Guns, germs, and steel

370 западна Япония, която след това е обхванала и североизточните части на Японските острови. Въпросните имигранти са пренесли тук своето интензивно земеделие, базирано на ориза, както и металните сечива, и са се смесили с коренните жители (далечни родственици на днешните айни), за да създадат заедно съвременните японци – по същия начин, както по-„експанзивните“ растениевъди от Плодородния полумесец са се смесили със завареното население на Европа (ловци-събирачи), за да създадат и днешните европейци. Другият пример е свързан с археологията. Навремето специалистите в тази сфера смятаха, че мексиканската царевица, фасулът и тиквата са стигнали до югоизточната частна Съединените щати по възможно най-прекия маршрут – през североизточно Мексико и източен Тексас. Днес обаче става ясно, че този маршрут би създал доста проблеми на тогавашните земеделци, тъй като минава през безводни земи. Затова и теса избрали по-заоби- колния, от Мексико до днешния американски Югозапад (където тези посеви са стимулирали възхода на анасасийските общества, после Колорадо, а оттам са се спуснали по речните долини на Великите равнини към днешните югоизточни щати. И за финал ще припомня, че в Глава X изтъкнах честите случаи на самостоятелна до- местикация в двете Америки и бавното разпространение на едни и същи или сродни култури, което според мен сее дължало на ориентацията на континенталната ос – север-юг. За разлика от американската, евразийската континентална ос е ориентирана от изток на запад, което значително е улеснявало разпространението на посевите и е предотвратявало дублирането на земеделски дейности. Бих могъл да дам още много примери за ролята на континенталните оси, но от най-новите данни става ясно, че и Великата петорка на евразийския едър и дребен рогат добитък сее сблъскала с почти същите премеждия като мексиканската царевица – за разлика от земеделието, скотовъдството е възниквало в някои части на Евразия, без това да има каквато ида е връзка с аналогичните процеси в другите. Тези и някои други открития обогатиха снови и неподозирани (поне за мен) детайли нашите представи за начина, по който земеделието е стимулирало появата на по-сложно структурирани общества в древния свят. Но най-сериозен напредък бе осъществен по някои теми, на които се бях спирал само мимоходом в моята книга. След публикацията ѝ аз станах обектна хиляди статии, телефонни обаждания, имейли и пространни беседи, в които хората ми обясняваха какви паралели (или контрасти) са забелязали между описаните от мен процеси в древността и тези в съвременния свят, с които пък те се занимават. Общо взето, тези разкрития се въртяха около четири теми печално известният пример с новозеландските „Мускетни войни, вечният въпрос Защо Европа, а не Китай, някои детайли, свързани с конкуренцията между отделните общества в древния свят, и разбира се най-вече това – доколко смислен е отговорът, който ПВС давана въпроса Защо някои днешни общества са богати, а други – не През 1996 газ отделих само един абзац (в Глава XIII) на онзи странен феномен от новозеландската история, известен като „Мускетните войни, с който исках да илюстрирам начина, по който се разпространяват най-мощните нови технологии. Ставаше дума за една доста комплицирана и слабо проучена серия от междуплеменни конфликти, бушували сред маорите, или коренното население на Нова Зеландия, в периода от 1818 до началото на те години – и благодарение на които европейските пушки са се разпространили сред

371 общества, които дотогава са воювали с каменни и дървени оръжия. Оттогава насам се появиха още две книги, които значително обогатиха нашите познания за този хаотичен период от новозеландската история, поставиха го в по-широк контексти така осветлиха още поясно връзката му с основната тема на ПВС. В началото на XIX в. европейски търговци, мисионери и китоловци започват редовно да посещават Нова Зеландия, заселена шест века преди това от полинезийски земеделци и рибари, известни под събирателното „маори“. Първите европейски визити са били концентрирани в най-северния крайна страната. Местните маори, които осъществили най-рано контакт с европейците, първи се сдобили и с мускети, което им давало огромно военно преимущество пред другите племена. И те начаса се възползвали от него, за да си разчистят сметките със своите съседи, които били техни традиционни врагове. Но мускетите им позволявали да приложат и една съвсем нова тактика – далечни набези срещу племена, живеещи на стотици мили от тях, като целта била да се сдобиват с робии престиж. Но имало и още нещо, не по-малко важно от мускетите, което им позволявало да осъществят тези далечни набези, и това са били донесените също от европейците картофи макари родината им да е Южна Америка, които давали много по-високи добиви на акър обработваема земя в сравнение с традиционните за маорското земеделие батати. Именно тези неособено продуктивни батати са създавали дотогава и двете най-големи пречки пред по-далечните (и носещи по-голям престиж) набези – проблемът с изхранването на воините, отсъстващи за по-дълго време от дома си, както и свързаният с него проблем с изхранването на техните жени и деца. Именно това е карало мъжете да си стоят вкъщи ида изразходват отрицателната си енергия в отглеждането на батати. Е, картофите са успели да разкъсат този порочен кръг. Така че Мускетните войни спокойно могат да бъдат наричани и Картофените, макари това да не звучи особено героично Но независимо как го определяме, тази мускетно-картофена епопея е била и изключително кръвопролитна, тъй като е покосила близо една четвърт от тогавашното маорско население. Особено големи поражения е имало, когато някое племе, разполагащо с много мускети (и картофи, е атакувало друго, при което тези неща са били кът, ако изобщо ги е имало. А тези, които не са се сдобили своевременно с тях, са били постигнати от една доста незавидна съдба – някои племена са били изтребени до крак още преди да усетят какво им липсва, което пък е принуждавало останалите да се втурнат да търсят мускети (и картофи) и така постепенно е било възстановено и равновесието насилите. Епизод от същите войни е и покоряването и последвалият геноцид над мориорите отстрана на маорските нашественици, за които споменах в Глава II.
Мускетно-картофените войни са нагледна илюстрация и на основния исторически процес, протичал през последните тринайсет хилядолетия. Човешките групи, разполагащи с пушки, вируси и стомана (или съответните по-ранни технологически и военни нововъведения, са се разпростирали за сметка на останалите, като саги измествали от земите им или пък заедно са се възползвали от предимствата на подобрите технологии и оръжия.
По-новата история изобилства с такива примери, когато европейската експанзия обхваща всички други континенти. На много места обаче коренните жители така и не са имали шанс да се сдобият с пушки и са били изправяни пред дилемата да изгубят живота или свободата си. Затова пък Япония е успяла да се сдобие с огнестрелни оръжия (в интересна истината – за втори пъти не само е запазила независимостта си, но след половин век е съкрушила и

372 една от европейските свръхсили в Руско-японската война от 1904–1905 г. За сведение пре- рийните индианци, южноамериканските араукани, новозеландските маори и етиопците също са се сдобили с пушки и са успявали да задържат за известно време устрема на европейските нашественици, нов крайна сметка са били разгромени. Днес страните от Третия свят правят всичко възможно да се изравнят с тези от Първия, като си набавят най-новите оръжейни и земеделски технологии. До подобна дифузия, свързана с конкуренцията между човешките групи, вероятно сее стигало многократно и на най-различни места през последните десет хилядолетия. От тази гледна точка няма нищо необичайно и в новозеландските мускетно-картофени баталии. На пръв поглед теса някакво изолирано явление, протекло на територията на Нова Зеландия, но то заслужава много по-широк интерес, тъй като носи белезите на още безброй такива локални конфликти. Само за две десетилетия, след като са се появили в най-северната частна Нова Зеландия, мускетите и картофите са прекосили деветстотин мили, за да стигнати до най-южната. В по-далечното минало разпространението наземе- делието, писмеността и подобрите военни технологии е отнемало много повече време, а и е трябвало да се преодоляват далеч по-големи разстояния, нов основни линии социалният процес е бил същият – взаимно изместване и съперничество между отделните човешки общества. И днес можем само да гадаем далии ядрените оръжия ще се разпространят по същия начин из целия свят, тръгвайки от онези осем страни, които в момента ги притежават Втората тема, предизвикала поживени дискусии след 1997 г, може да бъде озаглавена така Защо Европа, а не Китай В по-голямата си част ПВС разглеждаше различията между отделните континенти, като основният въпрос бе формулиран последния начин защо е станало така, че през последните хилядолетия евразийците (и то само някои от тях) са успели да се разпрострат по целия свят, но това не сее случило с австралийските аборигени, субсахарските африканци или американските индианци В един момент обаче си дадох сметка, че много читатели биха попитали и друго защо тъкмо европейците, а не китайците или някои други евразийци са успели да осъществят експанзия в световен мащаб И тези читатели едва ли щяха дами простят, ако не кажех нищичко по един толкова очевиден въпрос. Затова аз му отделих известно внимание в епилога на моята книга, където изказах предположението, че основната причина, поради която Европа е изпреварила Китай, е много по-дълбока от всички онези проксимални фактори, изтъквани от повечето историци (включително и тези доста спорни обяснения като неравния сблъсък между китайското конфуцианство и европейската юдео-християнска традиция, възходът на европейския капитализъм или изсичането на британските гори, което принудило местните индустриалци да се заемат по-сериозно с разработването на природните изкопаеми в страната си. Зад всички тези второстепенни фактори аз съзирах една-единствена основна причина, която нарекох правило на оптималната фрагментация“: те. същите онези абсолютни, или географски фактори, които са дали възможност на Китай да се обедини толкова рано, а ида остане единен през по-голямата част от историята си, но затова пък Европа дължина тях своята вечна разединеност. Работата е там, че тъкмо европейската разединеност, а не китайското единство е стимулирала прогреса на технологията, науката и капитализма, тъй като

373 е изостряла конкуренцията между европейските държави и е гарантирала на по-дръзнове- ните новатори не само алтернативни финансови източници, но и закрила от преследванията Впоследствие обаче някои историци ми посочиха един мой пропуск всички тези неща – европейската разединеност, китайското единство и съотношението насилите им – са били доста по-сложни, отколкото аз съм ги представил в моята книга. Първо, географските граници на тези две политико-социални сфери, наричани за удобство Европа и Китай, непрекъснато са се менели през вековете. До началото на XV в. Китай е водел убедително пред Европа в сферата на технологиите, което не изключва възможността да го направи отново в бъдещето и тогава въпросът Защо Европа, а не Китай вече би касаел само едно мимолетно историческо явление, което едва ли се нуждае от по-задълбочени обяснения. Политическата разединеност може да доведе до най-различни следствия и нейният ефект далеч не се изчерпва с това да предложи една „по-конструктивна основа за взаимна конкуренция, да не говорим, че тази конкуренция спокойно може да бъде и много-много дест-

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: