Guns, germs, and steel

209 на копринените буби от Югоизточна Азия и пренасянето им в Близкия изток през 552 г, емиграция (френските стъкларски и тъкачни техники започват да се разпространяват из Европа, когато през 1685 г. от Франция са прогонени 200 000 хугеноти), както и война. Особено красноречив е случаят с пренасянето на китайските технологии за производство на хартия в ислямския свят, което става възможно едва след като арабите разгромяват китайците в битката при река Талас през 751 г. Сред пленниците се оказват и такива, които са запознати с тези технологии. Победителите ги отвеждат в Самарканд и там те полагат основите на местното производство на хартия. В предишната глава видяхме, че дифузията на културни нововъведения може да става чрез прекопиране и на най-дребните детайли, но и чрез заимстване на основната идея, от която впоследствие се извеждат и всички детайли. Тези два алтернативни начина важат и за технологиите. Ако в горния параграф ставаше дума по-често за прекопирането появата на китайските технологии за производство на порцелан в Европа е по-скоро пример за идейна дифузия. Порцеланът, един изключително фин керамичен продукт, е създаден в Китай около VII в. Когато през XIV в. той започва да се появява и в Европа (пренасян по Пътя на коприната, но без никаква информация за начините на производството му, пожънва огромен успехи предизвиква лавина от безуспешни опити за създаване на негови имитации. Едва през 1707 г. немският алхимик Йохан Бьотгер, след продължителни експерименти с най-различни минерали и глини, стига до решението на загадката и полага основите на световноизвестния днес майсенски завод за порцелан. В резултатна по-къс- ните и относително самостоятелни експерименти във Франция и Англия се появяват и други подобни продукти севърският, уеджуудският и споудският порцелан. Тоест на европейските грънчари сее наложило да открият повторно китайските методи, но понеса знаели какво искат да постигнат, защото са разполагали с нагледен образец. В зависимост от географското си местоположение обществата се различават в още едно много важно отношение – доколко естествените условия им позволяват да усвояват технологии от други общества. Най-изолирани в по-новата история са се оказали тасманийците, които са обитавали, без да се отличават с кой знае какви мореплавателски умения, един самотен остров, отстоящ на 100 мили от Австралия, която пък (ако трябва да бъдем откровение най-изолираният континент на Земята. Тасманийците не са имали никакви контакти с други общества в продължение на десет хилядолетия, затова не са се сдобили и с други технологии освен тези, които сами са създали. До австралийците и новогвинейците, чиято пък единствена връзка с азиатския материк е индонезийската островна верига, са стигнали само някои от нещата, открити в Азия. С много повече възможности за усвояване на технологии по пътя на дифузията са разполагали обществата, живеещи на по-големите континенти. При тях технологическият прогрес е протичали най-бързо, защото са акумулирали не само своите открития, но и тези на съседите си. Например средновековният ислямски свят, разположен в централната частна Евразия, е получил редица технологии от Индия и Китай, но е наследили постиженията на древногръцката наука. Огромното значение на такива фактори като технологическата дифузия и подходящото за нея географско разположение проличава особено ярко в някои привидно необясними случаи, когато цели общества са се отказвали от изключително ефикасни технологии. Ние

210 сме свикнали с мисълта, че щом една полезна технология е намерила практическо приложение, тя така или иначе ще се използва, докато не бъде заменена с още по-добра. В реалността обаче нещата стоят по по-различен начин – не е достатъчно само да усвоиш една технология, а трябва ида я поддържаш, което също зависи откуп непредвидими фактори. Всяко общество понякога изпада в странни настроения (да ги наречем капризи, по времена които безполезни неща се сдобиват с икономическа стойност, а полезните пък временно се обезценяват. Днес, когато почти всички общества на Земята са свързани помежду сини е трудно да си представим, че някое от тях би могло да се окаже толкова капризно, чеда се откаже от наистина важна технология. Но дори ида се получи нещо подобно, това общество все някога ще види, че съседите му използват успешно спорния продукти ще има възможност отново да го придобие (което би било пример за дифузия, защото в противен случай то просто ще бъде покорено от същите тези съседи. Тоест подобни капризи биха намерили почва само сред някои по-изолирани общества. Класически пример затова е отказът на Япония да развива модерна оръжейна промишленост. Огнестрелните оръжия са достигнали бреговете ѝ още през 1543 г. с китайска джонка, на която имало и двама португалски авантюристи, въоръжени с аркебузи (едни доста примитивни пушки. Японците били толкова впечатлени от новото оръжие, че веднага започнали местното му производство, внесли значителни подобрения в наличната технология и само след половин век, към 1600 г, вече разполагали с много повече, а и много подобри пушки от всяка друга страна в света. Действали обаче и някои други фактори, които възпрепятствали налагането на огнестрелните оръжия в Япония. Страната си имала и доста многочислено воинско съсловие, самураите, за които мечовете били не само произведения на изкуството, но и нагледен символна техния социален статус (както и практическо средство да държат изкъсо низшите съсловия. Дотогава японските бойни изкуства намирали най-висш израз в дуелите между самураи, които заставали на някое открито пространство, произнасяли ритуални речи, а после кръстосвали мечовете си по възможно най-изискания и грациозен начин. На всичкото отгоре пушките били някаква чуждоземска измишльотина и заслужавали единствено презрение – както впрочем и всички други вносни артикули след споменатата 1600 г. За начало контролираното от самураи правителство ограничило производството на пушки само в няколко града. После наложило изискването оръжейниците да имат официално разрешение от властите, за да упражняват занаята си. Следващата му стъпка била да започне да издава такива лицензи само на онези майстори, които ще изпълняват държавни поръчки. После пък започнало да намалява тези поръчки и в крайна сметка Япония отново се оказала без функционални огнестрелни оръжия. Между тогавашните европейски управници също са се срещали и такива, които са презирали огнестрелните оръжия и се опитвали да ограничат разпространението им. Нов Европа тези мерки никога не са стигали до крайности по простата причина, че всяка страна, която би се отказала от огнестрелните оръжия, е рискувала начаса да бъде завладяна от съседите си. Япония е можела да си позволи лукса да се откаже от една толкова перспективна нова технология, тъй като страната е била гъстонаселена и разположена на няколко изолирани от материка острова. Илюзията за безопасност обаче сее разсеяла през 1853 г, при визитата на комодор Пери, чиято флотилия е била въоръжена с най-модерната за

211 момента артилерия и това е било достатъчно убедителен довод за японците да възобновят колкото се може по-бързо оръжейната си промишленост. Отказът на японците от пушки, както и упоритото нежелание на Китай да се сдобие с презокеански кораби (наред с механичните часовници и хидравличните тъкачни станове) са само някои от по-известните примери за технологически регрес в изолирани или полу- изолирани общества. Но такива случаи е имало и в праисторическата епоха. Най-фрапан- тен е този с тасманийците, които са се отказали дори от костените сечива и риболова, за да се превърнат в обществото с най-примитивна технология в модерния свят (на което ще се спрем по-подробно в Глава XV). Нещо подобно сее случило и с австралийските аборигени по всяка вероятност те също са познавали лъка и стрелата, но впоследствие са се отказали от тях. Жителите на Торесовите острови, както и тези от Гауа, пък са се отказали от канутата, но след време последните отново са се върнали към тях. Цяла Полинезия обаче сее отказала от грънчарството. Повечето полинезийци и меланезийци са се отказали да използват лъка и стрелата като военно средство. По същия начин полярните ескимоси са се отказали от лъка, стрелите и каяка, а събратята имот Дорсет – и от свредела, завъртан с помощта на тетивата, както и от кучешкия впряг. Колкото и абсурдни да изглеждат, тези примери показват много ясно ролята на географията, както и на дифузията в историята на технологията. Казано най-общо, когато няма условия за дифузия се появяват и по-малко технологии, ас хода навремето се изоставят и много от наличните. Технологиите по принцип пораждат нови технологии, затова и възможността за разп-

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: