Guns, germs, and steel

362 взривна Кюшю, където археолозите откриват много по-често яйойски, отколкото джомон- ски поселища, макари джомонският период да е траял 14 пъти по-дълго. Буквално за нула време това яйойско земеделие сее пренесло от остров Кюшю на съседните Шикоку и Хоншю, за да достигне след двеста години района на днешно Токио, а след още един век и най-северния крайна Хоншю, отстоящ на цели хиляда мили от най- ранните яйойски поселища в Кюшю. И в тези най-ранни поселища се откриват грънци, изпълнени и в новия яйойски, и в стария джомонски стилно последните са отпаднали, след като яйойската култура и керамика са обхванали и Хоншю. Само чене всички джо- монски елементи са изчезнали безвъзвратно. Яйойските земеделци са продължили да използват някои от джомонските каменни сечива, които в Корея и Китай вече са били окончателно изместени от металните. Някои от домовете им са били построени в корейски, други в джомонски стил. Например, когато яйойската култура сее разпространила на север от днешно Токио, където климатът не е толкова подходящ за отглеждане на ориза и е имало по-гъсти джомонски популации, сее появила и една нова, хибридна култура, съчетаваща яйойски и джомонски елементи. По-специално рибарските куки вече са били изработвани не от кост, а от метално пък са запазвали старата си форма, а в керамиката са били въведени нови технологии (като грънчарското колело, носа продължили да декорират съдовете по стария начин – с връв. След като са се заселили за кратко на студения северен бряг на Хоншю, яйойските земеделци са напускали този негостоприемен край, най-вероятно защото работата на оризищата не е била особено приемлива алтернатива на типично джомонския ловно-събирачески бит. През следващите две хилядолетия северният бряг на Хоншю е служел като демаркационна линия, разделяща Япония от варварския свят – отвъд нея е останали днешният най-северен японски остров, Хокайдо, населен само от айнски ловци, който дори не е бил смятан за част от японската културна общност до анексирането му през XIX в. На първо време яйойските метални сечива са били внасяни в огромни количества от Корея, но след няколко века е възникнало и местно производство. Също няколко века са били необходими на яйойска Япония, за да демонстрира и първите признаци на социално разслоение, особено отчетливи в некрополите. Някъде към края наминалата ера хората са започнали да заделят части от гробищата си за представителите на вече формиращия се елит, в чиито последни домове се откриват и някои луксозни артикули, внесени от Китай изящни накити от нефрити бронзови огледала. Тъй като демографският взрив е про- дължил и през следващите векове, в кратки срокове са били усвоени всички тресавища и полета, подходящи за поливно земеделие, затова и днешните археолози все по-често се натъкват наследи от военни действия. Рязко сее увеличило производството на върхове за стрели, около селищата са започнали да издигат защитни насипи, а в некрополите нараства броят на онези, които са намерили смъртта сина бойното поле. И тези находки се съгласуват с онова, което пише и в китайските хроники за страната Уа“, раздробена на стотици безспирно воюващи помежду си княжества. През периода Кофун (III-VI в) ситуацията сее променила – археологическите данни, както и описанията в хрониките от по-късно време ни дават основания, макари с известни уговорки, да предположим, че Япония вече е била на път да постигне политическо единство (под името Ямато). Например дотогава гробниците на елита са били малки, а архитек-

363 турният им стил е варирал според региона. В началото на III в. обаче са започнали да изникват колосални гробни могили (на японски кофун), чиято форма от птичи поглед смътно наподобява ключалка. Първите са били издигнати в кинайския регион на остров Хоншю, след което са се разпространили из целия яйойски ареал, включително и Кюшю. А защо точно Кинай? Може би защото регионът включва някои от най-плодородните земеделски площи в Япония, на които днес се отглеждат говедата отвисоко ценената кобейска порода, а и там сее намирала и традиционната столица на страната, Киото (Токио поема тези функции едва през 1868 г. Могилите от типа кофун са дълги постъпки и високи над сто – може би най-голе- мите изкуствени насипи в целия древен свят. Очевидно е, че заиздигането име била нужна внушителна работна сила, а и стилът им в цялата страна е еднакъв, което ни дава основания да предположим, че по това време предводителите вече са разполагали с респектираща власт. Самият факт, чеса били в състояние да организират такива големи човешки маси, подсказва, че е била постигната някаква унификация. Част от кофуните са разкопани от археолозите и съдържат особено богати гробни дарове, но разкопките в най- големите все още са забранени, защото се смята – вече стана дума затова че съхраняват останките на императорските предци инатях се гледане като на археологически, а като на сакрални обекти. Всички тези следи от политическа централизация се съгласуват и с онова, което откриваме в по-късните японски и корейски хроники за императорите от периода Кофун. За този период е характерно масираното корейско влияние и в случая не е толкова важно дали е било упражнявано вследствие на някаква корейска инвазия в Япония както смятат корейските учени) или на японска в Корея (както пък смятат японските им колеги. По-същественото е, че по този начин азиатският материк е предал на Япония будизма, писмеността и конната езда, а също и някои нови грънчарски и металургични технологии. Със съставянето на първата японска хроника през 712 г. (в която митологичното се преплита с описания на реални събития, Япония най-сетне е попаднала в светлината на историята. Ако говорим конкретно за тази година, то хората, които тогава са населявали Япония, несъмнено са били японци, защото от техния език (известен в науката като старояпон- ски) е произлязъл и съвременният японски език. На японския престол днес седи император
Акихито, който се смята за пряк потомък (и поточно осемдесети втори поредна онзи император, по чиято заповед е съставена и първата хроника от 712 г. Традицията го сочи и за 125-ия потомък на Джимму – същият онзи легендарен първи император, който е били правнук не на коя да е, а на самата богиня на слънцето Аматерасу. Японската култура е претърпяла далеч по-радикални промени през седемте столетия на периода Яйой
46
, отколкото през всичките десет хилядолетия на Джомон. Този рязък преход от стабилност към радикални трансформации е и едно от най-впечатляващите явления в японската история. Очевидно през този трети век отминалата ера сее случило нещо съдбовно. Но какво И какви всъщност са били предците на днешните японци – джомонци, Например гробницата на император Нинтоку (V в) превъзхожда по площ Хеопсовата пирамида. Според повечето учени продължил от III в. пр.Хр. до III в. – Б.пр.

364 яйойци или пък някаква смеси от двете култури През периода Яйой населението на японските острови е започнало да се увеличава с шеметно темпо – от порядъка на 70% и повече. Каква би могла да е причината затова В науката са лансирани три различни хипотези, споровете около които не стихват и до днес. Според първата джомонските ловци-събирачи постепенно са еволюирали и са се превърнали в днешните японци. И тъй като от хилядолетия са живеели в постоянни селища, те не са имали проблеми с усвояването на земеделието. Тоест по времена яйойския преход не сее случило нищо по-съществено – ако изключим дребната подробност, че джомонс- ките земеделци са се сдобили с някои по-издръжливи на студ сортове ориза и с информация за иригационното земеделие, вече практикувано в Корея, което на свой редим е позволило да произвеждат повече храни ида увеличат своя брой. Тази теория все още се подкрепя от определени японски среди, най-вече защото свежда до минимум крайно нежелания корейски принос към гените на днешните японци, а и доказва, че японската нация наистина е уникална – ако невинаги, то поне през последните 12 000 години. Според втората теория (срещаща обясними възражения в самата Япония, яйойският преход сее изразявал в масиран приток на корейски имигранти, които са пренесли в новите земи и своите земеделски практики, култура и гени. Вероятно Кюшю им сее сторил земен рай, тъй като е по-топъл, а и по-влажен от тяхната корейска родина, което ще рече и по-подходящ за отглеждане на ориз. Според някои оценки яйойска Япония е приела ня-

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: