Guns, germs, and steel

345
Ньойския договорно първия път това не сее случило, той трябва да проучи внимателно веригите от събития, довели и до двете мирни споразумения. Затова пък химикът, констатирал сблъсъка между две молекули, едва ли ще му припише някаква целили функция, нито пък ще седне да му търси основната причина. Има още една разлика между историческите и „неисторичните“ науки и тя е свързана със степента на предсказуемост. Най-сериозното изпитание пред един физик или химик, който иска да разбере действието на някоя система, се изразява в следното – дали ще успее да предвиди нейното бъдещо поведение. Неслучайно физиците гледат снизходително на еволюционната биология и историята, защото верните прогнози далеч не са сред най-сил- ните козове на последните. Обясненията на историческите науки най-често са със задна
дата – например те могат да ни кажат защо онзи астероид, паднал на Земята преди 66 милиона години, е станал причина за изчезването на динозаврите, макари много други видове да са оцелели, но доста ще се затруднят, ако поискаме от тях прогнози за някакви аналогични процеси в бъдещето – няма как да предвидиш кой вид би могъл да изчезне от земната фауна, ако не разполагаш с някакво действително събитие отминалото, което дати послужи за ориентир. Спецификата на историческите системи, която неимоверно затруднява всеки опит за подобно прогнозиране, може да бъде описана по няколко алтернативни начина. Аз лично бих казал, че човешките общества и популациите на динозаврите представляват изключително сложни явления, тъй като и двете включват огромен брой променливи величини, оказващи си взаимно влияние. Вследствие на това дори и най-незначителната промяна наедно по- ниско ниво на организация може да доведе до най-неочакван ефектна по-горните. Типичен пример за такава закономерност е и онзи пътен инцидент от 1930 г, когато благодарение на една щастлива случайност – бързата реакция на шофьора на камиона – Хитлер е избегнал смъртта, но за стоте милиона жертви на Втората световна война последствията са били направо трагични. Макари повечето биолози да са съгласни, че действието на биологичните системи се определя изцяло от техните физически свойства и е подчинено на законите на квантовата механика, тази им „сложносъставност“ на практика означава, че причинната обусловеност не е тъждествена на предсказуемостта. Затова и познанията по квантова механика едва ли ще помогнат на историка да разбере защо появилите се сравнително отскоро в Австралия плацентни хищници са изтребили толкова много от местните двуутробни или пък защо Първата световна война е била спечелена от силите на Антан- тата, а не от техните противници. Всеки ледник, мъглявина, ураган, човешко общество и биологичен вид е уникален. Уникален е отделният индивид, както и всяка клетка в организмите на сексуално възпроизвеждащите се видове, защото те се влияят от най-различни променливи величини и са съставени от най-различни променящи се части. Физиците и химиците са поставени в съвършено друга ситуация, защото всяка елементарна частица, изотоп или молекула, те. отделните части на цялото, с което те боравят, са идентични помежду си. Ето защо те могат да формулират някои универсални детерминистки закони на макрокосмическо ниво, докато биолозите и историците могат да отчетат само статистическите тенденции. Аз например мога да прогнозирам (и то с доста голяма вероятност да се окажа прав, че от следващите хиляда бебета, които ще се родят в Медицинския център към Калифорнийския универси-

346 тет, където работя, една определена част – между 480 и 520 – ще са момчета. Само че нямаше как да знам предварително, че и моите собствени две деца ще бъдат момчета По същия начини историкът би отбелязал, че вероятността едноплеменно общество да се развие в етнархия е по-голяма, когато общата числености гъстота на неговото население са достатъчно големи и то може да произвежда допълнителни количества храни (освен необходимите за изхранването му, но тя е нищожна, когато тези предпоставки не сана- лице. Това е така, но има и още нещо всяка локална човешка популация си има уникални черти. Затова именно са се появили етнархии в планините и високите платана Мексико, Гватемала, Перу и Мадагаскар, но не и в тези на Нова Гвинея и Гуадалканал. Има и друг начин да се покаже, че колкото ида са обусловени, историческите системи си остават сложни и непредсказуеми – например при по-дългите причинноследствени вериги крайният резултати основната причина могат да се окажат в съвършено различни полета. Да вземем динозаврите да, теса изчезнали като биологичен вид под въздействието на един астероид, чиято орбита естествено е следвала законите на класическата механика, но ако преди 67 милиона години на Земята бяха живели и палеонтолозите едва ли щяха да предвидят гибелта на динозаврите, тъй като астероидите попадат в друго поле на науката, нямащо почти нищо общо с този дял на биологията, който се занимава с големите гущери. По подобен начини онзи по-продължителен период на застудяване между XIV и
XVI в, известени като Малката ледникова епоха, е спомогнал за изчезването на гренландските викинги, ала едва ли някой тогавашен историка още по-малко климатолог, е можел да предположи подобно развитие на нещата. С други думи трудностите, с които се сблъскват историците, когато се опитват да определят ролята на причинноследствените отношения в историята на човешките общества, в общи линии наподобяват онези, с които се сблъскват и астрономите, климатолозите, еколозите, еволюционните биолози, геолозите и палеонтолозите. Макари в различна степен, във всяко от тези полета ученият се убеждава в невъзможността да провежда каквито ида било последователни и контролирани експериментални интервенции, а също и с огромен брой променливи величини, като не бива да забравяме, че и всяка система е уникална – тоест все неща, които затрудняват неимоверно опитите за формулиране на някакви по- универсални закони, както и предварителни прогнози, защото винаги могат да възникнат непредвидени обстоятелства ида променят коренно хода на събитията. Предварителните прогнози в историята (а и в останалите исторически науки) имат по-голяма вероятност да се сбъднат, когато ученият борави с по-мащабни пространствени измерения и по-продъл- жителни времеви периоди, тъй като това би му помогнало да определи и общото равнище на милионите уникални събития, ограничени във времето и пространството. По същия начин, както аз бих могъл да отгатна предварително съотношението между половете на следващите хиляда новородени, но не и пола на собствените си деца, така и историкът би могъл да предвиди какви ще са най-общите последствия от сблъсъка между американските и евразийските общества, които са се развивали без никаква връзка помежду сив продължение на тринайсет хилядолетия, но не и резултатите от изборите за президент на Съединените щати, проведени през 1960 г. Защо ли Защото едни такива дреболии – кой какво бил

347 казал по времена онзи единствен телевизионен дебат между двамата кандидати през октомври г. – спокойно са можели да дадат победата не на Кенеди, а на Никсън, но със сигурност не са можели да осуетят европейското завладяване на Америка. Били могъл изследователят на човешката история да използва от опитана колегите си, изявяващи се в другите исторически науки, и как точно ще стане това Най-изпитаната методология включва сравнителния методи т.нар. естествени експерименти. Например астрономите, които изследват формирането на галактиките, и историците на човешкия вид не могат да манипулират своите обектив лабораторни експерименти, но затова пък могат да се възползват от едно друго предимство, а това са тъкмо естествените експерименти. Тоест те могат да сравнят функционирането на отделни системи, разликата между които се изразява в това, че липсва някой от предполагаемите фактори или че ефектът му просто е по-слаб. Да, на епидемиолозите име забранено да тъпчат хората със сол (дори и вимето на науката, но пък могат да установят ефекта от по-голямото количество сол в човешкия организъм, като сравнят поведението на отделни човешки групи, вече свикнали да приемат с храната си и различни количества сол. По същия начини антрополозите нямат възможност да наблюдават в лабораторни условия как сее отразявало през вековете богатството или липсата на природни ресурси върху хората, но спокойно могат да определят въздействието на този фактор, като сравнят различните общества на днешните полинезийци, тъй като те живеят на острови с доста различна природна среда. В това отношение изследователят на човешката история е дори по-облагодетелстван, защото може да проведе много повече такива експерименти, а не просто да сравнява обществата на всеки от петте континента. Той може да сравни сложните общества, появили сена някои големи, но сравнително изолирани острови (като Япония, Мадагаскар, Западните Индии, Нова Гвинея, Ха- ваите и още много други) с тези на стотиците по-малки острови, пръснати из Пасифика, а също така и обществата, развили се в отделните региони на всеки континент. Естествените експерименти във всяко научно поле, билото екология или човешка история, по принцип страдат от редица методологически недостатъци. Тези недостатъци включват и разсейващия ефектна естественото разнообразие – изследователят непрекъснато попадана най-различни променливи величини (освен тези, които си е поставил за цел да наблюдава, което допълнително усложнява определянето на причинноследствените отношения. Разбира се, в някои исторически науки тези проблеми отдавна са обектна по-задълбочено изследване и вече се преодоляват. Например една от задачите на епидемиологията е да набелязва мерки за борба със заразните болести и за целта тя сравнява отделни човешки групи, най-често с помощта на историческата ретроспекция. Тази наука вече от доста време прилага с успех някои рутинни процедури, когато се сблъсква с проблеми, подобни на тези в историята на човешките общества. Еколозите също провеждат такива експерименти и развиват съответната методология, защото естеството на тяхната работа е такова, че директната интервенция и манипулирането на наблюдаваните величини биха били неморални, незаконни или направо невъзможни. Напоследък в еволюционната биология се развиват още по-софистицирани методи за определяне на причинноследствените отношения – тук се сравняват най-различни растения и животни, стига да се знае тяхната еволюционна история. С две думи аз признавам, че е далеч по-трудно да разберем човешката история, отколкото проблемите на някои други полета на науката, където историята не играе съществена

348 роля и броят на променливите величини е много по-малък. Но дори и в тези сфери вече се разработват ефикасни методологии за анализиране на проблемите от чисто историческо естество. Може би затова се шири и мнението, че историята на такива явления катоди- нозаврите, мъглявините и ледниците попада по-скоро в периметъра на точните науки, отколкото на хуманитарните. Но ако се вгледаме по-задълбочено в динозаврите, ние със сигурност ще разберем по-добре не само тях, а и човешките общества. Затова съм оптимистично настроен за бъдещето на историята, защото историческите изследвания на човешките общества могат да се провеждат със същата научна прецизност, както и тези на динозаврите и тогава вече те ще са от полза и за днешното ни общество, тъй като ще ни показват не само кое е формирало модерния свят, но и това, което би могло да формирана- шето бъдеще.

349

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: