Guns, germs, and steel

324 В Източна Африка бантусите са започнали да усвояват просото и соргото (заедно с ни- лотските названия на тези растения, както ида се сдобиват отново с добитък от своите нилото-сахарски и афроазиатски съседи. Но теса се сдобили и с желязото, чиято обработка вече е била започнала в зоната Сахел. Все още не е ясно как този процес е бил пренесен скоро след 1000 г. пр.Хр. и в субсахарска Африка. Тази ранна дата е подозрително близка до датите напоявана някои близкоизточни техники за обработка на желязо в Картаген, който пък е на средиземноморския бряг. Горното дава основания на историците да приемат, че знанията в сферата на ранната металургия са проникнали в субсахарска Африка от север. От друга страна, обработката на мед е била позната в Западна Сахара и Сахел още през 2000 г. пр.Хр. Това би могло да означава, че някои африканци са стигнали по самостоятелен пъти до обработката на желязо. В подкрепа нагорната хипотеза можем да изтъкнем това, че техниките, използвани от ковачите в субсахарска Африка, доста са се различавали от тези в Средиземноморието, което също може да се приеме като признак на самостоятелно развитие – например африканските ковачи са знаели как да постигат необходимите високи температури в своите пещи и са произвеждали стомана цели две хилядолетия преди да се появят бесмеровите пещи от XIX в. в Европа и САЩ. С добавянето на железните сечива към техните пригодени към по-влажен климат насаждения бантусите най-сетне са разполагали с необходимия им арсенал, срещу който за момента не е имало никакви прегради в субекваториална Африка. Все пак в Източна Африка все още им сее налагало да се конкурират с многобройните нилото-сахарски и афрозиат- ски земеделци от Желязната епоха. Затова пъкна юг са се простирали на повече отмили територии, рядко заселени с койсански ловци-събирачи, които не са разполагали с метални сечива и насаждения. Затова и само за няколко века – една от най-бързо реализираните колонизации в цялата праистория – бантуските земеделци са се разпространили чак до Натал, на източното крайбрежие на днешната Южноафриканска република. В случая лесно можем да се поддадем на изкушението ида опростим тази несъмнено свръхдраматична експанзия, като представим койсаните като невинни жертви, пометени от връхлетелите ги бантуски орди. Всъщност нещата са доста по-сложни. Койсанските народи в Южна Африка вече са разполагали с овце и говеда, с които са се сдобили няколко века преди бантуското нашествие. Първите бантуски пионери – най-вероятно малцина наброй са подбирали по-влажни зони, подходящи за техните ямсови насаждения, и са избягвали по-сухите, които са оставяли на койсанските скотовъдци и ловци-събирачи. Със сигурност са установявали не само търговски, но и брачни връзки със своите съседи, по същия начин, както това и досега се прави между пигмейските ловци-събирачи и бантус- ките фермери в екваториална Африка. Едва впоследствие, когато са увеличили броя си и са включили говедата и сухоустойчивите житно-зърнени култури в своето стопанство, бантусите са изпълнили и по-сухите зони. Но крайният резултат така или иначе е ясен бантуските земеделци са завладели по-голямата част от земите на койсаните, като културното наследство на последните се свежда единствено до характерните и за някои некойсан- ски езици цъкания, черепи и каменни сечива, откривани от археолозите, както и някои типично койсански черти във външния облик на южноафриканските бантуси.

325 Какво сее случило с тези изчезнали койсани? Всъщност не знаем. Единственото, което можем да кажем със сигурност е, че в земите, където койсаните са живели може би в продължение на десетки хилядолетия, днес живеят бантуси. Можем само да изкажем някои предположения – по аналогия с онези събития от по-новата история, когато боравещите със стомана бели фермери се сблъскват с боравещите с каменни сечива ловци-събирачи в аборигенска Австралия и индианска Калифорния. Както знаем, тези ловци-събирачи много бързо са били елиминирани прогонвали саги от земите им, мъжете са били избивани или поробвани, а жените – взимани за съпруги, а и двата пола са се заразявали с епидемични заболявания, пренасяни от нашествениците. Пример за такова масово заболяване в Африка е маларията, пренасяна от комарите, въдещи сена рояци край земеделските селища – към нея бантусите са били развили генетична резистентност, но не и койсанските ловци-съби- рачи. Затова пък Фигура 19.1, на която е представено днешното разпределение на отделните човешки популации в Африка, ни напомня, че бантусите не са помели по пътя си всички койсани, тъй като част от последните са оцелели в някои области на Южна Африка, оказали се неподходящи за бантуското земеделие. Най-южният бантуски народ, коса, е приключил преселението сина бреговете на Фиш ривър, на 500 мили северно от нос Добра надежда, но едва ли защото местните земи не са били плодородни – напротив, днес Капс- ката област е житницата на ЮАР. Причината е друга просто местният климате от субтропически тип (те. валежите падат през зимата) и в него не са можели да виреят насаждения, адаптирани към летните дъждове. Затова и през 1652 г, когато холандците са дошли в днешния Кейптаун, запасени с подходящи насаждения от Близкия изток, коса (или „каф- рите“) са си стояли на северния бряг на Фиш ривър и не са имали никакво намерение да продължат на юг. Тези наглед дребни детайли от сферата на ботаническата география обаче продължават да оказват огромно влияние върху съвременната политика. Едно от последствията им се изразява в следното от момента, в който местното койсанско население е било елиминирано (те. избито в битките или покосено от заразните заболявания, белите вече са имали пълното основание да заявят, чете са се настанили на тези земи преди бантусите, тоест, че имат преимуществени права над тях. Разбира се, тези претенции едва ли трябва да се приемат сериозно, тъй като преимуществените права на самите койсани не са попречилите да бъдат лишени от родните си земи. По-дългосрочните и много по-тежки последствия обаче се изразяват в друго. Когато идват тук през 1652 г, холандските заселници (бъдещите бури) е трябвало да преодолеят по пътя си само отделни малки групи на койсани- скотовъдци, но не и гъстите бантуски популации, разполагащи и със стоманени сечива, които са живеели доста по̀ на север. Едва през 1702 г, когато се срещат с коса в района на Фиш ривър, започват и кръвопролитните стълкновения (т.нар. „Кафърски войни. Независимо чеса можели да разчитат на редовни подкрепления от базата сив Кейптаун, набелите са им били необходими 175 години и девет войни, за да сломят съпротивата на коса – с други думи, армиите им са напредвали с по една миляна година. Друг въпрос е дали белите заселници са щели изобщо да се задържат в Южна Африка, ако още от самото начало са били срещнали толкова ожесточен отпор

326 С други думи, днешните проблеми на Южна Африка поне донякъде се дължат и на някои случайни фактори, свързани с географската среда. Случило сее така, че родината на кейп- таунските койсани не е предлагала много растения, подходящи за култивация. За разлика от тях бантусите са имали богата земеделска традиция с годишна история, но техните насаждения не са били адаптирани към субтропическия климат. Европейците определено са били облагодетелствани в това отношение – освен всичко друго, теса били наследили от своите прадеди отпреди 10 000 години и по-подходящи за местните условия насаждения. Така че това, което подсказваше онази табела („Гьорингщрасе“) в столицата на Намибия, се оказа и съвсем вярно миналото на Африка е оставило дълбок отпечатък върху нейното настояще Ето защо и бантусите са били в състояние да погълнат койсаните, а не сее получило обратното. Но да се върнем на последния въпрос от нашата историческа главоблъсканица защо именно европейците са колонизирали субсахарска Африка И този въпрос е особено озадачаващ, тъй като Африка е била люлкана човешката еволюция в продължение на милиони години, а най-вероятно и родина на съвременния Homo sapiens. Към тези предимства могат да се добавят и изключително разнообразния климат, флора и фауна, както и най-голямото разнообразие на човешки типове в целия свят. И ако някое извънземно е било посетило Земята преди десет хилядолетия, то най-вероятно е щяло да направи следната прогноза – че рано или късно Европа ще свърши като васална някоя субсахарска империя
Проксималните фактори, предопределили изхода от афро-европейския сблъсък, са ясни. Също като при срещата си с коренните американци, европейците, навлезли в Африка, са разполагали стри основни предимства огнестрелните оръжия (и технологиите като цяло, относително широкоразпространената грамотности съответната политическа организация, необходима за реализацията на такива скъпи начинания като изследователските експедиции и завоевателните походи. И тези предимства са проличали веднага щом е започнала самата колизия – само четири години след като зърва за първи път източноафриканс- кия бряг, Васко да Гама се завръща тук с цяла флотилия, въоръжена стопове, за да сложи ръка на Килва, най-важното пристанище в региона, което е контролирало и търговията със злато от Зимбабве. А защо европейците са успели да се сдобият с тези три решаващи предимства преди африканците Както вече многократно се спомена, и трите са исторически следствия от развитието на производството нахрани. А това развитие в субсахарска Африка сее забавило поради липсата на подходящи местни животни и растения, много по-малката площ, подходяща за земеделие, а и поради разположението на основната континентална ос (ориентирана от северна юг, което е затруднявало разпространението на това производство и съответните технологии. Нека видим сега в какво сее изразявало въздействието на тези фактори. Да започнем с домашните животни – вече видяхме, че тези в субсахарска Африка са дошли от Евразия (което не изключва вероятността две-три да са били одомашнени в Северна Африка. В резултатна това домашните животни не са успели да достигнат земите на юг от Сахара цели хилядолетия след като име било намерено приложение в новофор- миращите се евразийски цивилизации. На пръв поглед това е доста странно, тъй като в нашите представи именно Африка е континентът на едрите сухоземни бозайници. Нов Глава IX видяхме достатъчно ясно, че за да се превърне едно диво животно в домашно, не е достатъчно само да бъде опитомено – то трябва ида е кротко, да е приучено да се подчинявана хората, да не създава проблеми с изхранването си, да е имунизирано срещу най- честите заболявания, както ида расте бързо (ида се храни нормално) в плен. Евразийските крави, овце, кози, коне и свине са били сред малкото едри бозайници в света, които са отговаряли на тези условия. Затова пък техните африкански аналози – примерно кафър- ският бивол, зебрата, африканският глиган, носорогът и хипопотамът – никога не са били одомашнени, дори и в модерните времена. Вярно е, че някои едри африкански бозайници се поддават на опитомяване. Анибал е използвал опитомени африкански слонове в неуспешната си кампания срещу Рима древните египтяни вероятно са опитомявали жирафи и някои други от копитните. Но нито едно от тези опитомени животни не сее превърнало и в домашно – те. да се получат нови породи по пътя на селекцията и то да бъде генетично модифицирано, за да стане и по-полезно за хората. Ако африканските носорози и хипопотами са били своевременно одомашнени и обяздените не само са щели да решат веднъж завинаги проблема с продоволствието на местните армии, носа щели да се превърнати в несъкрушима кавалерийска сила, която буквално е щяла да прегазва европейските конници И тогава нашите приятели банту- сите, вместо да шляпат с боси пети в прахоляка, са щели да яздят породисти носорози представяте лиси не конници, а носорозници!) и като нищо са щели да попилеят Римската империя Дано това така и не сее случило. Вторият фактор – това е аналогичният (макари не толкова краен) диспаритет между евразийските и африканските култивирани растения. Наистина, Сахел, Етиопия и Западна Африка са можели да се похвалят със свои местни земеделски култури, нос много по- малко разновидности, отколкото евразийските. И поради този оскъден начален капитал дори най-ранните наченки на земеделие в Африка са започнали няколко хилядолетия след същите процеси в Плодородния полумесец. Така че ако говорим за изобилие (и разнообразие) на растителни и животински доместикати, Евразия определено е дръпнала още на старта. Третият фактор сее изразявал в това, че площта на Африка отговаря едва на половината на тази на Евразия. Нещо повече, само една трета от нея – и това е онази частна субсахар- ската зона, която се падана север от екватора – е била заета от земеделци и скотовъдци преди последното хилядолетие отминалата ера. Днес населението на Африка е по-малко от 700 милиона, докато евразийското вече надвишава четири милиарда. Но дори и във всяко друго отношение да бяха равни, тези двете – по-обширната площи по-голямото население са достатъчни, за да говорими за по-голям брой конкуриращи се общества и инвенции, което означава и по-високо темпо на развитие. Последният фактор, предопределил по-бавното развитие на Африка (в сравнение с Евразия) през епохата след Плейстоцена – това е различната ориентация на основните оси на тези континенти. Ориентацията на африканската, подобно на американската, е север-юг, а тази на евразийската е изток-запад (вж. Фигура 10.1). Когато се движи по такава вертикална ос, човек преминава зони с доста различни климатични условия, флора и фауна. Също така различни саи количествата на валежите, средната продължителност на деня и заболяванията по посевите и добитъка. По същата причина растенията и животните, одо- машнени в една определена частна Африка, в други се сблъскват с огромни проблеми.

328 Затова пък в Евразия теса преодолявали безпроблемно хиляди мили между отделните общества, разположени на една и съща географска ширина, което означава и сходни климатични условия и продължителност на деня. Бавното разпространение на домашни растения и животни (или пък пълната им липса) по африканската ос е имало много важни последици. Например, за да покълнат, средиземноморските култури, намерили благодатна почва в Египет, са се нуждаели от обилни зимни валежи и от съответната сезонна разлика в продължителността на деня, затова и не са успели да разпространят на юг от Судан, където тези предпоставки не са били налице. Затова и египетската пшеница и ечемикът не са успели да прекосят дог. разстоянието донос Добра надежда (където климатът е аналогичен) и до идването набелите колонисти койсаните така и не са опознали предимствата на земеделието. По същия начини сахелс- ките домашни растения, адаптирани към летните валежи и по-малката разлика в продължителността на деня, са били пренесени от бантусите в субекваториална Африка, но така и не са успели да се адаптират към условията в Капската област, което е имало пагубни последици за бантуското земеделие. Бананите и другите азиатски култури, за които африканският климат със сигурност е подходящ – днес теса сред основните стоки за износна африканското земеделие, – просто не са имали възможност да стигнат до Африка по обичайните сухопътни маршрути. Теса се появили тук едва през първото хилядолетие от нашата ера, много по-късно от култивизацията им в Азия, защото е трябвало да изчакат появата на пооживен трафик през Индийския океан. Ориентацията на африканската ос е възпрепятствала и разпространението на домашни животни. Мухата цеце, основен преносител на трипанозоми
37
в екваториална Африка, към която местните бозайници са резистентни, е същински бич божи за евразийските и се- верноафриканските говеда. Затова и кравите, които бантусите са получили от Сахел, където няма и помен от цеце, не са успели да оцелеят при експанзията в екваториалните джунгли. Конете са се появили в Египет още през 1800 г. пр.Хр. и са променили до неузнаваемост военното дело на цяла Северна Африка, но не са успели да прекосят пясъците на Сахара, за да ускорят възхода на западноафриканските царства. Последните се сдобиват с кавалерия чак в началото на нашата ера, но и те не са могли да продължат на юг, защото така са щели да попаднат в обхвата на цеце. Ако кравите, овцете и козите са успели да достигнат северната частна Серенгети още през III хилядолетие пр.Хр., то им са трябвали още две хилядолетия, за да прекосят тази равнина ида се появят и в Южна Африка. Също толкова бавно е било и разпространението на човешките технологии. Керамиката, появила се в Судан и Сахара още през IX хилядолетие пр.Хр., е стигнала до Капската област едва през първото столетие от нашата ера. Въпреки че писмеността сее появила в Египет още през IV хилядолетие пр.Хр. и е достигнала (модифицирана като азбука) земите на нубийското царство Мерое, а азбучното писмо от Близкия изток е достигнало Етиопия по всяка вероятност от Арабския полуостров, в останалите части на Африка така и не са били създадени някакви местни системи, затова и в ролята на просветители най-често са влизали арабите и европейците. Паразитни организми, напомнящи по вид „камшичета“, които са причинители и на такива тежки заболявания като сънната болести др. – Б.пр.

329 Накратко, европейската колонизация на Африка няма нищо общо с разликите между самите европейци и африканци, за които все натякват белите расисти. Тя по-скоро се дължина някои случайни фактори от географско и биогеографско естество – по-специално това са разликите между отделните ареали в самите континенти, ориентацията на техните оси и наличността на подходящи диви растения и животни. Ако мога така да се изразя, различният начин, по който Африка и Европа са се движели входа на своята история, се дължи най-вече на техните недвижими имоти.

330

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: