Характеристика на плана относно

1.1.Съществуващо състояние

1. 
   Качество на атмосферния въздух
   

Факторите, които влияят върху замърсяването на атмосферния въздух от транспорта, са видът на горивото, видът на превозното средство, интензивност на трафика, качество на пътната настилка, начин на урегулиране на движението и др. Липсата на околовръстен път за целия град води до образуване на интензивен транзитен трафик през града. Лошото състояние на пътната мрежа и на част от транспортните средства са предпоставка за влошаване качеството на въздуха в града.

Основните замърсители, образувани от транспорта, са фини прахови частици, азотни оксиди, въглероден оксид, летливи органични съединения, сажди, серен диоксид, амоняк и други.

Битово отопление

Отоплението за битови нужди е източник на замърсяване с фини прахови частици, сажди, серни и азотни оксиди. Количествата емитирани в атмосферата твърди частици и вредни газове зависят от вида на използваното за отопление гориво и от уредите, в които се извършва изгарянето му.

Град Пазарджик е частично газифициран като общият брой на домакинствата, обхванати от газопреносната мрежа, е около 1500.

Промишленост

В Промишлената зона на град Пазарджик са концентрирани повечето предприятия. Към газопреносната мрежа са включени 28 промишлени предприятия. Най-значимите от тях са акумулаторен завод “Елхим искра” ЕООД, “Каучук” АД, „Булгартабак – Холдинг” АД, „Винпром“ АД, „Лакрима“ АД, “Мебел лукс”.

Община Пазарджик е включена в списъка на районите, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми – нетоксичен прах и SO₂.

В община Пазарджик има един стационарен пункт за мониторинг на атмосферния въздух за ръчно пробонабиране, включен към Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ), намиращ се на площад “Васил Левски“. Пробите се изследват по следните основни показатели: общ прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, фини прахови частици (ФПЧ10) и оловни аерозоли. В общината функционира Регионална лаборатория (РЛ) – град Пазарджик, която извършва периодична оценка на нивата на ФПЧ10, серен диоксид и азотни оксиди.

Основни замърсители на атмосферния въздух в община Пазарджик са фините прахови частици, серният диоксид и азотните оксиди. Увеличаване в стойностите на SO₂ и NO_х, както и трайно надвишаване на среднодневните концентрации на фини прахови частици (ФПЧ10) се наблюдават главно в зимния период, когато за отоплението за битови нужди се използват твърди (въглища и дървесина) и течни горива (нафта) (виж ). Град Пазарджик има географски и климатични условия, благоприятни за образуване на температурни инверсии през пролетните и зимните месеци, което допринася за задържането на замърсителите в приземния въздушен слой. Това определя влошеното качество на атмосферния въздух през този период. На Фигура 2 показан модел за разпространение на ФПЧ₁₀, от който се вижда, че има превишения на средноденонощните норми в следните зони на града: Център, Петковски квартал, ШЦ Юг, кв. Чиксалън, кв. Поликлиниката, ШЦ Североизток, кв. Вароша, ШЦ Запад.

Таблица 1. Брой дни с превишаване на среднодневните концентрации по показатели¹

Фигура 2. Модел на разпространението на ФПЧ₁₀ в град Пазарджик през 2010 г.²

2. 
   Качество на водите
   

За оценяване качеството на повърхностните водни тела на територията на община Пазарджик се провеждат контролен и оперативен мониторинг в различни пунктове.

В пунктовете за контролен мониторинг се извършва физико-химичен мониторинг за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води.

На територията на община Пазарджик има два пункта за контролен мониторинг :

• 
  р. Марица – гр. Пазарджик
  
• 
  р. Тополница – гр. Пазарджик, преди устие
  

На територията на община Пазарджик има следните пунктове за оперативен мониторинг:

• 
  р. Марица – с. Огняново, след р. Луда Яна
  
• 
  р. Луда Яна – с. Росен
  
• 
  р. Тополница – с. Драгор, след вливане на р. Елшишка
  

Резултатите от анализите показват, че за 2011 г. всички повърхностни водни тела са с добро химично състояние. По отношение на екологичното състояние на водните тела, основните показатели, за които се наблюдават превишения, са фосфати, общ фосфор, амониев азот, нитритен азот, нитратен азот, общ азот, БПК.

Общото състояние на водните тела се определя от химичното и биологичното им състояние, като се взема по-лошото от двете. Резултатите за общото състояние на повърхностните водни тела на територията на община Пазарджик са представени на Таблица 2. И двете разглеждани водни тела са с лошо общо състояние, като химичното им състояние е добро. Лошото им екологично състояние се дължи на заустване на промишлени и битови отпадъчни води.
Таблица 2. Общо състояние на повърхностните води в община Пазарджик³

№	Водно тяло	Екологично състояние/потенциал			Химично състояние	Общо състояние
		Биологични елементи	Физико-химични елементи	Екологично състояние/ потенциал общо
1	р. Луда Яна от вливането на р. Стрелчанска Луда Яна до устие	3	PO4, P-общ, Mn, Cu, Fe	1	Добро	Лошо
2	р. Тополница от с. Драгор до устие и р. Елшишка	3	Електропроводимост, SO4, Fe, Cu, Mn	1	Добро	Лошо

В Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за подобряване на състоянието на тези водни тела са предвидени мерки: доизграждане на канализационната мрежа и осигуряване на подходящо пречистване на н.м. под 2000 е.ж. на населените места, за р. Луда Яна – тампониране и изграждане на противофилтрационна завеса за индустриалните замърсители, за р. Тополница – модернизиране на индустриални ПСОВ на Свинекомплекс „Свиком“ АД, с. Априлци.

Отпадъчните производствени води след пречистване в локални пречиствателни съоръжения са включени в градска канализация и се допречистват в ГПСОВ, проектирана за население от 156 000 еквивалент жители за периода до 2025 г.

Производствените обекти с пречиствателни станции в община Пазарджик са следните: „Елхим Искра“ АД, „Дуропак Тракия“ АД, „Каучук“ АД, „Огняново К“ АД, „Информационни носители“ АД, „Гаро“ ООД и „Огняново Уайнъри“ ООД, като всички заустват пречистените води във II категория водоприемник.

Без пречиствателна станция работи свинефермата в с. Априлци („Свиком“ АД, гр. Пазарджик), на която са налагани глоби по Закона за водите за нерегламентирано изпускане на непречистени отпадъчни води.

Подземни води

Подземните води се оценяват въз основа на анализ на проби, взети от пунктове за мониторинг по определена за всеки пункт схема за пробонабиране и анализ. Пробите се анализират в Регионална лаборатория – град Пазарджик към ИАОС. Резултатите се сравняват с прагови стойности на съответния показател, а също и със стандарта според Приложение №1 към Наредба №1 за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Оценка на химическото състояние на подземните води през 2011 г. е представена в Таблица 3.
Таблица 3. Оценка на химическото състояние на подземните води през 2011 г.⁴

№	Име на ПВТ	Състояние
1	Горнотракийска низина	липсва мониторинг
2	Пазарджик-Пловдивски район	лошо
3	Горно Малинско-Панагюрски район	добро
4	Централнородопски масив	липсва мониторинг
5	Западно- и Централнобалкански масив	липсва мониторинг
6	Западнородопски комплекс	добро

Както се вижда от таблицата, липсва мониторинг на подземните водни тела (ПВТ) Западно- и Централнобалкански масив, Централнородопски масив и Горнотракийска низина. Добро е химическото състояние на ПВТ Горно Малинско-Панагюрски район и Западнородопски комплекс. С лошо химическо състояние на територията на Пазарджишкия район е ПВТ Пазарджик-Пловдивски район, тъй като релевантната стойност на желязото – 0,27 mg/l е над стандарта от 0,2 mg/l.

3. 
   Почви и нарушени терени
   

Основни източници на замърсяване на почвите с тежки метали през годините са били напояването с водите от реките Тополница и Луда Яна и емисиите от оловни аерозоли на Акумулаторния завод. На Таблица 4 е показано съдържанието на тежки метали по пунктове. На Таблица 5 е показана площта на замърсените с тежки метали земи като общата площ е 15 971 дка. Средно замърсените земи (концентрацията на тежки метали е 1-2 пъти на ПДК) представляват 52,1 % от общата площ на замърсените земи, докато невъзстановимо замърсените земи (концентрацията на тежки метали е 3-5 пъти на ПДК) са почти 6 % от всичките замърсени терени.

Таблица 5. Замърсени площи по землища⁵

Замърсяването на земите с пестициди е свързано с използването на хербициди, фунгициди и инсектициди за целите на селското стопанство.

На територията на община Пазарджик се извършва мониторинг на замърсени земи с пестициди в 3 пункта, разположени в селата Мало Конаре, Ивайло и Звъничево.

Резултатите от мониторинга и в трите землища показват превишения на пределно допустимите концентрации на органохлорни пестициди, забранени за употреба. Регистрирани са особено високи концентрации на DDE (Dichlordiphenildichlorethilen) и DDT (Dichlordiphenil-2,2,2-trichlorethan) (виж . Това са устойчиви органични замърсители, забранени за употреба в световен мащаб, поради което земеделските земи в землищата на с. Мало Конаре и с. Звъничево следва да са под постоянен контрол и със силно ограничителен режим на земеползване.

Таблица 6. Съдържание на пестициди в пунктова за мониторинг⁶

Общата площ на физически нарушените земи на територията на община Пазарджик е 1400 дка. Площите, нарушени от дейността на каменни кариери при село Синитево, възлизат на 126 дка, кариера „Мерата“ при село Величково – 2 дка. Нарушените терени на рудник „Цар Асен“ към Панагюрски мини от насипището за извънбалансови руди е 304,5 дка и окисният отвал – 25 дка. Всички тези площи подлежат на бъдеща рекултивация.

4. 
   Вредни физични фактори
   

Основни източници на шумово замърсяване на територията на община Пазарджик са транспортът и промишлеността.

Шумовото замърсяване от промишлеността е съсредоточено в промишлената зона и не представлява риск за здравето на населението на община Пазарджик. Предприятията, разположени в другата част на града, представляват локални източници на шум.

Най-значим източник на шумово замърсяване в общината се явява автомобилният транспорт. Липсата на цялостно изграден околовръстен път привлича допълнителен трафик, който увеличава нивата на шума в града и е една от основните причини за измерените наднормени нива на шум. Друг източник на шум е градската автогара.

За измерване на шумовото замърсяване в град Пазарджик се прави мониторинг в 15 пункта. Резултатите от мониторинга през 2009 г. показват наднормени нива на шума в повечето пунктове, като най-високите шумови нива са в участъците с най-висока интензивност на трафика (виж Таблица 7).
Таблица 7. Еквивалентно ниво на шума и интензивност на трафика за 2009 г.⁷

Пункт	L1 dВ	L2 dВ	L3 dВ	L4 dВ	L5 dВ	L6 dВ	Интензивност на трафика (брой коли/час)
1.бул."Хр.Ботев" бул."Ал. Стамболийски"	69,9	68,9	71,1	70,0	68,2	71,0	6 105
2.бул. “Г. Бенковски”	65,2	67,9	66,1	66,2	67,3	66,2	6 153
3. бул."Ал. Стамболийски"	65,5	66,1	68,5	66,3	66,0	67,8	5016
4. Хотел "Елбрус"	65,8	66,2	66,7	67,7	68,0	67,0	5 874
5.Община Пазарджик	68,1	67,0	67,1	67,7	68,2	67,6	6 483
6.ул. "К.Честименски" бул. "Г.Бенковски”	69,1	65,1	68,5	68,8	65,0	68,0	3 078
7.ул."Болнична" ул."Пловдивска" ул. "Ст.Караджа"	66,8	67,4	67,4	65,8	66,7	67,2	5 571
8.ул."Хан Крум" - Окр.Съд	67,8	65,8	64,4	65,0	67,6	66,0	4 176
9.ул."Осми март"	57,3	58,0	58,3	57,1	57,7	58,1	354
10.Детска клиника	58,0	57,7	59,6	59,0	58,0	58,8	396
11 .ул."Завоя на Черна"	55,0	54,9	54,8	55,2	55,6	54,8	477
12.фабрика за безалкохолни - "Авиор"	60,7	59,9	59,2	60,3	59,4	59,0	240
13.хлебопекарна "Мио"	64,6	68,5	66,7	65,3	66,7	65,6	2 472
14.работилница за РУС	67,0	66,8	65,7	67,4	67,7	67,2	2 847
15.работилница за автоаларми гр.Пазарджик	69,1	70,1	68,4	67,0	67,9	68,8	3 393

Радиация

Замерването на радиационния фон на територията на община Пазарджик се извършва на две площадки, разположени на открито до сградите на областната и общинската администрация. Трикратно на всяко денонощие дежурните служители от общински съвет за сигурност вписват стойностите на радиационен фон в определени за целта дневници.

За периода 2006-2009 г. средният радиационен фон за община Пазарджик е 0,14 микросиверта/час, което е в нормалните за страната граници (0,08 до 0,4 микросиверта/час).

5. 
   Отпадъци
   

Системата за събиране и транспортиране на отпадъците на община Пазарджик обхваща 100% от населението.

Организирането на сметосъбирането и транспортирането на битовите отпадъци в общината е възложено на две частни фирми. Битовите отпадъци се събират, транспортират и депонират ежедневно на съществуващото депо в землището на с. Алеко Константиново. Депото няма разрешително за дейности с отпадъци и не отговаря на изискванията на нормативната база. То не е оборудвано с везна за измерване на постъпващите за депониране отпадъци. Поради това количествата на събраните отпадъци се оценяват в обемни единици на база отчетените курсове на автомобилите.

Проблемите по отношение управлението на отпадъците в общината се очаква да бъдат разрешени след реализиране на проекта „Регионално управление на отпадъците в регион Пазарджик“. Проектът се финансира по Оперативна програма „Околна среда“ и предвижда изграждане и експлоатация на регионална система за управление на битовите отпадъци от общините Пазарджик, Пещера, Белово, Лесичово, Брацигово, Септември, Ракитово, Батак и Велинград, която се състои от регионално депо, инсталация за сепариране, съоръжения за компостиране, регионален център за рециклиране, съоръжение за строителни отпадъци и претоварна станция (Велинград/Ракитово), включително съоръжения за предварително третиране и компостираща площадка.

Площадката на регионалното депо се предвижда да бъде с обща площ 349 дка, от които 123 дка са на съществуващото сметище в землището на село Алеко Константиново. Проектът предвижда неговата рекултивация и сметището ще влезе в общия терен на депото.

Строителни отпадъци

Поради факта, че отпадъците от този вид не се отделят регулярно, данните за количеството и състава им не са точни. На територията на община Пазарджик няма депо за инертни материали. Няма практика за разделяне и сортиране на строителните отпадъци и обикновено, смесени с битовите отпадъци, те се депонират на общинското депо. Осъществяването на контрола се затруднява поради факта, че нерегламентираното изхвърляне на строителни отпадъци се извършва в съботно-неделните дни и във вечерните часове. Масова практика е издаването на разрешение за строеж без да се изисква документ по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за третиране и транспортиране на строителни отпадъци.

Сред производствените отпадъци, които се генерират от дейността на предприятията на територията на община Пазарджик, са механично отделени отпадъци от процеса на получаване на целулоза чрез развлакняване на отпадъчна хартия и картон („Дуропак – Тракия Папир“ АД), отпадъци от преработване и промиване на полезни изкопаеми, отпадъци от калциниране и хидратиране на вар („Огняново-К“ АД), стърготини, стружки и изрезки от черни и цветни метали, хартиени и картонени опаковки, пластмаси и др.

Част от образуваните производствени отпадъци се предават за третиране на фирми на територията на общината – напр. хартиени и картонени отпадъци – на „Дуропак-Тракия Папир” АД, стружки и изрезки от черни и цветни метали – на “Металкомерс” ООД, както и на фирми извън общината. Друга част от производствените отпадъци обаче се депонира на съществуващото депо за отпадъци в землището на с. Алеко Константиново. Липсва информация за количеството производствени отпадъци, които ще бъдат депонирани на Регионалното депо след изграждането му.

Опасни отпадъци

Сред опасните отпадъци, които се генерират от предприятията, са отработени масла, оловни акумулаторни батерии, отпадъци от физико-химично обогатяване на метални полезни изкопаеми, съдържащи опасни вещества („Йонтех“ ООД) и др.

Медицинските заведения на територията на община Пазарджик предават болничните си отпадъци за обезвреждане в инсинератора в Александровска болница, гр. София. Оловно-кисели акумулатори се предават на “Монбат” АД, гр. Монтана, отработени масла – на „Лубрика“ АД, гр. Русе и т.н. Част от опасните отпадъци се съхраняват продължително и се натрупват в големи количества на площадките на генериращите ги предприятия.

На депото в землището на с. Алеко Константиново в контейнери за опасни отпадъци „Б-Б куб“ се съхраняват негодни за употреба препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност. В изпълнение на проект на община Пазарджик: „Събиране, третиране и постоянно съхраняване на негодни за употреба пестициди в контейнери „Б-Б куб“ на територията на община Пазарджик“ фирма „БалБок Инженеринг“ АД – гр. София е събрала за обезвреждане препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност от територията на няколко села в общината.

За управлението на масово разпространени отпадъци (МРО) община Пазарджик e сключила договори с организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки, негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО). Към 2011 г. 68% от населението на община Пазарджик е обхванато в система за разделно събиране на отпадъци от опаковки, а 100% от населението е обхванато от системи за разделно събиране на НУБА и ИУЕЕО. Увеличил се е броят на фирмите, които изпълняват задълженията си по наредбите за МРО чрез колективна система, като сключват договори с организации по оползотворяване на МРО.

6. 
   Биологично разнообразие