Guns, germs, and steel

334 на растения и животни, откритието на писмеността, металообработването и колелото, появата на държавата и т.н. – са били реализирани в Плодородния полумесец или околните земи. До по-масовото разпространение на водениците през X в. не. онези части на Европа, намиращи сена север и на запад от Алпите, почти с нищо не са допринасяли за развитието на европейската технология и цивилизация – те просто са били реципиенти на новото, идващо от Средиземноморието, Плодородния полумесец и Китай. Но дори и на следващия етап, от 1000 дог, потокът на новите технологии и научни открития сее движел главно от ислямските общества, разпрострели се от Индия до Северна Африка, към Европа, а не в обратната посока. През тези векове челното място в сферата на технологиите сее падало на Китай, който е стартирал в производството нахрани почти по същото време, както и Плодородният полумесец. Защо в един момент Плодородният полумесец и Китай са изгубили лидерските позиции, които са държалив продължение на хилядолетия, и са били изместени от безславно изоставащата дотогава Европа Естествено тук някой веднага ще посочи проксималните фактори зад европейския възход развитието на търговското съсловие, капитализма и патентното законодателство, насърчаващо изобретенията, фактът, че Европа така и не успява да се сдобие с абсолютни тирании непосилно данъчно бреме, а и не на последно място гръко- юдео-християнските традиции в сферата на критичните емпирични изследвания. Но въпреки наличието на толкова много възможни обяснения, този някой неминуемо трябва да си зададе и въпроса за основната причина: защо тези проксимални фактори са се проявили в Европа, а не примерно в Китай или Плодородния полумесец Колкото до Плодородния полумесец, отговорът е ясен. Щом е загубил началната преднина, извоювана благодарение на наличните си подходящи за доместикация растения и животни, той вече не е можел да се радвана някакви други географски предимства. Стопяването на тази начална преднина може да бъде проследено детайлно – с изместването на западна по-могъщите империи. След възхода на близкоизточните държави през III хилядолетие пр.Хр., центърът на властта остава за известно време в района на Плодородния полумесец, където последователно се изреждат няколко империи – Вавилонската, Хетс- ката, Асирийската и Персийската. Когато в края на IV в. пр.Хр. елинската цивилизация, предвождана от Александър Македонски, покорява всички по-развити общества на изток от Елада до Индия, властта прави първата си крачка на запад и оттогава насам тази тенденция се запазва непроменена. Тя се придвижва още по̀ на запад през II в. пр.Хр., когато Рим завладява Елада, за да продължи в същата посока и след падането на Римската империя този път към Западна и Северна Европа. Основният фактор зад тези промени ще стане очевиден, ако сравним сегашното състояние на Близкия изток с това от древните хроники. Днес определения като Плодороден полумесец и световен лидер в производството нахрани биха прозвучали абсурдно. Огромни части от някогашния Плодороден полумесец са се превърнали в пустини, полупус- тини и степи, разядени от ерозията или от високото съдържание на сол в почвата, които я правят неподходяща за земеделие. На фона на ефимерното благосъстояние на някои страни в региона, базирано на един-единствен и необновяем природен ресурс – нефтените залежи, само по-силно изпъква отколешната мизерия, царяща по тези земи, както и проблемите със самоизхранването.

335 В древността обаче една голяма част от Плодородния полумесец и от Източното Средиземноморие, включително и Елада, е била покрита сгори. Тази трансформация на региона от плодородна гориста земя в ерозираща пустош – вече е получила обяснение от па- леоботаниците и археолозите. Горите са били изсичани, за да се разчистват площи за земеделие, да се осигурява дървен материал за строителството, топливо и прочее в същия дух. Поради оскъдните валежи растителността не е можела да се възстановява със същите темпове, с които е била унищожавана, като в това отношение немалък принос са имали и безчислените кози. С отстраняването на растителната покривка ерозията е напреднала и долините са пресъхнали, а напоителните системи пък са допринесли за повишеното съдържание на сол в почвите. Всички тези процеси, започнали още през неолита, са продължили и през модерната епоха. Например последните гори край древната набатейска столица Петра в днешна Йордания са били изсечени непосредствено преди Първата световна война по заповедна османските власти, за да бъде построена Хеджазката железопътна линия. С други думи обществата от Плодородния полумесец и Източното Средиземноморие са имали лошия късмет да възникнат в една екологически уязвима околна среда. И теса извършили истинско самоубийство, като са унищожили основните си природни ресурси. Затова и центърът на властта сее измествал все по̀ на запад, когато поредното източносре- диземноморско общество е подривало собствените си устои (а началото е било поставено от най-древното – това в същинския Плодороден полумесец. А тази участ не е сполетяла Северна и Западна Европа не защото населението име било по-мъдро и по-далновидно, а просто защото то е имало късмет да се роди в една по-устойчива околна среда с по-голямо количество валежи, в която и растителността се възражда по-бързо. Северна и Западна Европа и днес са в състояние да поддържат интензивно производство нахрани вече повече от седем хилядолетия след появата му по тези земи. Тоест Европа е получила почти наготово своите насаждения, добитък, технологии и писмени системи от Плодородния полумесеца той пък сам сее елиминирал като основен център на властта и културните нововъведения. Така Плодородният полумесец е изгубил огромното си първоначално предимство пред Европа. Защо обаче и Китай сее лишил от лидерските си позиции На пръв поглед изоставането му е повече от изненадващо, тъй като Китай сее ползвал с редица несъмнени предимства възходът на тамошното производство нахрани е почти по същото време като в Плодородния полумесец теренът е доста разнообразен – от Северен до Южен Китай и от тихоокеанското крайбрежие до високите планини в Тибетското плато, – което е спомогнало за появата насъщо толкова разнообразни земеделски култури, домашни животни и технологии огромни плодородни площи, които и днес изхранват най-голямото регионално население в целия свят околна среда, която не е така суха или екологически уязвима като тази в Плодородния полумесец и е позволила на Китай да развива вече десет хилядолетия интензивно земеделие, независимо че напоследък май се сблъсква с повече екологични проблеми от Западна Европа. Тези предимства и стремглавият старт са позволили на средновековен Китай да оглави световните класации в сферата на технологиите. Дългият списък на китайските открития включва металолеенето, компаса, барута, хартията, книгопечатането и ред други, за които вече е ставало дума. Той е бил водеща световна сила и в сферата на политиката, навигацията и контрола над моретата. В началото на XV в. Китай е изпращал флотилии от огромни

336 кораби, дълги по стотина метра и с общ личен състав от 28 000 души, които редовно са прекосявали Индийския океани са гастролирали по източноафриканското крайбрежие, за да набавят някои по-екзотични артикули за имперската хазна – имайте предвид, че това е ставало десетилетия преди трите паянтови каравели на Колумб да преплават сравнително тесния Атлантик ида се доберат до Антилските острови. Защо обаче тези китайски флотилии не са заобиколили най-южния крайна Африка и не са се насочили към Европа, преди трите крехки черупки на Васко да Гама да заобиколят с огромни усилия нос Добрана- дежда, за да дадат старт на европейската колонизация на Източна Азия Но да оставим Европа. Защо китайските кораби не са прекосили Пасифика и не са колонизирали западното крайбрежие на Новия свят И защо Китай е бил изпреварен от вечно изоставащата Европа Обяснението се крие в този безвременен крайна китайските презморски експедиции. В периода между 1405 и 1433 г. от Китай са отплавали седем такива флотилии, след което са били отменени в резултатна сложни политически интриги (каквито впрочем са ставали и навсякъде другаде по света просто китайският двор е бил арена на ожесточена борба между две клики (евнусите и техните опоненти. Първата сее идентифицирала именно с мащабните и прескъпи задморски кампании. Затова, когато другата е взела надмощие, първата работа е била да спре тези експедиции, да разруши корабостроителниците ида забрани изобщо презокеанския трафик. Този епизод от китайската история напомня законодателните мерки, с които е била осуетена електрификацията на лондонските улици през те години на XIX в, изолацията, която Щатите си самоналагат след Първата световна война, както и ред други ретроградни стъпки, предприемани от най-различни управници, в чиято основа са лежали единствено политическите съображения. Случаят с Китай обаче е по-особен, защото страната е била и политически унифицирана. Затова е бил достатъчен само един централен указ, за да се спрат веднъж завинаги презокеанските плавания. По този начин конюктюрното решение сее оказало и необратимо, тъй като вече не е имало пристанища и корабостроителници, в които да се правят и подобри кораби, а единствено теса можели да докажат, че властите нерядко вършат и необмислени неща, както ида насърчат изграждането на нови корабостроителници и пристанища. Нека сега сравним случилото се в Китай с онова, което е ставана запад, когато от пристанищата на политически разпокъсаната Европа са започнали да заминават на експедиции цели флотилии. Христофор Колумб, който е бил италианец по рождение, предлага услугите си първо на анжуйския херцог във Франция, а после на португалския крал. Когато последният отказва да му отпусне кораби, за да изследва западния Атлантик, той се обръща към херцога на Медина – Седония, който също му отказва, после се насочва към мединския граф, Сели, но и той не проявява интерес към предложението му. Накрая стига до краля и кралицата на Испания, които в първия момент отхвърлят офертата, но впоследствие решават да откликнат на настойчивите му молби. Ако тогавашна Европа е била политически обединена под властта на някой от първите трима, колонизацията на Новия свят е щяла да бъде осуетена още в зародиш Да, разковничето се крие в разпокъсаността на тогавашна Европа и именно затова Ко- лумб успява – наистина, едва напетия път – да убеди един от стотиците тогавашни европейски монарси да спонсорира начинанието му. И когато кастилската кралска двойка дава старт на европейската колонизация на Америка, всички други европейски държави виждат

337 реките от богатства, потекли към Испания, и шест от тях моментално се включват в играта. Същата история се повтаря и при въвеждането на артилерията, електрическото осветление, книгопечатането, малките огнестрелни оръжия и безброй други нововъведения всяко от тях в началото е било отхвърляно или посрещано с присмех в отделни части на Европа, но още щом сее утвърждавало в някоя от тях, то бързо сее разпространявало и в останалите. Последствията от европейската разединеност рязко контрастират с тези от китайското единство. От времена време китайският имперски двор е решавал да прекрати и някоя друга дейност освен презокеанските плавания например забранил е разработването на един нов тъкачен стан, задвижван сводната сила и сее отказал да направи решителната крачка, когато е бил пред прага на истинска промишлена революция в началото на XIV в – не само е забранил, но и сее разпоредил да бъдат унищожавани механичните часовници по времето, когато Китай вече е бил водещата сила в света в сферата на часовникарството, а в края на XV всее отказал от всякакви нови технологии. Тези потенциални рискове, които крие политическото единство, проличават и в днешен Китай – най-вече през те и те години, по времена Културната революция, когато решението на един-единствен политически лидери шепата му доверени приближени) бе достатъчно да блокира образователната система на страната за цели пет години
38
Работата е там, че и често постиганото китайско единство, и постоянната европейска разединеност си имат своите дълги истории. Най-плодородните земи в днешен Китай са били политически обединени за първи път през 221 г. пр.Хр. и оттогава насам са си останали такива – или поне през повечето време. Още от зората на писмеността Китай е имал само една система (йероглифната) и от доста отдавна само един доминиращ език, което означава, че неговото културно единство датира от поне две хилядолетия. За разлика от него, Европа никога не сее доближавала, макари частично, до политическата унификация през XIV в. все още е била разпокъсана наблизо хиляда държавици, през следващия броят име бил намален наполовина и едва през те години наминалия е достигнал санитарния минимум от двайсет и пет, за да започне отново да расте и точно сега, когато завършвам това изречение, да гони четирийсетте. Несъгласията, които продължават да осуетяват и най-плахите опити за обединение – например в рамките на Европейската икономическа общност (ЕИО) – са симптоматични за изконната европейска склонност към разединеност. Точно тук се крие и истинският проблем – за да разберем защо Китай е изгубил своето политическо и технологическо преимущество пред Европа, ние трябва да разберем в какво всъщност се състои хроничното китайско единство и също толкова хроничната европейска разединеност. Отговорът отново ще ни бъде подсказан от картите (вж. с. 518). Европа има свръхразчленена брегова линия, с пет големи полуострова, които с изолираността си наподобяват острови и на всеки от тях са се обособили съответните езици, етнически групи и държави Гърция, Италия, Испания/Португалия, Дания и Норвегия/Швеция. Китайската брегова линия е доста по-гладка и само съседният Корейски полуостров сее сдобил със Ами да, Лаодзъ неслучайно е казал „Нека страната бъде малка, нека хората да са нарядко макар

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: