Guns, germs, and steel
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| колко милиона имигранти от Корейския полуостров, което на практика анулира почти изцяло генетичния принос на джомонците (последните са били едва 75 000 в навечерието на тези събития. Но ако е така, тогава днешните японци са всъщност потомци на древни корейци и през последните две хилядолетия просто са модифицирали културата на своите прадеди Последната теория също приема, че е имало имиграция от Корейския полуостровно не и че е била масирана. Просто изключително продуктивното земеделие е позволило дори и на тези относително малко имигранти да се възпроизвеждат много по-бързо от джомонс- ките ловци-събирачи и впоследствие да ги надвишат по брой. Ако приемем, че в Кюшю са пристигнали примерно пет хиляди корейци и са започнали да отглеждат ориз, който вирее отлично по тези краища, това означава, чете са можели да изхранват без особени проблеми децата си ида увеличават броя си, дори да е само с 1% годишно. Имайте предвид, че този процент е доста висок като за ловци-събирачи, но лесно се постига от земеделци например днес населението на Кения се увеличава с 4,5% годишно. За седем века броят на потомците на тези пет хиляди имигранти би трябвало да е достигнал пет милиона, тоест те буквално са залели коренното население. И тази теория, подобно на предишната, приема, че японците са всъщност леко модифицирани корейци, но поне нетвърди, че за целта сее наложило те да емигрират масово на Японските острови. В света е имало много такива миграции, така че според мен втората и третата теория звучат по-правдоподобно от първата. През последните дванайсет хилядолетия земеделието е възникнало най-малкото на девет различни места на Земята Китай, Плодородният полумесец и още някои. Преди тази дата абсолютно всеки човек на Земята е бил ловец- събирач днес всички сме земеделци (или поне те ни изхранват. И земеделието сее разпространило от тези няколко първоначални средища не защото навсякъде другаде хората са били преминали към уседнал битие било някак си неудобно да се занимаваш с лови събирачество. Напротив, ловците-събирачи по принцип са консервативно устроени, а и нямаме особени основания да смятаме, че хората, обитавали Японските острови през този период (от XI хилядолетие до V в. пр.Хр.) са били поотворени за новите идеи. Всъщност земеделието е заменило лова и събирачеството по една съвсем проста причина земеделците са били не само повече наброй от ловците, но и са развивали по-ефикасни технологии, вследствие на което са избивали себеподобните си или саги изтласквали в най-неп- лодородните участъци. По този начин, но през модерната епоха, европейските фермери са изместили северноамериканските индианци, австралийските аборигени и саните в Южна Африка. По същия начин праисторическите земеделци са изместили праисторическите ловци в Европа, Югоизточна Азия и Индонезия. И ако приемем, че основното им предимство пред завареното население е било съвсем скромно и сее изразявало в по-добре оформените каменни сечива, то това означава, че тези корейски имигранти от V в. пр.Хр. са били взели доста солидна преднина, тъй като сечивата им са били метални и вече са имали развито интензивно земеделие. Итака, коя от тези три теории е най-вярна? Има само един директен начин да отговорим на този въпрос – като сравним джомонските и яйойските скелети и гени с тези на съвременните японци и айни. Впрочем такива изследвания вече са били провеждани, и то многократно. В последните години генетиците не на шега подхванаха древните кости и започнаха да извличат и ДНК-молекули от тях. Първото, което прави впечатление, е, че джо- монските и яйойските скелети се различават доста лесно. Общо взето, първите са били по- ниски, с по-дълги ръце и по-къси крака, по-раздалечени очи, по-малки и позакръглени лица и много по-релефна лицева топография (например причудливо изпъкнали надочни ръбове и носни кости. Яйойците са били по-високи, обикновено с по пет-шест сантиметра, очите им са били разположени по-близко, имали са издължени и тесни лица и значително по-плоски чела и носове. Някои яйойски скелети запазват джомонските си особености, но това не бива да ни изненадва, тъй като тази възможност е предвидена и в почти всяка теория за прехода от Джомон към Яйой. Дотук добре, но има и един проблем всички японски скелети от периода Кофун (с изключение на айнските) вече изграждат една хомогенна група, напомняща с морфологичните си особености днешните японци и корейци. Ако джомонските черепи се различават във всяко отношение от тези на днешните японци и се доближават най-вече до тези на днешните айни, то яйойските спокойно се вместват в определението японски. Това накара генетиците да направят и едно съвсем логично предположение че съвременните японци са резултат от кръстоска между приличащите на корейци яйойци и приличащите на айни джомонци. Учените се постараха ида изчислят относителния дял на всеки един от тези два генофонда. Крайният им извод бе, че доминира корейско-яйойският елемент. Айнско-джомонският дял е най-скромен в Югозападна Япония, където би трябвало да са пристигнали и най-много корейски имигранти, но нараства в най-северните и гористи части на страната, където вероятно са се съхранили по-гъсти джомонски популации и условията за отглеждане на ориз не са били особено благоприятни. Тоест пришълците от Корейския полуостров наистина имат огромен дял в генезиса на японската нация, но засега не можем да кажем дали той сее дължал на някаква по-маси- рана имиграция или просто малкото наброй имигранти са се размножавали със завидно 366 темпо. Колкото до айните, по всяка вероятност именно теса потомци на най-древните обитатели на Японските острови, но и техните гени отдавна са се смесили с тези на корейско- яйойските колонисти и съвременните японци. Несъмнено оризищата са давали огромно преимущество на корейските фермери пред джомонските ловци и затова е някак странно, че първите е трябвало да изчакат цели хилядолетия, преди да се прехвърлят на Японските острови ида наложат толкова бързо там своя начин на живот. Но аз вече споменах, че ранното корейско земеделие е било сравнително непродуктивно и е довело само до появата на мизерстващи селяци, изглеждащи доста окаяно пред волните и охолни ловци. Тогава кое е наклонило везните в полза на фермерите и е предизвикало и яйойския преход Най-вероятно това е била комбинацията от тези четири фактора развитието на иригационното земеделие в Корея, което е изместило предишните скромни нивички по сухите полета непрестанното подобряване на самите оризови посеви, адаптирани към по-хладния корейски климат увеличаването на населението на полуострова, което е принудило част от него да емигрира и накрая масовото въвеждане на железни сечива на мястото на дървените мотики и гребла, с които са обработвали старите сухи оризища. Фактът, че желязото и интензивното земеделие са се появили едновременно в Япония, едва ли е случайно съвпадение. Започнах тази глава с един доста прозрачен намек за начина, по който открояващите се със своя вид айни и не толкова набиващите сена очи японци са си поделили японския архипелаг. Първата мисъл, която би хрумнала на някой страничен наблюдател е, че айните вероятно са потомци на коренното население на тези острови, а самите японци са потомци на имигранти от по-късни времена. Сега вече разбираме, че едно такова предположение далеч не е лишено от основания, тъй като се подкрепя и от данните на археологията, физическата антропология и генетиката. Но аз споменах още в началото и заедно много сериозно възражение, което кара повечето хора (и най-вече самите японци) да търсят други обяснения на тези факти. Но ако японците наистина са дошли от Корея, то би било логично да предположим, че корейският и японският език доста си приличат. Иначе казано, ако японската нация действително беше произлязла от смесването на тези два древни народа – приличащите на днешните айни джомонци и яйойските нашественици от Корейския полуостров, – то и японският език щеше да е доста сходен с корейския и този на айните. Ситуацията обаче е доста по-раз- лична между японците и айните не се забелязват никакви родствени прилики, а връзката с Корея е крайно далечна. Възможно ли е да се получи такова драстично разминаване при положение, че това смесване е станало само преди 2400 години Според мен този парадокс може да намери само едно решение че езикът, на който са говорели някогашните джомонски жители на Кюшю, явно не е бил особено близък с този на днешните айни и съответно езикът на яйойските нашественици сее различавал значително от съвременния корейски. Да започнем с айнския – един език, който, доколкото ние известно, днес се говори само от айните, населяващи най-северния японски остров, Хокайдо. Това би могло да означава, че на някакъв подобен език са говорели и древните джомонски жители на Хокайдо, но не и тези на Кюшю (независимо, че попадат под същия знаменател. Не бива да забравяме, че от най-южния крайна Кюшю до най-северния на Хокайдо се простират близо хиляда и 367 петстотин мили. От археологията знаем, че през въпросната епоха на Японските острови е съществувало огромно регионално разнообразие в начините на животи керамичните технологии и архипелагът никога не е бил политически унифициран. През тези десет хилядолетия на самостоятелно съществуване джомонските хора би трябвало да са развили и немалки езикови различия, да не говорим, че езиците им може биса се различавали още преди 12 000 години, когато предците им са пристигнали тук по двете земни ивици, свързвали Япония с днешна Русия и Корея, за което свидетелстват и археологическите данни. Истината е, че много японски топоними в Хокайдо и Северен Хоншю съдържат айнс- ките думи зарека (най или бецу) или нос (шири), нов по-южните части на страната не се откриват никакви следи от айнско влияние. Това чисто и просто означава, че първите яйойски (и японски) заселници в тези земи са възприели част от местните джомонски названия по същия начин, както и белите американци са заимствали топоними от индианците (спомнете си само такива типично американски имена като Масачузетс, Мисисипи и т.н.), но затова пък айнският (или по-скоро праайнският) сее говорел само в най-север- ните части на страната. По-вероятно е езикът, на който са говорели джомонските жители на Кюшю, да е бил от австронезийското езиково семейство, към което спадат полинезийските и индонезийските, както и тези на тайванските аборигени (вж. Глава XVI). Според много езиковеди японският също е изпитал известно влияние от австронезийските езици, тъй като и в двата случая се наблюдава предпочитание към т.нар. отворени срички (след съгласната винаги има гласна, както в „Хи-ро-хи-то“). Знаем също, че древните тайванци са били големи мореплаватели и са преодолявали огромни разстояния на юг, изток и запад възможно е някои от тях да са поели и на север, към Кюшю. С други думи, съвременният айнски език от Хокайдо не може да ни служи като модел, за да си представим и древния джомонски език, говорен на Кюшю. Насъщите основания и съвременният корейски едва ли ще ни помогне да разберем какъв език са говорели някогашните корейски имигранти в началото на яйойския преход. Например до момента, в който сее обединила политически (676 г, Корея сее състояла от три отделни царства 47 Съвременният корейски всъщност е произлязъл от езика, говорен в царство Шила, което е надделяло над съперниците си и е включило земите им в своите граници, но затова пъкне е имало по-тесни контакти с Япония през предишните столетия. В най-древните корейски хроники пише, че в различните царства са се говорили и различни езици. Знаем съвсем малко неща за езиците на победените царствано няколкото съхранили се думи от този, който сее говорел ведно от тях (Когурьо) демонстрират много по-големи прилики със съответните понятия в старояпонския, отколкото с тези в съвременния корейски. И въпросните (пра)корейски езици вероятно са били още по-различни през V в. пр.Хр., когато не ги е имало дори и тези три царства. Аз лично подозирам, че този корейски език, който е бил пренесен в Япония през въпросното столетие, е бил доста по-различен от езика на Шила, от който е произлязъл и съвременният корейски. Тоест фактът, че днешните корейци и японци си приличат по-скоро на външен види гени, но не и с езиците си, не бива чак толкова да ни изненадва. И трите държави (Шила, Пекче и Когурьо) са възникнали през IV в. И почти непрекъснато са воювали помежду си. В началото надмощие е имало Когурьо, но през втората половина на VII в. Шила, която доскоро е била най-изостанала (и най-късно приела будизма) успява с помощта на Китай да разгроми противниците си и обединява страната. – Б.пр. 368 Този извод едва ли ще се посрещне много радушно в Япония и Корея поради взаимната неприязън, която (поне през последните столетия) тези два народа питаят един към друг. Това важи с особена сила за корейците, но вече стана дума за причините. Подобно на евреите и арабите, корейците и японците са народи, между които съществува кръвна връзка, но така и не могат да отхвърлят оковите на традиционната омраза. А омразата (независимо дали традиционна или не) е еднакво деструктивна и в Далечния, и в Близкия изток. Колкото ида не желаят да го приемат, теса като братя-близнаци, преминали през едни и същи години на формиране. И политическото бъдеще на Източна Азия зависи до голяма степени от това – далите ще успеят да преоткрият своята древна връзка |