Guns, germs, and steel

212 саи помисляли за желязото, когато тук са дошли европейците и са променили радикално траекторията на тяхното историческо развитие. Другата по-основна причина за автокатализата е, че новите технологии и материали позволяват генерирането на още по-нови технологии по пътя на рекомбинирането. Например още щом Гутенберг отпечатва Библията през 1455 г, книгопечатането се разпространява мълниеносно из цяла Европа. Защо обаче това не сее случило и през 1700 г. пр.Хр., когато онзи незнаен печатар е удрял щемпелите сина Фестоския диск Част от обяснението се крие в това, че средновековните печатари са можели вече да комбинират цели шест продукта на технологическия прогрес, повечето от които не са били достъпни за майстора от
Фестос. Говорим за хартията, подвижния печатарски набор, металургията, пресите, мастилата и, разбира се, буквените знаци. Две от тях, хартията и самата идея за подвижен набор, са дошли в Европа от Китай. За да реши деликатния проблем с различния размерна знаците, Гутенберг въвежда печатането с метални щанци. За целта е разчитал на многобройните постижения на тогавашната металургия – можел е да използва стомана за матриците, месингови или бронзови примеси (по-късно изместени от стоманата) за щанците, олово за калъпите и различни сплави от калай, цинк и олово за самите букви. Идеята за печатарска преса е заимствал от изстисквачките за грозде и маслини, използвани във винарството и производството на зехтина печатарското му мастило е било модификация (на базата наземно масло) на тогавашните тушове. Буквеното писмо – продукт на трихилядолетно развитие, който средновековна Европа е наследила от античността – е улеснявало използването на подвижния набор, защото е било достатъчно да се отлеят само две-три дузини знаци, за разлика от хилядите, използвани в китайската писменост. На свой ред безименният създател на Фестоския диск е имал достъп до много по-малко технологии, които би могъл да съчетае в цялостна система. Основното му пособие е била глината, която, съгласете сее доста по-обемиста и по-тежка от хартията. Металургичните умения, мастила и преси на Крит от 1700 г. пр.Хр. са били доста по-примитивни от тези на Германия през 1455 г, затова сее наложило Фестоският диск да бъде отпечатан на ръка. Още е било твърде рано, за да узрее идеята за подвижен набор, който се подрежда и засто- порява в метална рамка, после се намазва с мастило и се притиска върху хартията смеха- нична преса. Освен това самите писмени знаци са били сричковите. много повече наброй и с по-сложна форма от тези на латиницата, с която си е служел Гутенберг. Поради всичко това печатарската технология, използвана при Фестоския диск, е била една доста неудобна и неособено привлекателна алтернатива на писането на ръка (за разлика от Гутенберговата преса. Но да оставим тези чисто технологически недостатъци. Дискът е бил щампован по време, когато писмеността е била достъпна само за шепа придворни или храмови писари, затова и търсенето на този иначе великолепен продукт е било повече от скромно. А това пък обяснява защо никой не е изгарял от желание да влага усилия и средства в производството наръчни печати. За разлика от минойски Крит, в средновековна Европа очевидно е имало пазар за печатни произведения и това е било напълно достатъчно основание за тогавашните инвеститори да се втурнат да наливат пари в начинанието на Гутенберг. Човешките технологии са изминали дълъг пътна развитие – от първите каменни сечива отпреди два и половина милиона години до лазерния принтер от 1996 г, с който замених моя вече остарял лазерен принтер от 1992 гина който разпечатах и ръкописа на тази

213 книга. В началото това развитие е било не просто бавно, а и неуловимо – минавали са стотици хилядолетия, без да има видими промени в каменните сечива на нашите предци, а и без да се съхранят каквито и било артефакти, изработени от друг материал. Днес технологиите напредват толкова бързо, че се налага да отразяваме промените им в ежедневниците. В тази дълга история на самоускоряващо се развитие можем да откроим два особено осезателни скока. Първият, случил се в отрязъка между стохилядната и петдесетхиляд- ната година преди нашето време, най-вероятно е предизвикан от генетичните промени в нашите тела, те. съответната анатомична еволюция, позволяваща появата на речеви умения или на мозъчни функции (или и двете заедно. Този скок е довели до появата на сечива, изработени както от кост, така и от камък, но вече с конкретно предназначение, а и на по- сложни приспособления от няколко компонента. Вторият е следствие от преминаването ни към уседнал начин на живот, ставало на няколко пъти и в различни части на света, в едни – преди 13 000 години, нов други това едва сега започва. В повечето случаи този преход е свързани с появата на производство нахрани, което е изисквало от нашите предци да се навъртат по-често около своите ниви, градини и скривалища, в които са складирали излишъците от храна. Уседналият бит е изиграл ключова роля в историята на технологиите, тъй като е позволявал на хората да увеличават постепенно броя на своите недвижими или по-трудно преносими притежания. Скитащите ловци-събирачи са били принудени да ограничават броя на технологическите си придобивки. Съгласете сече когато постоянно се местиш, няма как да разнасяш нещо повече от бебета, оръжия и необходимия минимум от вещи, достатъчно малки, за да не създават проблеми с транспортирането си. Едва ли някой би се съгласил да мъкне на гръб грънци и печатарски преси при положение, че няма установен адрес. Вероятно тези чисто практически спънки обясняват защо след изкусително ранната поява на някои технологии е настъпвали дълъг период на застой в тяхното развитие. Например най-рано засвидетелстваните образци на керамично изкуство са фигурките от изпечена глина, направени в днешна Чехия преди около 27 000 години – доста преди първите глинени съдове в японските земи (датиращи отпреди четиринайсет хилядолетия. На тези места са открити и най-старите следи от плетива, създадени по същото време, те. много по-рано от първите известни ни плетени кошници (отпреди тринайсет хилядолетия) и плетени дрехи (отпреди девет. Въпреки това обнадеждаващо начало грънчарството и плетачеството не са мръднали от изходното си положение, докато хората не са преминали към уседнал бити не са разрешили по този начин проблема с разнасянето на грънци, хурки и панери. Освен че е стимулирало прехода към уседнал бита с него и трупането на различни притежания, производството нахрани е изиграло решаваща роля в историята на технологиите по още една причина. Така за първи път в човешката еволюция е станало възможно изграждането на икономически специализирани общества – със специалисти в определени дейности, нямащи пряко отношение към производството нахрани, които се изхранват от труда на самите земеделски производители. Но както видяхме в Част II, производството нахрани е възниквало по различно времена различните континенти. Освен това във всеки ареал появата на технологии и поддръжката им зависи не само от изобретателността на неговите жители, но и от технологическата дифузия, те. от контактите им с жителите на други ареали. По всяка вероятност именно затова технологията се развива най-бързо на

214 континенти, на които няма много географски или екологични бариери пред дифузията, включително и при прехвърлянето ѝ на други континенти. И накрая, всяко общество на даден континент по различен начин създава (или усвоява) своите технологии, тъй като поред причини самите общества доста се различават помежду сив отношението си към новото. А това означава, чете могат да бъдат еднакви в много отношения, нов технологическо се развиват най-бързо в по-големи и по-плодородни региони, където има и по-големи човешки популации, тъй като всички тези условия предполагат множество от потенциални изобретатели и конкурентни общества. Нека сега се опитаме да обобщим начините, по които различните вариации на тези триосновни фактора – моментът, в който възниква производството нахрани, естествените бариери пред дифузията и броят на населението – са довели и до различното технологическо развитие на отделните континенти. Евразия (към която гравитира и Северна Африка) е най-голямата земна маса в света, което ще рече и с най-голям брой конкурентни общества. На тази земна маса саи двете средища, където най-рано е възникнало производството нахрани Плодородният полумесец и Китай. Ориентацията на основната континентална ос (изток-запад) е позволявала на изобретенията, реализирани в една частна Евразия, да преодоляват относително бързо огромни разстояния ида се разпространяват сред други общества, живеещи насъщата (или близка) географска ширина и в подобни климатични условия. Ширината на вертикалата север-юг контрастира рязко с тесния Панамски провлак в Америка. Тук отсъстват труд- нопреодолимите екологически бариери, пресичащи съответните оси на двете Америки и Африка. Всичко това подсказва, че Евразия е издигала и по-малки бариери пред технологическата дифузия в сравнение с другите континенти. Ето защо тя е континентът, на който и технологическият прогрес е започнал най-рано (със споменатия скок след Плейс- тоцена), в резултатна което е съумяла да натрупа в очертанията си и най-голям бройна- лични технологии. В науката е прието Северна и Южна Америка да се разглеждат като отделни континенти, но теса свързани вече от няколко милиона години и са се сблъсквали със сходни исторически проблеми, затова спокойно могат да вървят и в комплект, поне когато ги съпоставяме с Евразия. Двете Америки формират втората по големина земна маса в света, която обаче е значително по-малка от Евразия. Освен това теса и по-фрагментарни в географско и екологическо отношение Панамският провлак, широк само 40 мили, им служи като географска граница, а труднопроходимите мезоамерикански джунгли и северномексиканс- ките пустини изпълняват функциите на екологически бариери. Въпросните пустини са разделяли развитите мезоамерикански общества от тези в Северна Америка, а джунглите по Панамския провлак пък са възпрепятствали контактите им със съответните обществени структури в района на Андите и Амазония. Наред с това основната континентална ос е ориентирана в посока север-юг, което често е карало дифузията да се насочва към доста по-различни географски ширини и климатични зони, за разлика от Евразия. Например в
Мезоамерика са открили колелото, а в централните Анди са опитомили ламите още през
III хилядолетие пр.Хр., нов продължение напет хилядолетия двете открития така и не успяват да се срещнати съвместят, макари разстоянието между земите на маите и северната граница на Инкската империя да е било само 1200 милите. доста по-малко от онези

215 6000 мили, разделящи Франция от Китай, които обаче не са им попречили да се възползват своевременно от предимствата на конския впряг и каруците. Според мен именно тези фактори обясняват най-добре защо двете Америки са се оказали технологически поизостанали от Евразия.
Субсахарска Африка е третата по големина земна маса в света, която на свой ред е значително по-малка от двете Америки. През по-голямата част от човешката история тя е била много по-достъпна за евразийците в сравнение с двете Америки, но Сахара и досега си остава една много сериозна екологическа бариера, разделяща земите под нея не само от Евразия, но и от Северна Африка. Африканската континентална ос (север-юг) е още едно препятствие пред технологическата дифузия между Евразия и субсахарска Африка, както и в рамките на последната. За илюстрация ще приведа само един пример грънчарството и железарството са възникнали или са били пренесени в зоната Сахел (малко по̀ на север от екватора) вероятно по същото време, когато са достигнали и Западна Европа, но първото сее появило в най-южните краища на Африка едва в зората на нашата ера, а второто – още по-късно, чак с европейските кораби. Ето че идва реди на най-малкия континент, Австралия. Оскъдните валежи и неособено високата продуктивност на повечето ѝ почви намаляват още повече възможностите ѝ да изхранва по-големи човешки популации. Освен това тя е най-изолираният континент. За капак производството нахрани тук никога не е възниквало на местна основа. В резултатна всичко това металните изделия са останали непознати в Австралия чак до модерните времена. Таблица 13.1 представя всички тези фактори с езика на цифрите, за да съпоставим по- лесно площта на отделните континенти и броя на сегашното им население. За съжаление числеността на отделните човешки популации отпреди десет хилядолетия, те. в зората на производството нахрани не ние известна, но най-вероятно сее намирала в същото съотношение, тъй като повечето ареали, произвеждащи най-много храни днес, очевидно са предлагали по-благоприятни условия и за някогашните ловци-събирачи. Демографските разлики са повече от красноречиви населението на Евразия (включително и Северна Африка) е близо шест пъти по-голямо от това на двете Америки, осем пъти от това на (субса- харска) Африка и цели 230 пъти от австралийското. По-големи популации ще рече и по- голям брой изобретатели и конкурентни общества. В този смисъл таблицата ни подсказва и доста неща за появата на пушките и стоманата в Евразия.

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: