група фаю поканили една по-храбра семейна двойка мисионери да заживее сред тях. Тези съпрузи са с фаю вече от десет-дванайсет години. Казват, че постепенно успели да ги отучат от насилието. Ето че фаю правят първите си плахи стъпки в модерния свят, в който ги очаква едно крайно неясно бъдеще

218 По същия начини много други недокоснати от цивилизацията общности на новогви- нейци и амазонийски индианци дължат своето интегриране в модерното общество на мисионерите. След тях пристигат учителите и лекарите, а после идва редна бюрократите и войниците. Държавната власти религията неизменно са вървели ръка заръка през цялата ни писана история, независимо дали са се разпространявали помирен път (както сее получило при фаю) или са били налагани със сила. Във втория случай най-често държавата организира завоевателните войни, а религията пък е тази, която ги оправдава. От времена време сее случвало някоя номадска или племенна общност да надделее над организираната държава и религия, но през последните 13 000 години се запазва една устойчива тенденция и най-често губещи са именно номадските и племенните общности. В края на последната Ледникова епоха населението на света е живеело в по-голямата си частна малки изолирани групи, подобно на днешните фаю, и по-комплексните социални структури са били абсолютно непознати. Но дори ида се върнем в по-нови времена, например в XVI в, едва 20% от земната суша е била разделена с държавни граници и е била управлявана от съответните бюрокрации и закони. Днес по този начин е разделена и парцелирана цялата планета (с изключение на Антарктида. И далеч не е случайно това, че потомците на обществата, сдобили се най-рано с централна власти религия, днес доминират в модерния свят. Тоест съчетанието от държавна власти религия е функционирало – наред с вирусите, писмеността и технологиите – като една от четирите най-важни групи от проксимални фактори, които в крайна сметка са довели и до очертаването на най-общия исторически модел. Но как са възникнали държавата и религията Групичката скитащи фаю и модерната държава представляват двата противоположни края на спектъра, наричан човешко общество. Модерното американско общество и това на фаю се различават по присъствието (или отсъствието) на професионална полиция, градове, пари, разделение на богати и бедни, като и ред други политически, икономически и социални институции. Дали обаче теса се появили в пакет или някои са изпреварили останалите Можем да отгатнем отговора последните три начина като сравняваме съвременните общества, достигнали различни етапи в развитието си, като проучваме писмените свидетелства и археологическите данни за тези отминалото и като наблюдаваме промените, които обществените институции търпят с хода навремето. В стремежа си да обхванат цялото разнообразие от човешки общества културолозите и антрополозите често ги разделят на поне половин дузина категории. Всеки опит за вмъкване в строго определени рамки на някой еволюционен или организационен континуум – независимо дали музикалните стилове, жизнените стадии или самото човешко общество – е предварително обречен на неуспех. Причините са две. Първо, всеки стадий произтича от предходните, което означава, че демаркационните линии неминуемо ще са условни. (Например къде попада годишният – в категорията на подрастващите или на младите) Второ, самите стадии не са някакви неизменни величини, затова и примерите, които биха обосновали класифицирането им, няма как да не са разнородни. (Брамс и Лист биха се обърнали в гроба си, ако разберяха, че сега ги слагат в една категория – като композитори от периода на романтизма) Въпреки това тези условни величини са ни от полза, когато обсъждаме разнообразието от музикални стилове или човешки общества – особено ако внимаваме и за уловките, които се крият в тях. Водени от същите съображения, ние ще

219 прибегнем до възможно най-простата класификация, боравеща само с четири категории – група, племе, етнархия (chiefdom)
27
и държава (вж. Таблица 14.1) – за да обхванем и цялата динамика на общественото развитие.

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: