Guns, germs, and steel

290 може бие щяла да се развие по съвършено различен начин. И тогава Кортес и неговата сбирщина авантюристи, стъпили на мексиканския бряг през 1519 г, най-вероятно са щели да бъдат изтикани обратно в морето от ацтекската кавалерия, яхнала коне от местни американски породи. И вместо ацтеките да измират като мухи от задморската едра шарка, испанците са щели да бъдат покосявани от американски вируси, пренасяни от резистентните към тях ацтеки. А в един момент тези американски цивилизации, намерили адекватно приложение на животинската сила, може биса щели да изпратят свои „конкистадори“ да опустошат цяла Европа. Но всички тези хипотетични варианти са били осуетени още преди хилядолетия с изчезването на едрите бозайници. Въпросният катаклизъм е оставил Евразия с много повече кандидати за доместикация“, отколкото са можели да предложат и двете Америки заедно. Вярно е, че повечето са отпаднали от надпреварата по една или друга причина. Но така или иначе Евразия сее сдобила с цели тринайсет вида едри домашни бозайници, а двете Америки – само с един (и то с доста ограничено разпространение. Затова пък и двете полукълба са разполагали с домашни птици и по-дребни бозайници. В Америка това са били пуйката, морското свинче и мускусната патица (одомашнени в локални мащаби) и далеч по-широко разпространеното куче, докато в Евразия тези функции са били поети от кокошките, гъските, патките, котките, кучетата, зайците плюс пчелите, копринените буби и още някои. Но практическият ефектна всички тези животинки, взети заедно, е бил доста скромен в сравнение с този, постигнат от по-едрите им събратя. Евразия и двете Америки са се различавали и по производството сина растителни храни, независимо че в случая отликите не са така отчетливи както в животновъдството. През същата 1492 г. земеделието вече е било широкоразпространено в Евразия. Сред малкото останали ловци-събирачи, неразполагащи с насаждения и домашни животни, са били айните от Северна Япония, сибирските общества, които не са били опитомили елена, и отделни малки групи, разпръснати в джунглите на Индия и тропическа Югоизточна Азия, които обаче са търгували със съседите си земеделци. Имало е и трети тип общества, най- вече пастирите-номади от Централна Азия и еленовъдите лапи и самоеди от Арктика, които са имали домашни животни, но почти не са познавали земеделието. На практика всички останали евразийски общества вече са били усвоили земеделието и животновъдството. Земеделието е било широкоразпространено и в двете Америки, но тук ловците-събирачи са заемали значително по-голям дял от общата територия, отколкото в Евразия. Регионите без производство нахрани са включвали цялата арктическа частна Северна Америка и съответните зони в Южна Америка, канадските прерии и целия див Запад (с изключение на няколко анклава в югозападната му част, където е било развито иригационно земеделие. Изненадващото е, че в числото им са влизали и земите, които след идването на европейците са се превърнали в техни житници и най-производителни животновъдни региони американските щати по тихоокеанското крайбрежие, канадският житен пояс, аржентинските пампаси и субтропическата зона на Чили. Дотогавашната липса на производство нахрани в тези региони може да се обясни само с липсата на подходящи за доместикация местни животни и растения, както и на географските и екологични бариери, попречили да бъдат усвоени техни аналози от други места. И тези земи са се оказвали плодородни не само за европейските заселници, но понякога и за самите коренни американци, особено

291 след като европейците са докарали там нужните животни и растения. Например някои индиански общества са станали пословични с уменията си да отглеждат коне (понякога дори едър добитък и овце) в отделни части на Великите равнини, западната частна днешните Съединени щати и аржентинските пампаси. Образът на прерийния воин, възседнал мустанг, или на навахо, прочути със своите стада овце и тъкаческите си умения, днес доминира в представите, които белите американци са си изградили за индианците, но основните компоненти на този имидж са станали възможни едва след 1492 г. Тези примери ясно показват, че единствените липсващи съставки, които не са позволили появата на интензивно производство нахрани в по-голямата частна двете Америки, са били домашните животни и самите насаждения. В онези части, където то все пак сее развило, земеделието е страдало от пет основни недостатъка в сравнение с евразийското 1) зависело е най-вече от бедната на протеин царевица за разлика от разнообразните и богати на протеин евразийски житно-зърнени култури) сеитбата е била извършвана на ръка, семе по семе, или с отделни посади, вместо да се засяват по-големи площи 3) по понятни причини е била непозната дълбоката оран, която би позволила на земеделеца не само да обработва по-големи площи, но ида усвоява някои плодородни, но трудни за прекопаване почви като тези във Великите равнини 4) липсата на животинска тор, която би обогатила почвата 5) използването само на човешка мускулна сила в такива основни земеделски дейности като вършитба, орани напояване. Всички тези разлики подсказват, че през същата тази 1492 г. евразийското земеделие е осигурявало много повече калории и протеин срещу положения труд в сравнение с това на коренните американци. Тези разлики в производството нахрани саи една от основните причини за диспропорционалното развитие на евразийските и коренните американски общества. Колкото до производните проксимални фактори, улеснили Конкистата, най-важните включват различията между вирусите, технологиите, политическите системи и писмените системи. От тях най- пряко отношение към различията в производството нахрани са имали вирусите. Заразните заболявания, които редовно са навестявали евразийските общества и затова повечето евразийци са успели да развият имунитет или генетична резистентност срещу тях, са включвали всички по-известни масови убийци в човешката история едрата и дребна шарка, инфлуенцата, чумата, туберкулозата, тифът, холерата, маларията и пр. Срещу целия този злокобен списък Америка е можела да извади само едно масово заразно заболяване, което със сигурност е било познато в предколумбовите общества и това е несифилитичната трепо- нема. (Както обясних в Глава XI, все още не е доказано със сигурност дали сифилисът е възникнал в Евразия или в Америка, а твърдението, че туберкулозата е присъствала в Новия свят и преди идването на Колумб според мене лишено от каквито ида било основания) Колкото и парадоксално да звучи, тази не просто регионална, а континентална разлика в смъртоносните вируси сее дължала на разликите между домашните животни на Евразия и двете Америки. Повечето микроби, отговорни за човешките заболявания, са еволюирали от своите доста подобни предци, които пък са причинявали аналогични заболявания сред домашните животни, с които производителите нахрани са установили тесен контакт още преди 10 000 години. Евразия е разполагала с много такива животни и съответно е развила

292 и много вируси – за разлика от двете Америки, които са се сдобили само с няколко. Другите причини, поради които индианските общества са се сдобили с толкова малко смъртоносни микроби, се свеждат до това, че селищата – които са идеална среда за развитието на заразни заболявания – са възникнали в двете Америки цели хилядолетия след като са се появили в Евразия. Освен това градове са се появили само втри региона на Новия свят
(Андите, Мезоамерика и югозападната частна Съединените щати, но те никога не са били свързани с такива оживени търговски маршрути, по които чумата, инфлуенцата и по всяка вероятност едрата шарка са пристигали от Азия в Европа. Ето защо дори маларията и жълтата треска, те. заболяванията, превърнали се след време в най-сериозното препятствие пред европейската колонизация на американските тропици и едва не осуетили прокопаването на Панамския канал, всъщност не са възникнали на американска почва. Техните причинители също са родени отвъд океана – това са микроби от тропиците на Стария свят, пренесени в Америка от европейците. Важни проксимални фактори са били и различията във всички области на технологията, дължащи се най-вече на доста по-богатия опитна Евразия с гъстонаселените и икономически специализирани, политически централизирани, взаимодействащи и конкуриращи се общества, зависещи изцяло от производството нахрани. В тази сфера се открояват най- малкото пет доста съществени предимства Първо, във всички по-комплексни евразийски общества от 1492 г. за изработването на сечива са били използвани метали – в началото това е била медта, към която впоследствие са се присъединили бронзът и желязото. За сравнение, макари в Андите и Мезоамерика да са изработвали украшения от мед, сребро, злато и техните сплави, основни материали на всички коренни общества все още са били камъкът, дървото и костите, като използването дори на медни сечива е било крайно ограничено. Второ, военните технологии на Евразия са били далеч по-ефективни. Арсеналът на европейците е включвал стоманени мечове, пики и кинжали плюс малки огнестрелни оръжия и артилерия, като броните и ризниците им също са били изработени от стомана. На тази стомана коренните американци са можели да противопоставят единствено сопи, боздугани и брадви, изработени от камък и дърво (понякога и медно само в Андите), прашки, лъкове и стрели плюс ватирани ризници, които едва лиса им предлагали надеждна защита. Освен това армиите им, макари многочислени, не са разполагали с каквито ида било животни, които да противопоставят на конете, благодарение на чиито качества европейците са имали смазващо предимство – поне до момента, в който и някои индиански общества се сдобиват с тях. Трето, европейците са имали редица предимства и по отношение на енергийните ресурси, които са им позволили да механизират до известна степен своето производство. Предимството, с което са се сдобили най-рано – това е животинската тяга в лицето на едрия рогат добитък, конете и магаретата, които са теглели техните рала и каруци, въртели са мелничните камъни и чекръците, с които са напоявали нивите. Водениците са се появили още в Римската епоха, а през Средновековието към тях са се добавили и вятърните мелници. Съчетани с най-различни колесни системи, първите механични приспособления не само са мелели зърно и черпили вода, носа извършвали и много други промишлени дейности стривали са захари сол, поддържали са огъня в пещите, топели са руда, правели са хартия, полирали са камъни, изстисквали са зехтин от маслините, тъкали са платове и

293 са рязали дърва. Според общоприетото мнение началото на индустриалната революция е с въвеждането на парната тяга в Англия през XVIII в, но строго погледнато, в отделни части на Европа тя е била започнала още през Средновековието, просто функциите на парата са били изпълнявани от водата и вятъра. Колкото дог, всички тези дейности, в които е намирала приложение силата на животните, водата и вятъра, вече са били усвоени в цяла Евразия, докато в двете Америки същите функции са били изпълнявани от човешките мускули. Много преди да намери приложение в енергийната конверсия, колелото вече е играело основна роля в превоза на евразийските стоки и суровини. Нямам предвид само каруците, теглени от животни, но и ръчните колички, които, макари задвижвани с човешка сила, са можели да пренасят много по-големи товари. Освен в грънчарството, колелото е намерило приложение и в такива доста по-комплицирани дейности като часовникарството. Нито едно от тези приложения наколелото обаче не е било познато на коренните американци – присъствието му е регистрирано само в мексиканските керамични играчки. Другата област в технологията, която определено си струва да се спомене, е морският транспорт. Много от евразийските общества са разполагали с големи плавателни съдове, някои от които са можели да плават срещу вятъра и дори да прекосяват океани, тъй като са били екипирани със секстанти, магнитни компаси, кормила и далеч не на последно място оръдия. Със своя капацитет, скорост, маневрености водопроходимост евразийските кораби значително са превъзхождали саловете, с които все още е била извършвана търговията между най-напредналите общества в Новия свят – тези в Андите и Мезоамерика. Тези салове със сигурност не са били особено маневрени, можели са да плават само по вятъра и са вършели работа само по тихоокеанското крайбрежие. Достатъчно е да отбележим, че по времена първата експедиция до Перу корабът на Писаро с лекота настига и пленява един от тях. Освен във вирусите и технологиите, евразийските и коренните американски общества са се различавали и в политическата си организация. В края на Средновековието и началото на Ренесанса по-голямата частна Евразия вече е била под контрола на различни държави. Сред тях изпъкват Хабсбургската, Османската и Китайската, както и моголската в Индия и монголската държава (започнала като племенен съюзи достигнала своя апогей през XIII в, които са били все огромни многоезични амалгами, образувани чрез завладяването на други държави. По същата причина те най-често се определят като империи. Много от евразийските държави са имали и съответните религии, които са спомагали за укрепването на държавната власт, тъй като са легитимирали политическите лидери и са оправдавали войните срещу други народи. Племенните и груповите общности в Евразия са се ограничавали главно с арктическите рибари-еленовъди, сибирските ловци-събирачи и някои анклави на ловци-събирачи в Индийския полуострови тропическа Югоизточна Азия. Америка е имала само две империи, ацтекската и инкската, които са напомняли евразийските по площ, бройна населението, многоезичие, религии и генезис (чрез завладяване на по-малки държави. Това са били единствените политически обединения, които са разполагали с достатъчно ресурси, сравними с евразийските, за извършване на обществени дейности и водене на войни. За сметка на това само в Европа е имало цели седем държави

294 Испания, Португалия, Англия, Франция, Холандия, Швеция и Дания, които са разполагали с нужните ресурси, за да колонизират и двете Америки в периода между 1492 и 1666 г. В Новия свят е имало и много етнархии (някои от които на практика малки държави) – най- вече в тропическа Южна Америка, Мезоамерика (извън обхвата на ацтекската власти югозападната частна днешните Съединени щати. Останалата част от двете Америки е била организирана само на племенно и групово ниво. Последният проксимален фактор, на който ще се спрем, е писмеността. Повечето евразийски държави са имали своите грамотни бюрокрации, а в някои е била грамотна и една значителна част от останалото население. Писмеността сее превърнала в могъщо оръжие в ръцете на евразийците, тъй като име позволявала да упражняват по-ефикасен административен контроли икономически обмен, да захранват с нужните данни и мотивация проучвателните експедиции и завоевателните походи, а и не на последно място да черпят богата информация от опитана миналото. За сравнение грамотността и в двете Америки сее ограничавала само сред елита на една малка част от Мезоамерика. В империята на инките е била използвана една своеобразна система за смятане и същевременно мнемонично средство, базирано на възлите (т.нар. кипу), но тя не е можела да се конкурира с писмеността в предаването на по-изчерпателна информация. Итака, по времето на Колумб европейските общества вече са били взели голям аванс пред американските и тази преднина е намирала най-ярък израз в производството нахрани, вирусите, технологиите (включително и оръжейните, политическата организация и писмеността. Това са основните фактори, предопределили изхода от последвалия сблъсък. Но различията от 1492 г. представят само отделни етапи в траекториите, които историческото развитие е описало през последните тринайсет хилядолетия в двете Америки и в рамките на един доста по-продължителен период в Евразия. В случая с Новия свят 1492 г. бележи и края на неговото самостоятелно развитие. Нека сега проследим по-ранните етапи в тези исторически траектории. Таблица 18.1 съдържа приблизителните дати на появата на ключовите средища (родини на най-важните нововъведения) в двете полукълба, като в Евразия това са Плодородният полумесец и Китай, а в Новия свят – Андите, Амазония и Мезоамерика. Тя включва и траекториите на някои по-малки средища като Източните щати и Англия. Строго погледнато, последната не е родила нищо ново, но е поставена в общия списък, за да се види с каква скорост нововъведенията са се разпространявали от Плодородния полумесец на запад.

295

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: