Guns, germs, and steel

374 верни, едва ли има смисъл да търсим някакви по-задълбочени географски или екологически обяснения. В обществените науки обаче има и едно малцинство, което отстоява тъкмо противоположния възглед – подобен на този, който аз развих в епилога на ПВС, – и той е обстойно аргументиран от Греъми Ланг: Екологическите и географски различия между Европа и Китай ни помагат да разберем и твърде различната съдба на науката в тези два региона. Първо, европейското земеделие, разчитащо основно на валежите, не е отреждало никаква роля на държавата, която през повечето време е оставала далеч от местните общности, а когато агро-промишлената революция в Европа е довела и до производството на по-големи количества храни, това е позволило и развитието на относително автономни градове, наред с такива типично градски институции като университетите, предшестващи появата на централизирани държави в края на Средновековието. Затова пък необходимостта от напоителни системи в китайското земеделие е способствала и за ранната поява на един друг тип държави в големите речни долини – тези, която постоянно се месят в работите на своите поданици, а градовете и техните институции никога не са се сдобивали с такава автономия, каквато са имали в Европа. Второ, самата географска среда в Китай не е позволявала по- продължително съществуване на независими държави. Тя дори е улеснявала завладяването и обединяването на огромни територии, след което са настъпвали продължителни периоди на (относителна) стабилност под властта на императора. В резултатна това сее развила една държавна система, която не е предлагала условия за възникването на модерната наука) Разбира се, всички тези обяснения звучат и доста опростенчески. Но те имат своите предимства, защото ни помагат да избегнем затворения кръг, в който често попадат онези, които не желаят да проникнат по-дълбоко в материята и се задоволяват с констатирането на социалните и културни различия между Европа и Китай. Обясненията от този род неизбежно пораждат нови и нови въпроси – а защо всъщност Европа и Китай се различават в социално и културно отношение В този смисъл географията и екологията предлагат много по-солидна основа за научни разсъждения С други думи, задачата на историка се свежда до следното – да съчетае всички тези различни подходи ида намери отговорна въпроса Защо Европа, а не Китай И този отговор може да има много важни последствия, защото ще ни подскаже и кой е най-добрият начин за управление на днешните Европа и Китай. Например според Лант (а такова е и моето мнение) онази катастрофа от те и те години, наречена Културната революция, която позволи на шепа самозвани държавници да блокират за цели пет години образователната система на най-голямата страна в света, може да не се окаже случайно и изолирано явление, ада предизвика още много подобни катастрофи в бъдещето, ако Китай не вземе съответните мерки и не децентрализира своята политическа система. На свой ред Европа, която днес се стреми с всички сили към политическо и икономическо обединение, би следвало да се замисли по-дълбоко – дали така няма да отстрани и основната предпоставка засвоите успехи от последните пет столетия Третото допълнение към посланието, което ПВС отправи към съвременния свят, за мен беи най-неочаквано. Скоро след публикуването ѝ, книгата получи похвала не от кого да е, а от самия Бил Гейтс, а аз бях затрупан с писма от най-различни бизнесмени и икономисти,

375 които ми посочваха възможните паралели между историята на различните човешки общества, разгледани в ПВС, и тази на различните групи (и групировки) в света на бизнеса. Тази кореспонденция повдигаше и ред щекотливи въпроси, свързани с управлението на всяко икономическо предприятие. Как е най-добре да се организират човешките групи, организации и делови начинания, за да се постигне максимален ефект в производителността, изобретателността и общото благосъстояние Трябвали вашата група да следва винаги централните указания (дори и това да е откровен диктат, или е по-добре да няма точно определен лидер, дори и с риск от анархия Трябвали целият персонал да бъде организиран в рамките на една-единствена група или да бъде разбит на по-голям или по- малък брой различни групи Трябвали да поддържате открита комуникацията между тези групи или е по-целесъобразно да ги обграждате с тайнственост Трябвали да издигате защитни (тарифни) бариери срещу околния свят или е по-добре да изложите своя бизнес на рисковете на свободната конкуренция Подобни въпроси възникват на най-различни нива и при най-различни типове групи. Те важат също и за държавната организация. Спомнете си само вечните спорове за най-доб- рата форма на управление – дали това е откритата диктатура, федералната система или анархията, при която всеки прави, каквото си иска. Но тези въпроси касаят и организацията на различните компании в рамките на един и същ отрасъл. Как да си обясним факта, че напоследък Майкрософт жъне огромни успехи, а Ай Би Ем“, която навремето процъфтяваше, започна драстично да изостава (Вярно е, че тя взе мерки и вече възвръща някои от предишните си позиции) Как да си обясним различния успех на различните промишлени зони Аз например съм израснал в Бостън. По мое време промишлената зона на този град, известна като „Route 128“, заемаше челни позиции в света, ако говорим за научни открития и творческо въображение. Но славата ѝ отдавна е останала в миналото – днес център на научните нововъведения е Силиконовата долина. Връзките между отделните браншове в Силиконовата долина и тези в бостънския „Route 128“ са от доста различен характер, което вероятно обяснява и най-добре тяхната доста различна съдба. Да си припомним и тази често обсъждана тема – различната производителност на различните държавни икономики, например на Япония, Съединените щати, Франция и Германия. Нос различна производителност саи различните икономически отрасли във всяка от тези страни. Например стоманодобивната индустрия в Корея е също толкова ефективна, колкото и нашата, но всички останали корейски отрасли изостават от американските си конкуренти. Дали пъкне е така, защото саи организирани по различен начин Очевидно тези обществено-икономически различия зависят (поне донякъде) и от индивидуалния фактор. Например успехите на Майкрософт със сигурност имат нещо общо с личните качества и талант на Бил Гейтс. Каквито и корпоративни стратегии да е прилагала, Майкрософт едва ли е щяла да постигне същите успехи, ако лидерът ѝ не притежаваше тези качества. Но дори и всеки член на групата да има несъмнени достойнства, това пак не отменя въпроса за нейната организация. Сравнението между Китай, Индийския полуострови Европа, което направих в епилога на ПВС, като чели подсказваше и търсения отговор. Ставаше дума за технологическите нововъведения. Както и в предишния раздел, аз изказах мнението, че конкуренцията между отделните политически единици в географски разединената Европа е стимулирала нововъведенията, докато липсата на такава конкуренция ги е забавяла в монолитния и

376 единен Китай. Означавали това обаче, че по-голямата политическа разединеност винаги се отразява благотворно на технологическия прогрес Най-вероятно не, защото от географска гледна точка Индия е дори по-разединена и от Европа, но едва ли някога я е изпреварвала в технологиите. Горното ми помогна да внеса някои уточнения в своето Правило на оптималната фрагментация“. Всъщност новото набира най-голяма скорост в общества, които са постигнали оптималната междинна степенна фрагментация, защото прекаленото единство и прекалената разединеност биха предизвикали еднакво негативен ефект. Тази теза предизвика светкавичен отклик отстрана на Бил Луис и другите шефове на
„Маккинси Глоубъл Инститют“, една от водещите консултантски фирми, базирана във Вашингтон, която се занимава със сравнителни изследвания на икономиките в целия свят. Тези хора бяха толкова стъписани от паралелите, които откриха между обекта на своите занимания и моите исторически инференции, че връчиха по един екземпляр на ПВС на всеки от своите неколкостотин бизнес партньори, а на мен пък ми изпратиха копия от своите доклади за икономиките на Съединените щати, Франция, Германия, Корея, Япония, Бразилия и още някои страни. В тях също се отреждаше ключова роля на конкуренцията и размерите на групата по отношение на нововъведенията. Ето и някои от изводите, които извлякох от разговорите си с шефовете на „Маккинси“, а и от техните доклади. Ние, американците, често си въобразяваме, че японската и немската промишленост са свръхефективни и превъзхождат нашата по производителност. Оказа сече това не е така

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: